Съкратиха го майор, а дядо се пенсионира полковник, споделя певицата, за която няма невъзможна октава
„Говори ли ви се за това?”, питам я. Темата е деликатна.
Но да почнем отначало. Жената глас на българската попмузика е родена на 20 декември 1951 г. в Сливен, където баща ѝ, родом от Брезник (Пернишко), е командирован. През 1953 г. е преместен в Шумен, а малко по-късно го съкращават, въпреки че е бил фронтовак в района на Скопие от първата фаза на Втората световна война. „Това е нещо като репресия, нали?”, намесвам се пак. „Да, но не искам да говоря”, категорична е. Все пак уточнява, че след този съкрушителен за всеки военен епизод баща ѝ, Никола Хранов, се залавя с ново поприще и завършва електротехника. „Не му е било лесно сигурно, била съм малка, не помня”. Дядо ѝ по майчина линия също е царски офицер, пенсионира се с чин полковник.
А дали военната дисциплина е привнесена от армията вкъщи, отразила ли се на възпитанието ѝ? „О, да, – имаше дисциплина, как? Строг човек беше баща ми. Но е напуснал родното си място много рано, веднага като са го приели във военното училище. А майка беше домакиня, точно дъщеря на полковник…”, споделя певицата.
А кой открива музикалния ѝ талант, няма как да не попитам. „Баща ми пееше много хубаво и след като приключва с кариерата си на военен, започва да взима уроци по оперно пеене. Доколкото си спомням, даже се яви на някакъв конкурс за хорови изпълнители”, но – напразно. Назначават друг.
Също толкова несполучлив е и първият опит на Марги да стартира певческата си кариера в хор „Бодра смяна”, но не заради друго, а защото е палаво дете, което много обича сладолед и остава без глас точно преди ситната цедка на прослушването, през която се промъкват само кристални гласчета. „Продължих да си пея обаче – италианска музика, песни на Лили Иванова, моят глас е такъв, има диапазон, но първата ми официална изява стана в осми клас. И иначе си дрънкахме, с една групичка по младежки забави, пеехме „I can get no satisfaction” на „Ролинг Стоунс”, „Бийтълс”, защото тогава бяха на върха. И на новогодишното празненство в училище една моя приятелка доведе една група музиканти, млади хора, а между тях и Асен Гаргов. Тогава се запознахме. И попитах дали мога да пея с тях. Това ми беше първата изява”.
И един ден случайно, ако изобщо можем да говорим за случайности при Маргарита Хранова, тя вижда афиш на Ансамбъл „Маяковски”. Търсят се членове за вокално-инструментална група. И се явява. И я приемат. Друго не сме и очаквали.
Следват турнета из България и СССР. Помощ за музикалното ѝ израстване оказва ръководителят на „Маяковски” Емил Георгиев. „Страхотен музикант, фигура!”, определя го тя.
За късмет, леля на Марги е естрадната певица Вера Христова. Тя е причина нейната племенница да се запише в Консерваторията. В същото време се подготвя и за строителен инженер по примера на по-големия си брат. За щастие на музикалния слух, поизмъчен напоследък от лаическите напъни в сектора на мейнстрийм-конкуренцията, Маргарита Хранова е приета и завършва Естрадния отдел в класа на Ирина Чмихова. Още като студентка е поканена на фестивала „Златния Орфей”, където общо пет момичета изпълняват беквокалите на участниците.
Първият официално регистриран студиен запис (1969 г.) в БНР е на прочутата песен When a Man Loves a Woman от репертоара на Пърси Слейдж („Ако ти си отиваш“ в българския вариант). Постъпва в трио „Обектив“, създадено през 1971 г. Първото им турне е с Бисер Киров.
Година по-късно Маргарита Хранова започва самостоятелна кариера, белязана от редица престижни награди на български и международни конкурси. Следват поредица албуми (лично аз не се наемам да ги преброя), към тях трябва да прибавим и компилациите от типа „Златна колекция” и The Best. Пяла е с Емил Димитров, Орлин Горанов, Борис Гуджунов, Боян Иванов, Михаил Йончев, Асен Гаргов, Стефан Данаилов, Искра Радева, Етиен Леви и много други. За нея са писали композиторите Найден Андреев, Петър Ступел, Асен Гаргов, Александър Бръзицов, Вили Казасян и още, и още…
Отварям дума за емблематичната ѝ песен „Оставаме” от филма „Оркестър без име”, но Маргарита Хранова веднага ме поправя, че емблематичната за нея песен всъщност е друга – „Устрем”. С нея обаче печели не първа, не втора, не трета, а половин трета награда на „Златния Орфей” Класирана е в дъното на почетната стълбица, където трябва да си подели дори „бронзовия медал” с друг изпълнител. Според музикалната общественост „Устрем” заслужава златото. Времето обаче си каза тежката дума и тази балада остава в сърцата на хората въпреки предпочитанията на журито.
Връщаме се на „Оставаме”. Разбира се, тя става хит заради „Оркестър без име”. Отначало (1982 г.) не е особено популярна, но някак си се вписва идеално в контекста на епохата след 10 ноември. Ясно защо.
Стигаме до наши дни, а те принадлежат на риалити форматите, в които Марги Хранова участва наравно с младите. Няма да забравим уникалните ѝ изпълнения в „Като две капки вода” (любимо ми е нейното „Едерлези”, което тя изпя в ролята на Софи Маринова).
В „Биг Брадър” участва, окуражена от децата си. „Немаловажна част беше и финансовата страна, защото тези формати плащат добре. Мога и да не го кажа, но защо да лъжа”, признава Марги.
По-трудна ѝ е подготовката за „Капките”, въпреки че Димитър Рачков я определи като „жената, за която няма невъзможна октава”. „Аз не съм репетирала през живота си така, моят тембър е много разпознаваем, най-трудно ми беше да имитирам Елтън Джон”.
Няма да пропуснем и работата ѝ в Ансамбъла на Въоръжените сили. „Много бях изненадана, че ме поканиха (2011 г.), Снежи (Темелкова) също имаше пръст в тая работа. Как работим в условия на епидемията ли? Ами подготвяме се сами, разпяваме се, нови песни. В момента Иван Кръстев е композиторът, с когото работя, вече имам почти цял албум с негови песни. Някои спечелиха награди в конкурса „София пее”.
Предстои клип във ВТК на песента „Хей, приятели” по текст на поетесата Галина Златарева и музика на Хайгашот Агасян”.
Не е оптимист обаче. Признава, че въпреки очакванията на мнозина „нищо няма да „изригне”, хората свикнаха да живеят така, тъкмо ги бяхме научили да влизат в залите, да ходят на концерти и спектакли и това се случи. Имаше един отлив преди години – и сега пак”.
За да не завършим минорно обаче, ще добавя, че „Златният Орфей”, макар и позакъснял, идва в края на 90-те. Присъден е на Маргарита Хранова за цялостното ѝ творчество.
Жалко само, че от Министерството на културата не ѝ присъждат пенсия за творчески заслуги. „Така са решили, ОК, сигурно съм млада за пенсия и имам още какво да дам на публиката”, не им придиря Марги.
Не е лошо обаче пак да си помислят. На фона на „Едерлези” примерно. И да чуят как гласът на Марги се лее като пролет, плисва като полет, като тропот на цигански коне, като устрем, като свобода, вик, трепет, душа, море, любов и всички онези малки и големи хубави неща от живота, за които продължава да пее тя.
