Вестник Българска Армия, Интервюта

Полковник от запаса Цанко Цанков: Най-използваната ми минута е тази, която съм инвестирал в хората

[post-views]

БА

Димитър ИЛИЕВ

Хората трябва да са мотивирани, за да изпълняват и най-трудните задачи – тогава са доволни от резултата, казва доайенът на мобилизаторите, председател на „Клуб 199”

Полковник от запаса Цанко Цанков е председател на Сдружение на офицерите от резерва и запаса „Клуб 199”, което обединява хората под пагон, служили в структурите за мобилизация и комплектуване на Въоръжените сили. Неправителствената организация има структури в цялата страна. Цанков е на кадрова военна служба до 2002 г., като в дълъг период от време е ръководил военните окръжия и е отговарял за мобилизацията в управление „Личен състав” на Генералния щаб. От 2003 до 2015 г. като цивилен служител е началник на военен отдел в Община Своге.

Мобилизацията е смисълът на моя живот! Тези думи казвате в края на Вашата служба. Защо е толкова важно да си мобилизаторчик?
Аз съм военен човек по призвание. Винаги съм обичал военната служба и с гордост съм носил униформата на офицер. Дори през първите години на демокрация, когато на офицерите беше разрешено да идват до работните си места в цивилно облекло, аз бях един от малкото, който ходеше с униформа. Мобилизацията е смисълът на живота ми, защото така съм усещал себе си. Идвал съм на работа с настроение, работел съм с желание и съм си тръгвал с удовлетворение от свършеното през деня. Не съм си позволявал да имитирам работа или да правя нещо, за което не съм бил убеден, че има практически смисъл и полза.
Девет години в строя и двадесет и три в органите за мобилизацията и военен отчет на мобилизационните ресурси. От къде започнахте службата и къде я приключихте?
Моята военна служба започна в 78-и МСП – Крумовград, като войник топограф във ВУЩА (взвод за управление в щаба на артилерията). Войнишката ми служба продължи 10 месеца, след което кандидатствах и бях приет във ВНВАУ „Георги Димитров” в Шумен, специалност „земна артилерия”. След завършване на военното училище бях разпределен да служа отново в 78-и МСП. Назначиха ме на длъжност командир на 3-та МХ батарея. Притесних се от длъжността, но началникът на артилерията ми отговори: „Цанков, офицерът е като червения лук. Колкото повече го газиш, той става по добър”. Може би е имал право. Впоследствие ме преназначиха за командир на 1-ва гаубична батарея. През 1974 г. при формиране на 17-и ДИПТАДН – Хасково, бях назначен за НЩ на дивизиона. На тази длъжност бях до 1979 г., а това бе и годината през която аз прекъснах службата си като артилерист и се преквалифицирах на мобилизатор. Днес си казвам: Животът ми даде шанс да осъществя себе си. Продължих службата си в системата на военните окръжия в Михайловград, София – окръг, Областно военно управление – София, и Столично военно управление. Впоследствие продължих в под. 24 000 – ГЩ, отдел „Мобилизационен”. Така че за периода от 1979 г. до 2002 г. преминах службата си като офицер на всички длъжности по хоризонтала и вертикала в структурите за мобилизацията. Но ако трябва да бъда искрен, най-голямо бе удовлетворението ми от службата в ГЩ. Там ми бе предоставена възможност да творя, да мисля, да се чувствам полезен, да виждам реалната полза за армията от моя труд. Това се постигна благодарение на факта, че съумях да създам сплотен и добре работещ екип с моите сътрудници. А в екип се работи леко и с удоволствие.
Обичате да говорите за приемственост, за традиционализъм във военната служба. Спомняте ли си имената на вашите учители?
Не зная колко от офицерите в армията казват, че имат за началници знаещи и можещи офицери. Аз имах този късмет през по-голямата част от офицерската ми служба. Сега през главата ми минават спомените за моите началници като командирите на 78 МСП – Крумовград, полк. Конджагюлов и полковник Вълов, които с поведението си вдъхваха респект в личния състав. Командирът на артилерийския дивизион в 78 МСП подп. Герасимов, който създаде у мен качества на командир. Началникът на артилерията на 17 МСД полк. Дачев, от когото научих значението на правилния подход към подчинените за постигане на целите. Полковник Димитър Христов, началник на военно окръжие София – окръг, човекът, благодарение на когото днес зная каква практическа работа следва да се извърши от едно военно окръжие, община , кметство, фирма, за да има точен военен отчет на мобилизационните ресурси и подробностите на работа по оповестяване и доставяне на запасните. Но за качествата си на офицер от ГЩ трябва да отдам признание към началниците на „ОргМоб Управление”–ГЩ генерал Алексиев и генерал Младенов, офицерите о.з. полк. Георгиев, о.з. полк. Илиев, о.з. полк. Влахов и др. Особено влияние ми оказаха о.з. полк. Спас Йосифов, о.з. полк. Мишо Арнаудов и о.з. полк. Гено Йорданов. Това бяха знаещи, можещи и с богат опит хора. Военни със самочувствие на офицер от ГЩ. Те говореха тихо, но компетентно, аргументирано и всяваха респект. Те знаеха, над ГЩ е само Господ!
Имали сте един лозунг, на стената в канцеларията в ГЩ. Спомняте ли си какъв е бил той и какво е означавал за Вас?
През цялото време на службата си съм се стремял да повишавам своята квалификация и основно чрез самообразование и изучаване на положителния опит на колегите. Това ме научи, че неща, от които няма практическа полза, не трябва да се правят. Търсех възможност да се пресяват нещата и да се достига до есенцията на мобилизационната работа. Разбирах, колко е важно хората да са мотивирани, за да изпълняват и най-трудните задачи, да са доволни от резултата на своя труд. Поради това мои „настолни книги” бяха: „Мениджърът и маймунката”, „Едноминутният мениджър” и „Принципът на Питър или защо нещата не вървят добре”! Много умни книги. Първата ни учи как се разпределят, поставят и отчитат задачите на сътрудниците, втората учи как се стимулират сътрудниците, а третата обяснява защо един човек, назначен на определена длъжност, се проваля в работата си. Като офицер в ГЩ съм се ръководел от разбирането, че ГЩ, видовете въоръжени сили, войските и военните окръжия сме едно цяло. Затова освен контрол е необходимо да се оказва и помощ. Слабостите в което и да е звено се отразяват в цялата верига на подчиненост. Затова съм отделял важно място на обучението на хората. По тази причина в моята канцелария имаше закачена на стената над главата ми една мисъл на Кенет Бланчер: „ Моята най-използвана минута е тази, която съм инвестирал в хората”! Смея да твърдя, че успях в това си начинание и имах добри резултати. За съжаление, впоследствие установих, че от моите пряко подчинени сътрудници съм създал екип от изпълнители, но не и екип от мениджъри. След пенсионирането ми екипът се разпадна.
Бунтарството черта от характера Ви ли е, или спонтанна проява? Имам предвид „акцията” с колективното пушене, което се пренесе и в някои гарнизони в провинцията.
Не бих казал чак бунтар. Но тогава реших, че и ние от ГЩ трябва да подкрепим протеста на капитаните, слушатели във Военна академия. За „късмет” пресата снима и показа мен и полк. Иванов – началник на топографския отдел, като участници в „пушенето пред Президентсвото” в знак на протест. Радвам се все пак, че с „пушенето” офицерите постигнаха решение на справедливите си искания.
Считат Ви за „доайен” в мобилизационната работа. Вашите виждания сега не влизат ли в конфликт с новите реалности – членство в НАТО, кадрова армия, ограничени ресурси, недостатъчна мотивация за военна служба и др.
Мобилизационната работа е моята радост и болка. Мобилизацията е наука. Тази наука не е за всеки и не е за подценяване! Мога да се аргументирам и с факти. Мобилизацията не е лесна работа.Тя изисква огромни усилия по водене на отчета, подготовката на необходимите ресурси, оповестяването и извозването на запасните до военните формирования, приемането и разпределението на запасните и техниката от самите формирования. Това означава вярна информация за наличните ресурси, осигуряване на военнообучени запасни, създаване на ефективна организация по оповестяването и извозването на запасните, живеещи в над 4000 населени места, доставянето им на войсковите формирования за определено време. Бившият зам.-началник на ГЩ о.з. генерал Танев казваше на шега: „Мобилизацията е цигания, но организирана цигания”! Имах възможност да посетя Националната гвардия на щата Тенеси в САЩ, Министерството на отбраната на Германия и редица техни военни окръжия и военни формирования, както и други страни, с които сме партньори в НАТО. Спомням си, че в разговорите с колегите от тези страни се виждаха предимствата на нашата мобилизационна система, изградена на опита от мобилизационната работа. За съжаление, от много години това вече не е така. След моето пенсиониране през 2002 г. в продължение на 12 години работех във военен отдел в община Своге. Аз и моите колеги от другите общини не усещахме ръководството на старшите инстанции. Имахме чувството, че системата ни изпада в състояние на „будна кома”! За съжаление, и днес говоря с болка по този въпрос. Членството в НАТО и ограничените ресурси не могат да оправдаят липсата на ефективна мобилизационна готовност.
След приключване на службата се включвате активно в обществено родолюбива дейност и създавате Сдружение на офицерите от резерва и запаса „Клуб 199”. Какви цели преследвахте?
В началото да кажа, че нашето сдружение се казва „Клуб 199” по простата причина, че 199 бе номерът на военноотчетната специалност на офицерите мобилизатори. Учредихме сдружението с единственото желание да бъдем полезни на армията по въпросите на мобилизацията и окомплектоването на БА. Кое накара мен и още 15 мои колеги да учредим сдружението? Както вече казах по-горе, след пенсионирането ми аз започнах работа във Военен отдел Своге. В работата си виждах, че нещата по военния отчет и мобилизацията от ден на ден затихват и вървят формално. Направих опит да споделя тези мои притеснения с началника на управление „Личен състав”–ГЩ о.з. генерал Спасов и офицерите от управлението, но от разговора разбрах, че те въобще са далеч от реалността. По тази причина с още 15 колеги, работещи в системата, учредихме и регистрирахме в съда НПО с името „Клуб 199” с цел да имаме възможност на гласност и да подпомагаме Министерството на отбраната, без да искаме разрешението на своите началници. Организирахме и проведохме редица дискусии, кръгли маси и конференции, на които поставяхме наболели въпроси и предложение за решаването им. Водени от разбирането за осигуряване на по-голяма гласност станахме и член на Обществения съвет по въпросите на отбраната (ОСВО) и на КООСО.
Институциите възприеха ли някои Ваши виждания при подготовката на Закона за резерва?
Аз участвах в обсъждането на първия вариант на Закон за резерва през 2007 г., внесен от АСКОН и докладван от о.з. генерал Аньо Ангелов. Впоследствие при повторната подготовка на закона през 2010/2011 г. като председател на „Клуб 199” участвах в групата по подготовка на Закона и правилника за неговото прилагане. С активното участие на членове на нашето сдружение са разработени и бяха приети: Правила за водене на военен отчет на запасните и техниката; Плановете на военните окръжия и офисите за военен отчет в общините за оповестяване и доставяне на запасните; Методика за определяне на потребностите от подготовка и повишаване на квалификацията на офицерите от резерва; Правила за изготвяне на анализ на ресурсите от резерва и други документи. Подготвяхме становища до министъра на отбраната по обявени за обществено обсъждане документи. За съжаление, установихме, че изпратените от нас становища и предложения не стигат до министъра на отбраната по незнайни причини.
Макар че празникът на мобилизаторите отмина неотдавна, с какви думи ще се обърнете към личния състав от мобилизационните органи?
Ние приехме за наш професионален празник датата 23 януари. На тази дата с Указ №9 на княз Фердинанд е създаден Генералният щаб на армията. Той се е състоял от четири отделения, едно от които е мобилизационно. През 1996 г. тази дата е определена като професионален празник на управление „Личен състав” – ГЩ, и органите за мобилизация. В нашия устав сме записали, че тази дата е и наш празник. Ежегодно отбелязваме празника си с чаша вино и приятни спомени за времената, когато имаше мобилизационни мероприятия в армията. Тази година беше само с поздрав.
Ако срещнете сега „Дядо Йоцо” от родния ви край, какво ще Ви каже?
На чудесния паметник на Дядо Йоцо се вее българското знаме и един плакат, на който пише: „Дядо Йоцо гледа докъде е българско”. Вероятно, ако утре се срещнем с него на някоя скала край с. Заселе, дядо Йоцо би казал „Българи, пазете България!”.