Сградата във ВА „Г. С. Раковски” е построена по проект на тогавашния главен архитект на София – Антоний Колар
Във Военна академия „Г. С. Раковски“ бяха открити и вече функционират официално реставрираните „Царски зали“. Те са изградени през далечната 1892 г., когато е
построена и сграда на Военното училище. Възстановеното пространство ще бъде отворено и за посетители. „Царските зали“ са били място за тържества и приеми на цар Борис III и висши военни. Сградата на Академията е построена по проект на тогавашния главен архитект на София – Антонин Колар, а стилът ѝ е заимстван от Западна Европа. „Тогава монархът е отделял по няколко минути на всеки един от юнкерите, приемал го е в една от залите и там е разговарял с него, като е използвал случаите да спомене нещо за бащите на бъдещите офицери. Той поименно е познавал всички офицери от Българската армия“, каза неотдавна и полковник доц. Станчо Станчев.
В миналото Академията е наричана „Белият замък“. „В продължение на много години търсихме реставратор, който ще се наеме да възстанови фреските, но никой не се съгласяваше и нямаше смелостта да го направи“, поясни полковник Станчев. С тежката задача се заема Климент Атанасов, който заедно с още десет други успяват да реставрира 150-те квадратни метра, по които е трябвало да се работи.
„Свалихме някъде около 7–8 слоя боя. Имаше сива боя, зелена, имитация на интерзии, просто виждаш как в годините се променя интериорното мислене“, разказа Климент Атанасов – художник реставратор.
Министерството на отбраната реши да възвърне предишния блясък на една от най-старите сгради в столицата. Въпреки множеството досегашни ремонти в старата сграда трите т. нар. „Царски зали“ стояха заключени. Те са оформени по личното нареждане на цар Фердинанд, който е искал в тях да посреща чуждестранни военни делегации. Едната от тях е декорирана с фараонски глави, другата – с мраморни камини, а третата с дърворезба. И трите са пострадали при снимане на филми през годините, когато, за да няма блик на филмовите камери, цоклите са били боядисвани с обикновена блажна боя.
Самата сграда, която е построена в периода 1888–1894 г. за Военното училище от чешкия архитект Антонин Колар, е обявена за паметник на културата. Тя е триетажна, в неоромански стил и е с уникална архитектура, като фасадата наподобява старинна крепост с присъщите за този стил арковидни прозорци и сводове, а върху корнизите на покрива са изградени военни орнаменти във формата на бойни кули. На източната стена, под часовника, върху мраморна плоча са изобразени границите на България.
Военна академия „Г. С. Раковски“ отговори на проявения и в социалните медии интерес относно „подмяната на металните прозорци с пластмасови“ на Комплекс „Царски зали“. Дограмата на комплекса е била и остава дървена. Не е сменяна, а само пребоядисана. „Кабинетът на Фердинанд“ не е вдясно на основната сграда – както се дискутираше, а се намира по средата. Дограмата му не е подменяна и няма „метални прозорци“ в района. Метални и подредени на купчина пред сградата са били и са
само елементите на сглобяемото скеле.
Параклисът и оградата са уникални
Паметник на културата е и параклисът в района на Академията. Според някои легенди в него през 1908 г. е бил ръкоположен и провъзгласен за цар Фердинанд. С него е свързана голяма част от историята на това място. Именно той утвърждава Закона за Военната академия, приет от XV Народно събрание на 1 март 1912 г. Учебните занятия в нея обаче започват чак на 4 януари 1915 г. поради избухналата междувременно Балканска война.
Уникална е и оградата на Академията откъм булевард „Евлоги Георгиев“, изработена от цевите на пушки „Крънка“ и „Бердан“. С тях е била въоръжена Българската армия по време на Сръбско-българската война. Откъм улица „Омуртаг“ е запазена голяма част от оригиналната ограда от XIX век. Тя е тип суха зидария, висока е над три метра и се нуждае от постоянно укрепване. Неотдавна тя беше временно подпряна с дървен гредоред.
Пирамидата за оръжия е изработена от майстор Нестор
Пирамидата за оръжия в комплекса „Царски зали“ е изработена от майстора дърворезбар Нестор Алексиев от с. Осой, Дебърско (сега в Република Северна Македония). Възстановена е от дърворезбаря Христо Терзиев от с. Петрово (до Сандански) със спомоществователството на генерал-майор д-р Груди Ангелов и д-р Румен Манов.
Комплексът „Царски зали“ все по-често се оказва предпочитаното място за провеждане на важни срещи, корпоративни събития и празници, а и за сключване на граждански брак.
Комплексът е един от най-посещаваните културни обекти по време на официални посещения през дните на отворени врати, но и предпочитано място за заснемане на филми и отпразнуване на бележити годишнини.
