„Съединените щати трябва да убедят талибаните да приемат по-сериозно мирните преговори с правителството в Кабул, преди да изтеглят войските си от Афганистан“. Това каза за БНР Томас Рутих, бивш дипломат и служител на ООН в Афганистан и Пакистан, а сега директор на Afghanistan Analysts Network. Очаквано двудневната видеоконференция на натовските министри на отбраната, която приключи в четвъртък, завърши без решение по въпроса дали Алиансът да остане, или да се оттегли от Афганистан. Съюзниците изчакват решението на лидера си – САЩ.
Преговорите в Доха буксуват, бомбените атентати и убийствата в Кабул са ежедневие, а локалните войни продължават в Кундуз, Нангархар и други краища на страната. При тези условия президентът Джо Байдън трябва да реши дали да изпълни обещанието, дадено от предшественика му Доналд Тръмп, и да изтегли 2500 американски войници до 1 май. Решението няма да е никак лесно, сочи Рутих.
Убийства, боеве, корупция, нарушения на човешките права. Такава мрачна картина представлява днес Афганистан в анализите и репортажите, въпреки присъствието на близо 10 000 войници от Съединените щати, Германия, Италия, България и ред други държави. Ще се промени ли съществено тази картина без тези войски?
Да, ще се промени, защото изтегляне на чужденците може да подтикне талибаните да се опитат да завземат със сила цялата страна. Не сме наясно с намеренията им, но не бива да изключваме тази възможност. Втори и по-важен аргумент е, че в продължение на 20 години афганистанците разчитаха на подкрепата от съюзниците от НАТО. Напусне ли НАТО, те ще се почувстват изоставени.
Според споразумението с талибаните от Доха миналия февруари американците и другите чужденци трябва да се оттеглят до 1 май т.г. Логично е да се предположи, че ако не го сторят, талибаните ще възобновят атаките срещу големите градове, а също и срещу чужденците. Ескалация ли е по-вероятна или предоговаряне между Вашингтон и талибаните?
За съжаление, сценарият за ескалация, който описвате, е напълно възможен. Ако войските не бъдат оттеглени, американците ще са в нарушение на договорните си задължения. В сделката от Доха има и хлабави задължения на талибаните (да скъсат връзките си с „Ал Кайда“ и да започнат преговори за мир). Американците вероятно ще се опитат да използват тези условия, за да се споразумеят за удължаване на срока (след 1 май).
Не мислите ли, че администрацията на Байдън загуби ценно време? В продължение на месец от инагурацията не чухме от Вашингтон ясна позиция по отношение на афганистанските преговори.
Това, че все още не са се изказали публично по проблема, не означава, че не мислят и не действат за решаването му. Може би губят време, а може би работят върху някакво решение. Да, времето не достига, но това се дължи и на решението на Тръмп – абсолютно безогледно и контрапродуктивно – да намали броя на войските. Байдън трябва да вземе трудно решение. Не съм изненадан, че се бави. Трябва да се отбележи, че споразумението, договорено от Тръмп с талибаните, е крайно неблагоприятно за Афганистан. Сега администрацията на Байдън трябва да се справя с бъркотията, която Тръмп ѝ завеща.
Цяла година мина без никаква надежда за мир. Преговорите между правителството и талибаните започнаха чак през септември и още не са договорили дори точките в дневния ред. Защо?
Надежда имаше. Много хора в Афганистан се надяваха, че преговорите на правителството с въоръжената опозиция ще дадат плод. Имаше, разбира се, и скептици – скептици по отношение и на двете преговарящи страни. Талибаните искат властта, а правителството иска да я задържи. Твърде често изглежда така, сякаш властта е по-важна от мира. Но, все пак, друга инициатива няма. Няма друг жизнеспособен план. Така че, ако тези преговори се провалят, ще изчезне и всякаква надежда. След 40 години война, това е последното нещо, от което се нуждаят афганистанците.
Допуснахте, че ескалация на насилието е твърде вероятна след 1 май. Как да накараме двете страни – и президентът Гани, и талибаните да преговарят сериозно?
Може би шансът да направим това бе пропилян през последните две десетилетия, като не притиснахме афганистанското правителство достатъчно, за да се превърне то в по-добрата алтернатива за афганистанския народ. Корупцията расте и расте, всеки твърди, че се бори с нея, а нищо не се прави. Така на много афганистанци талибаните изглеждат по-малко корумпирани и това е част от проблема. Сега само твърди, но и дискретни политически мерки могат да доведат до политическо решение на афганистанския конфликт. Американците и страни от региона трябва да преговарят с талибаните зад кулисите, за да ги убедят да приемат по-сериозно мирните преговори и да проявят повече гъвкавост по отношение на срока за изтегляне на чуждите войски.
Необходим ли е и икономически стимул? Един такъв като 30-годишният проект за газопровод от Туркменистан през Афганистан за Пакистан? Да отбележим, че в началото на този месец делегация на талибаните посети Ашхабат.
Не сме сигурни дали е станало дума за газопровода или за друг голям проект – за електропровод от Туркменистан към Южна Азия през Афганистан, или пък са обсъждали и двата проекта. Това всъщност не е толкова важно. Според мен талибаните се опитват да се представят в Туркменистан – с който имаха отлични отношения, докато бяха на власт (през 1996 – 2001 година) – като гаранти за всеки енергиен проект в Афганистан. Това ще помогне и за международния им авторитет. Второто, което искам да отбележа, е може би по-важно. В споразумението между Съединените щати и талибаните има клауза с обещание на американците за по-голяма финансова подкрепа за едно бъдещо афганистанско правителство, в което вероятно ще участват талибаните. Тази подкрепа ще е необходима за възстановяване на страната, след като войната наистина приключи. Това, според мен, е силен потенциален стимул към талибаните да работят сериозно за едно правителство, което ще включва всички фракции в Афганистан. Може би това е единственият начин талибаните да бъдат убедени да преговарят.
Източник: bnr.bg/
