2020 беше година на предизвикателства и признание, твърди полк. д-р Димитър Кирков.
„Изпратихме една нелека, тревожна, изпълнена с динамика, но същевременно и успешна за Института по отбрана 2020 г. Като цяло изминалата година беше различна от всички предходни. Пандемията от COVID-19 остави траен отпечатък върху ежедневния ритъм на нашата работа. Обстоятелствата наложиха да пренасочим режима на дейността на института в условията на обявеното с решение на Народното събрание на Република България от 13 март 2020 г. извънредно положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, обявена на 14 май 2020 г. с решение на Министерски съвет. Наложи се въвеждането на гъвкав по време и място режим на работа“. Това каза специално за „Българска армия“ полк. д-р Димитър Кирков – директор на Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“.
Той оцени изминалите месеци като година на предизвикателства и признание. Освен новата организация на работа поради пандемията основно предизвикателство са били запазване на здравето и живота на личния състав, както и фактът, че институтът пръв тества платовете за защитни облекла и маските за медицинския състав в борбата с COVID-19.
Институтът по отбрана беше обявен от МОН за най-успешната научна организация в област „Сигурност“ на програмата „Хоризонт 2020“ и му беше връчен сертификат. Полк. доц. Стоянов беше избран за председател на панел Информационни системи и технологии на Организацията за наука и технологии на НАТО.
Учени и изследователи от института взеха активно участие при съпровождането и реализирането на проектите за модернизиране на трите вида въоръжени сили: Проектите за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“; „Придобиване на многофункционален модулен патрулен боен кораб за ВМС“ и „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада“.
На фона на стриктните мерки Институтът по отбрана отново участва с основен принос в провеждането на военното изложение „Хемус 2020“ в панаирния комплекс на гр. Пловдив за времето от 29.09 до 03.10.2020 г.
Организирана и проведена беше международна научна конференция с над 130 участници, реализираха се демонстрационни стрелби на Централния артилерийски технически изпитателен полигон с осем участници от отбранителния бизнес на страната.
„Искрено се надявам и си пожелавам 2021 г. да бъде по-спокойна и по-здрава както за българския народ, така и в частност за личния състав на Института по отбрана. Очевидно работата в извънредна епидемична обстановка ще продължи, но въпросът – докога, остава засега открит, а ние – в готовност да помагаме с каквото можем“, категоричен е полковник Димитър Кирков.
Стана ясно, че военнослужещите и цивилните служители ще продължат своята дейност по утвърдения от министъра на отбраната „План за дейността на Института по отбрана за 2021 г. и има готовност да се даде максимумът от възможности за изпълнение на планираните и допълнително възложени от ръководството на Министерството на отбраната и Щаба на отбраната задачи, свързани както с модернизирането на Българската армия, така и с изпълнението на задачите от ежедневната ни дейност.
„Предстои приемането на относително нов Правилник за устройството и дейността на Института по отбрана. Това ще предизвика канализиране на усилията ни за неговото прилагане чрез редукция на длъжности, назначения на длъжности и професионална насоченост.
Ще продължим „битката“ за увеличаване на длъжностите в Института за разкриване на изключително важните „Летателни власти“, което е стар ангажимент към НАТО.
Ще търсим реализация на намеренията да се превърнем в център за сертификация на средства за киберзащита, а в процес на реализация е превръщането ни в сертифициращ орган по „газ-сигнални“ оръжия.
Борим се да съхраним или да разработим и построим нова сграда за лабораторията ни за балистични изследвания“, отбеляза в заключение директорът на Института по отбрана.
Равносметката в цифри
Институтът по отбрана участва в подготовката, научното съпровождане и цялостното изпълнение на програми и проекти в интерес на отбраната и разработва необходимите тактико-технически задания (20 броя), технически спецификации ( 312 броя), технико-икономически доклади (6 броя), военно-икономически доклади (13 броя), технически експертизи, програми и методики за изпитвания (24 броя), свързани с продукти, подпомагащи провеждането на подготовката на Въоръжените сили.
В борбата с вируса
Ръководството на Института по отбрана и личният състав своевременно се запознаваха със заповедите на министъра на здравеопазването, министъра на отбраната и началника на Военномедицинска академия и главен лекар на Въоръжените сили, имащи отношение към прилагането на противоепидемичните мерки за недопускане на разпространението на COVID-19.
Със заповеди на директора в Института по отбрана беше въведена организация за строго съблюдаване на противоепидемични мерки, като: създаване на условия на труд, които дават възможност на служителите да прилагат различни варианти на гъвкаво работно време и на гъвкаво работно място; изготвяне всеки месец на работни графици; дезинфекция на сградите на Института в края на всяка работна седмица; стриктно съблюдаване на правилата за хигиена на работните места и общите помещения; задължително носене на предпазни маски за лице; определяне на местата за дезинфектанти.
Не на последно място, с цел изпълнение и ненарушаване на ежедневния ритъм на работа на Института, ежедневно се следи здравният статус на военнослужещите и цивилните служители по категории и структури. За целта в администрацията се води строг отчет на заболелите и контактните служители. За всяка промяна се докладваше своевременно на директора.
Предстоящи направления за работа
- Повишаване на научната експертиза и изследователския потенциал на ИО;
- Продължаване и затвърдяване на успехите в Европейските научни мрежи и програми;
- Затвърждаване на позициите в Организацията за наука и технологии на НАТО;
- Разкриване на две нови докторски програми;
- Изграждане на и осъвременяване на лабораторната и материалната база;
- Необходимо е все по-пълно Институтът по отбрана да е разпознат, оценен и в процес на изграждане на Национален орган за сертифициране на киберсигурността;
- Ръководство/координиране на международен проект по програма „Хоризонт 2020“ в област „Сигурност“ (няма друг от България досега в тази област);
- Организиране и провеждане на първата Военна научна конференция през юни;
- Организиране и провеждане на Третата международна конференция DIGILIENCE 2021 съвместно в НВУ през септември.
