Доц. д-р инж. Георги Маринов
Тези знаменателни думи се свързват с името на великия руски пълководец генералисимус Александър Василевич Суворов. Те са написани през 1806 г. в неговото произведение „Науката за побеждаваш“. Суворов пише: „Куршумът трябва да се пази три дни, а понякога и през цялата кампания. Стреляй рядко, но точно. С щик пробождай здраво, куршумът може да те подведе, а щикът не подвежда“. Точно тези думи, написани повече от 70 години преди подготовката на Руско-турската война през 1877/78 г. са били причина за изкуственото подценяване на реалната далекобойност на основното стрелково оръжие на руската армия, впоследствие попаднало и в ръцете на Българското опълчение, в Българската земска войска и в младата Българска армия.
В навечерието на войната се провежда една широка дискусия сред руския генералитет за въоръжението на армията. Преобладаващата част от тях, възпитани в строгите консервативни традиции, застъпвали становището, че на руския войник не трябва да се дава далекобойно и скорострелно оръжие, тъй като то ще го стимулира да води огън, прикован към земята. А това било в разрез с целите на войната, за постигането на които се разчитало на вихровите атаки и на успешните настъпателни операции.
В своя труд „Эволюция стрелкового оружия”, изд. Воениздат 1938 г., конструкторът В. Фьодоров пише, че с пушката „Крнка” обр. 1869 г. могло да се води точен огън на разстояние до 2000 крачки, нотя била снабдена с мерни прибори за стрелба на 600 крачки
за да не се изкуши руският войник да стреля надалеч. В подкрепа на това твърдение той привежда мисъл на известния генерал Драгомиров, който казва, че „огнестрелното оръжие отговаря на самосъхраняване, а хладното – на самоотверженост. Представител на самоотвержеността е щикът и той е само един”.
Друга причина за подценяването на истинската далекобойност на пехотните пушки по това време е използването на линейната тактика за воюване. При нея линейните подразделения, организирани по взводове, роти или отделения, трябвало да водят стрелбата на залпове. Целта била да се засили огневата мощ на войсковата единица и да се поразят възможно най-много противници чрез масиран огън. Тази тактика била стандартна за европейските армии през XVIII в. Нейните привърженици смятали, че на бойното поле войникът нямал време за точно премерване и затова пушките на линейната пехота трябвало да имат най-прости (нерегулируеми) прибори. Те твърдели, че бойното поле било наситено с достатъчно дим от черния барут и от възпламеняването на артилерийските снаряди,
които не позволявали воденето на точен огън
Привърженици на другото мнение пък били убедени, че все повече нараства значението на точния огън и на разпръснатия боен строй. При него се отдавало изключително значение на точната стрелба. С развитието на военното дело тази тактика ставала все по-популярна, като постепенно се превръщала в базова при водене на боя. По този начин обучавали своите подчинени турските генерали, които по това време завършили западните военни академии.
Оръжейният комитет на руската армия задълбочено подложил на обсъждане и двете мнения. Било отчетено, че съществува неудобство при регулиране на мерните прибори за стрелба на различни дистанции, което би могло да породи грешки. Затова било решено пушките „Крнка“ обр. 1869 г., с които били въоръжени линейните части, да се снабдят с къси мерни планки, позволяващи регулиране на стрелбата на три разстояния – до 280 крачки (около 185 м), до 400 крачки (около 285 м) и до 600 крачки (около 426 м). За целта мерните планки имали два прореза – по един в двата края. Когато се водел огън на разстояния до 260 крачки, мерната планка допирала до горната повърхност на цевта. За премерване се използвал прорезът, който е в основата на мерната планка. При това положение на мерната планка при премерване в пояса на човешката фигура на разстояние 100 крачки средната точка на попаденията била в гърдите. На разстояние 200 крачки средната точка на попаденията била на около 4 см по-ниско, на 350 крачки куршумите попадали над колената, а на разстояние
над 370 крачки попаденията били под колената
Когато се водел огън на разстояние от 200 до 400 крачки, мерната планка се вдигала до нивото на напречния нарез върху двете рамена на гърбовидния сектор. Използвал се прорезът на свободния край на мерната планка. При стрелба на разстояния от 400 до 600 крачки планката се установявала в най-горно крайно положение, като се използвал прорезът на свободния край.
Това решение на Оръжейния комитет за скъсяване на мерните планки на практика изкуствено ограничил възможностите на пушката „Крнка“ за водене на точен огън от 1200 на 600 крачки.
За разликата от пушките за линейните части тези, които се използвали от стрелковите части, били снабдени с дълга мерна планка, която позволявала воденето на точен огън на пълните възможности на пушката. На лявата страна на гърбовидния сектор били нанесени деления, съответстващи на разстоянията за водене на огън. Деленията били обозначени с цифрите 2, 4, 6, 8, 10 и 12, които съответствали на разстоянията за стрелба 200, 400, 600, 800, 1000 и 1200 крачки.
Щикът на пушката „Крнка”, на който генералитетът разчитал, бил с триъгълно сечение. Дължината на острието му достигало до 500 мм. Той се считал като важно средство за постигане на успех в боя. За сметка на огневата мощ руснаците развили почти до съвършенство тактиката с атака „на нож”. Всяко бойно поле, където се сражавали руснаци, се огласяло от мощно „Ура!” след което руската пехота с поставени щикове на пушките се хвърляла безмилостно върху противниците си. Ако противниковите войски били по-точни стрелци, то в близък бой те категорично отстъпвали на якия, кален в походи и студ руски мужик. За руската пехота не стрелбата, а
атаката на нож била било доказателство за истинските войнски качества
Практиката била врагът да се разпръсква със стрелба, а с щикове да бъде довършван. Тази тактика се оказала доста погрешна и довела до хиляди жертви на бойното поле.
По същия начин били подценени и възможностите на пушките „Бердана 2“, обр. 1870 г. Върху техните мерници били нанесени деления от 2, 3, 4 и 5, съответстващи на разстояния за стрелба 200, 300, 400 и 500 крачки. Между гърбиците имало отмятаща се планка с нанесени деления от 6 до 15 крачки (съответстващи на разстояния за стрелба от 600 до 1500 крачки). По нея се плъзгала напречна пластинка с прорез за премерване. Мушката била е запоена в предния горен край на цевта.
След завършване на Руско-турската война 1877/1878 г., било решено да се използват пълните възможности на „Бердана 2“ за стрелба до 2250 крачки. За целта, напречната пластинка на мерната планка била удължена от дясната страна, като в издатъка бил изработен допълнителен прорез за премерване. На
предната гривна била закрепена допълнителна конусна мушка
По-ниското разположение на мушката и скъсената мерна линия позволявали премерването без увеличаване на дължината на мерната планка при стрелба на разстояния от 1500 до 2250 крачки.
Щикът на берданата бил четиристранен с дължина 580 мм. Закрепвал се към пушката с помощта на гривна и болт. Пушките, произведени в бирмингамската фирма BSA, имали тристранен щик. През 1876 г. за някои от гвардейските, гренадирите части и за стрелковите батальони четиристранният щик бил заменен с щик-тесак с Т-образно сечение, но той бил достатъчно тежък и не получил широко разпространение.
