Пея от петгодишен, даже ме взеха на тази възраст в първи клас, разказва певецът, излизал на сцената на Миланската скала.
Веселин Вачев е най-новото и всъщност не толкова ново попълнение на Ансамбъла на Въоръжените сили. Оперен и поппевец, което най-пълно попада в класическия смисъл на жанра мюзикъл.
Започва работа в Ансамбъла на Българската армия през 2001 г., когато след кратко прекъсване дейността на Ансамбъла е възстановена. „Бях един от първите, които отново сформираха квартет „Армейска песен“. Питам го какъв е гласът му. „Нещо между баритон и тенор” – отговаря ми Веселин.
Роден е в Пловдив на 11 август. Зодия лъв. Службата си започва в НШЗО „Христо Ботев” в Плевен, а после в Девета танкова бригада в София. „Всъщност кандидатствах в Консерваторията, приеха ме, но тогава съществуваше закон, според който можехме да запазваме мястото си във ВУЗ-овете, да изкараме казармата и след това да следваме. Тогава, като млад, си мислиш, нали – аз отивам да уча, да пея веднага след това в Миланската скала, как ще ме спре една казарма от 6 месеца…”
А виждал ли е Миланската скала? „Да, и съм пял дори вътре. Но три месеца, преди да се уволня, този закон отпадна. И се наложи през 1999 г. пак да кандидатствам. Отново ме приеха и тогава завърших Консерваторията. Преди това съм завършил Музикалното училище в Пловдив. Моята певческа кариера започна твърде рано. Колкото и да е невероятно, ме взеха още от трета група в детската градина да участвам в „Хора на пловдивските момчета“. Тогава ръководителите ходеха с акордеони по градините да изпитват дечицата кой какво може да изпее. Дойдоха вкъщи
и казаха на родителите ми – вашия син го вземаме
на пет години в първи клас. Майка ми и баща ми се съгласиха и всъщност на петгодишна възраст вече бях солист в „Хора на пловдивските момчета“ и заминах за СССР. Пътувах седмица и половина с влак през Молдова, после Киев, Москва, Талин, Ленинград (Санкт Петербург). Просто бяхме два месеца все по влакове и по турнета.”
После се сформира „Хор на света“ и там Веско също е избран за солист, като представител на България с още две момчета. Заминават за САЩ, където правят няколко записа, следват изяви в Полша, а там – пак записи и концерти.
Участието му в „Уникалните гласове – българските тенори” датира от 2007 г., след като три от момчетата напускат военния ансамбъл и се преместват в ансамбъл „Българе“, с който имат щастието да пеят дори в Бродуей. Тримата млади певци решават да направят нещо по-нестандартно и модерно освен популярните маршове, които изпълняват преди това. И понеже тримата велики тенори
Лучиано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас
са техни кумири, искат да навлязат и в жанра, който са учили в Музикалната академия. „Направихме много модерни песни, български, популярни, с нови вокални аранжименти, както и нови записи. Представихме се на хореографа и импресарио на ансамбъл „Българе” Христо Димитров. Той много ни хареса и изрази желание да работим заедно, впоследствие стана и наш продуцент. След няколко поредни промени на състава сега в триото са Веселин Вачев, Александър Баранов и Борис Луков. Правилото, към което и тримата се придържахме, бе да бъдем професионалисти: да работим за една кауза – да привлечем хората към красивата музика, да направим нещо стойностно. Това си имаше и своята положителна страна – търсихме различни интерпретации, докато открием онази, която най-много се харесва на публиката”.
Наред с класическия репертоар, тримата тенори работят и в сферата на популярния жанр. В концертите си включват евъргрийни, рокендрол и други стилове и все пак винаги остават верни на голямата си любов – операта. Скоро записват и свой дебютен албум. Той съдържа едни от най-известните и обичани арии и канцонети от класическия репертоар. Дискът завършва с арията на принц Калаф от последно действие на операта „Турандот” от Джакомо Пучини.
Ликуващият възглас на финала – „Vincero!”
(„Ще победя” в превод от италиански език) дава името на албума.
Напускането на военния ансамбъл, което се случва преди 13 години, е неизбежно. „Имахме много концерти и просто нямаше да мога да си върша задълженията” – разказва Веско. Връща се тази година, на 5 януари. В момента е солист. Питам го коя му е любимата ария, но той отказва да конкретизира, тъй като те са много. Пее и попмузика, разбира се, участвал е и в първата българска рокопера в ролята на злия магьосник – роля, в която лично аз не мога да си го представя, защото никак не изглежда на лош човек. „Чрез грим, облекло и прически бяха успели да ме докарат до злодей на външен вид, така че и аз, като се погледнех в огледалото, се стрясках от себе си.” В проекта на сцената на Музикалния театър се включват и музикантите от Б.Т.Р. и много други известни имена.
В първия си период в Ансамбъла на армията Веско участва и в дует с Емилия Валенти. „Даже мога да кажа, че бяхме любимци на министъра Веселин Близнаков” – допълва го Емилия. „Нямаше събитие, на което да не присъствахме. И като се видеха Веселин и Веселин, винаги се поздравяваха много сърдечно.” Веско Вачев също е бил с Ансамбъла в Ирак, където пеят пред нашите военнослужещи, участници в мисията. „Дори там посрещнах рождения си ден” – споделя той, като също е отличен от министъра на официална церемония в ЦВК с награден знак „За вярна служба под знамената“ III степен, както и с „Умалено копие на меча на кан Кубрат“.
„Интересното за нас е, че има симбиоза между оперно и поппеене”, обясняват и двамата. Дори
за дуета Емилия Валенти – Веселин Вачев специално са написани песни
от композиторите Красимир Гюлмезов, Димитър Гетов и Димитър Пенев, като може би най-важното е, че самите тембъри и на Емилия, и Веско си пасват и взаимно се допълват. Двамата изпяват и много кавъри на популярни песни, като пеят в НДК дори „Фантомът на операта”.
Накрая стигаме и до работата им в условията на пандемия. „Ами, честно казано” – споделя Веско, „аз, когато идвам на репетиция, въобще не се замислям, просто отивам да направя нещо, което ми доставя удоволствие – да пеем песни и да правим изкуство. В момента работим по доста нови проекти, които са свързани с всички изпълнители от Ансамбъла, и очакваме да паднат забраните, за да покажем на нашата публика новите ни песни и идеи.“
