– Г-н полковник, Програма 2032 предвижда във функционално отношение въоръжените сили да се състоят от Сили за сдържане и Сили за отбрана. Това ще се отрази ли на планирането на тяхното използване?
– В хода на СПО бяха разработени планиращи сценарии за използването на ВС на страната ни в условията на съвременната среда на сигурност. На тази база бяха определени необходимите отбранителни способности на ВС и тяхната функционална структура, която осигури гарантирането на суверенитета и провеждането на операции по защита на териториалната цялост на страната в колективен формат. Тази промяна налага адаптиране и усъвършенстване на стратегическите планове на ВС.
– Предвиждат ли се промени в участието на България в мисията на НАТО в Афганистан?
– България има дългосрочен ангажимент към сигурността на Афганистан в рамките на съюзническите решения. Поради това към момента участието ни с военен контингент се запазва. В зависимост от промяната на обстановката и степента на риска е възможно мисията да премине в други фази, както и да се вземе решение за започване на различна операция на Алианса. В този случай ще бъде необходимо изготвянето на военна оценка и препоръки до министъра на отбраната, съобразно параметрите на новите изисквания.
– Известно е, че предстои двете операции на Балканите – КФОР в Косово и АЛТЕА в Босна и Херцеговина, да споделят ресурси помежду си. Какви дейности се планират в тази посока?
– България заедно с Гърция, Албания и Румъния предоставят по една рота в състава на батальон, който е предназначен за участие в Силите на оперативния резерв на КФОР и АЛТЕА. Това налага също така и създаването на многонационален щаб, който да ръководи подготовката и евентуалното развръщане на участващите формирования. Към момента се работи по изготвянето на техническо споразумение между четирите страни, като амбицията ни е документът да бъде подписан до началото на месец май тази година. Гърция ще домакинства щаба първа, а България поема командването през 2022 г.
– Има ли отправени към страната ни предложения за участие в нови операции и мисии на НАТО, ЕС и ООН?
– Към нас непрекъснато се отправят предложения от подобен характер. Дори в рамките на съществуващите мисии – за увеличаване на приноса и т. н. По този въпрос търсим точния баланс между националното ниво на амбиция за използване на ВС, и приноса ни към колективната отбрана на НАТО, към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, ангажиментите ни към ООН, а също така и по линия на двустранното и регионалното сътрудничество в областта на отбраната.
– Предвижда ли страната ни да увеличи квотата си в стратегическия въздушен транспорт на НАТО? В какви други инициативи и програми за споделяне на ресурси в рамките на НАТО и ЕС е реалистично да се включим?
– България успешно участва в съвместната програма за стратегически въздушни превози, оперираща с три самолета С-17 „Глоубмастер” от 2008 г. Инициативата многократно е доказала своите предимства. Заслужава да се спомене осигуряването на жизнено необходими медицински консумативи по време на първата вълна на пандемията от COVID-19 през 2020 г. Разполагаемата годишна квота е от 65 летателни часа за нашата страна, което към момента удовлетворява нашите потребности. В случай на необходимост имаме възможност да използваме свободни часове на други участващи страни или други инициативи. Нямаме намерение да увеличаваме часовете си в тази програма. България участва и в други многонационални проекти по инициатива на НАТО и ЕС с цел финансово изгодни решения за развитие на отбранителните ни способности. Предстои включването на страната ни в многонационално сътрудничество за разработване на вертолети от ново поколение по концепцията на НАТО „Рамкова държава” с водеща страна Германия. Постигната е и договореност по Европейската програма за развитие на отбранителната индустрия, чрез която ще бъдат финансирани проекти за изграждането на отбранителни способности от бъдещия „Европейски фонд за отбрана”.
