Едно от знаковите изпълнения на певицата Емилия Валенти от информационната кампания „Бъди войник” е песента „От векове за векове”, композирана като химн на Сухопътни войски. Участието си в кампанията на Министерството на отбраната тя приема по-скоро като дълг и отговорност, отколкото като някакъв тип афродизиак за артистичното й его…
Как се прави обаче интервю с Емилия Валенти? При условие че първото, което на един мъж му идва наум, е прословутото: „Абе, ти знаеш ли, че имаш много хубави очи?”. Но – без повече алюзии в стил „Дами канят”. Да се върнем на темата. Питам я: „Какво е да пееш с униформа?” „Чест”, отговаря тя, без дори да се замисля. „Винаги, когато облека униформа, се чувствам много горда“
Ходила е на мисии в Ирак, Косово, Босна и Херцеговина. Най-наситеното си откъм силни емоции преживяване свързва с Ирак: „Беше през 2006-а, изключително рисково, адреналинът беше много висок и тогава за пръв път облякох камуфлаж и бронежилетка”. Една скоба – три години по-рано първата база на нашия контингент в Ирак – база „Индия” е атакувана с камион бомба, вследствие на което загинаха петима български военнослужещи. „Всичко се извършваше с големи „въпросителни” и при изключително строги мерки за сигурност”.
За да излезем от минорния тон, с който започваме разговора, питам Емилия какво е да пееш пред войници, изпратени на бойното поле – нещо, което лично аз съм виждал само по филмите с Мерилин Монро по време на Корейската война. „Аз съм много емоционален човек и винаги когато съм в друга държава, се смятам за посланик на българската музика – казва тя. Фактът, че работя в МО и Ансамбъла на Въоръжените сили – единствен по рода си в България, ме кара да пея на български език.
Не се увличам по това, да съм много модерна, харесвам всякакъв стил музика, уважавам всички колеги от бранша, но смятам, че в България трябва да се пее на български. От гледна точка на това, че съм солист на Ансамбъла от 18 години, напълно споделям идеята, че нашата основна цел е да поддържаме висок патриотичния дух на военнослужещите и техните семейства.”
Питам я дали човек може да почувства, макар и за кратко, какво е да си войник, когато е с униформа и на гърба му лежи цялата 25-килограмова тежест на защитните средства. „Аз не съм военизирана, но всъщност съм адски дисциплинирана. От 2009 г. Ансамбълът е част от Гвардията. Тук са най-елитните военнослужещи и това ме научи да съм още по-отговорна към ангажиментите си. В Ирак не ми тежеше това, че съм с шлем и бронежилетка. Най-силен за мен, чисто емоционално, бе моментът, когато ни изпращаха и хеликоптерите се отделиха от земята. Тогава всички на плаца, до един под пагон, ни отдадоха чест – на нас, цивилните.”
През 2006 г. Емилия Валенти е наградена лично от министъра на отбраната. Веселин Близнаков с „II степен Дамски кръст за вярна служба под знамената” след завръщането йот Ирак. Сега обаче трябва да върнем лентата малко назад, условно казано, тъй като отдавна никой не записва на лента – нито журналистите, нито музикантите. И така, Емилия Валенти е родена на 10 февруари в Плевен. Тя е зодия Водолей и може би заради това обожава делфините и водните кончета. Средното си образование завършва в гр. Гулянци, където живее семейството й, висше – в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „История”. От 2002 г. живее в София, а от март 2003 г. е солист на Ансамбъла на армията, който сега се нарича Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. Лауреат е на много фестивали и конкурси у нас и в чужбина. Ще споменем само, че през 2007 г. е един от финалистите в първия сезон на формата Music Idol. 2009 г. е полуфиналист в песенния конкурс „Евровизия”, а две години по-късно – финалист. През 2013 г. е един от финалистите във втория сезон на „Гласът на България”. Гастролира на сцените на Беларус, Грузия, Украйна, Гърция, Румъния, Казахстан, Турция. Два пъти поред е в журито на детския международен конкурс „Славянски базар” – Беларус.
„Никога не крия къде съм родена. Това означава да се отрека от себе си и от рода си, а това няма как да се случи. За пръв път се качих на сцената на 5 години, на един детски лагер. Читалището в Гулянци ми е дало първите стъпки на сцена и първия опит. Вселената ми изпрати правилните хора в правилния момент, за да продължа да надграждам. Ние не се раждаме изградени творци, а хората, които срещаме по пътя си, ни правят такива. Често ми задават въпроса, как така съм певица, а по висше образование съм историк. Баща ми е много запален по историята, вкъщи имаме огромна библиотека с историческа литература. Винаги когато си ходя, отделяме време да си поговорим с него на тема България. Училището в Гулянци е общообразователно, нямаше как да пътувам всеки ден, за да уча в музикално училище. Не съм имала амбицията да ходя на солфеж или пиано, по-скоро тръгнах по пътя на конкурсите и това ме мотивира да продължа. И понеже през последните две години много често се сблъсквам с този въпрос, си направих труда да се поровя в „Чичко Гугъл”, за да открия, че едни от най-големите звезди на българската музикална сцена не са с висше музикално образование.”
„На „Славянски базар” в Беларус пях пред 10 хиляди души, без да преувеличавам. И в същото време пред жури от заслужили артисти на Русия, Казахстан и други бивши съветски републики. За мен е важно да стигна до хората, независимо дали са 10 или 10 хиляди. Давам изключително много от себе си, за да им покажа лично отношение.”
А защо „Валенти”? „Фамилията ми е Дуцолова и на конкурсите в чужбина винаги им е много трудно да я произнасят. Композиторът Димитър Гетов положи огромни усилия в началото, за да помисли каква фамилия би била по-лесна за произнасяне и тъй като дядо ми се казва Валентин, та затова – Валенти…”
Слуша абсолютно всичко, без хевиметъл, защото не го разбира. „По-лирично настроена съм, агресивната музика не ми е по вкуса”. Твърди, че никога не се е опитвала да копира някого, въпреки че цени много Лили Иванова. „Но, по-скоро като професионалист. Не се опитвам да й подражавам като звукоизвличане и стил… Не обичам да копирам и не искам и мен да ме копират.”
Не приема това, че в България се цени „жълтината”, а не качествата на професионалните изпълнители. Точно заради това стои далеч от музикалните компании и не подписва договори с „Пайнер“, „Ара“ и „Жокер Медия“, които й предлагат да стане част от техните изпълнители, като остава „независим, свободен артист“. „Предпочитам да правя неща, които да останат във времето и името ми да се свързва с професионализъм, достойнство и качествена музика”. Заради това, че е „момиче с характер“, си създава и врагове, но в шоубизнеса иначе не може. „Ако имаш качества, няма как да не те забележи публиката и да те оцени. “
Една от най-хубавите емоции, свързани с музиката, е проектът „С филмовата музика на Митко Щерев” през 2009 г., когато изнася десетки концерти в цялата страна с именития композитор.
И докато концертната дейност е замряла през 2020 г., Емилия Валенти намира своето ново амплоа, навлизайки в дебрите на други жанрове, смесвайки своите усещания за природа и музика, здраво стъпила на родната българска земя.
