Навършват се 20 години от закриването на военното формирование в Симеоновград.
В Първата балканска война (1912–1913 г.) загиналите от полка са 356. През Втората балканска война (1913 г.) жертвите са 333. През Първата световна война (1915–1918 г.) убитите са 877. 122-ма военнослужещи са загубили живота си във Втората световна война (1944–1945 г.). И в мирно време, от 1946 г. до разформироването на полка през 2001 г., има жертви и те са 30 на брой.
Кой е този полк от Българската армия? През годините той е имал и други наименования, но е известен най-вече като 30-и Шейновски пехотен полк. Наричан е още „Черният полк”. Защо се сещаме сега за него? Защото преди 20 години военното формирование в Симеоновград беше закрито и така завърши неговата славна история.
Причините за „наименованието”
за „черни” са били определяни и други полкове. Поводите за това са тежката служба в тях, отдалечеността им от столицата и от големите български градове или пък близостта им до границите. Може да се каже, че всички формирования от южните гарнизони от онова отминало време са наричани „безсмъртни” и „черни”. Като легенди за военнослужещите са останали селища като Звездец, Грудово, Елхово, Болярово, Харманли, Крумовград, Ивайловград…
Но безспорно, определението „черен” се отнася за 30-и Шейновски пехотен полк в Симеоновград. В книгата си „Белите истини за „Черния полк” авторът Евелин Евлогиев посочва причините за това. Първата е, че дава най-много жертви в четирите войни на България за периода от 1912 до 1945 г. Втората е, че сградите на формированието се боядисват с черна боя точно заради огромния брой загинали след военните сражения през 1918 г. Друга причина е, че в него се сформират „черни роти” за наказателни акции през 1943–1944 г. Интересен факт е, че след 9 септември 1944 г. полкът една седмица не дава на новата власт да влезе в казармения район заради клетвата на бойците във вярност на Царя. На портала се слага картечница „Максим” и се вее черно знаме. А и след военното развитие в страната всички набори са знаели като легенда, че полкът в Симеоновград (град Марица от 1947 до 1981 г.) е известен като „черен”.
Каква е накратко неговата славна история? Сформиран е на 12 януари 1900 г. в Стара Загора под името 6-и пехотен резервен полк. На 29 декември 1903 г. с Указ № 84 на княз Фердинанд I се преименува на 30-и Шейновски пехотен полк и се дислоцира в гарнизон в Търново Сеймен.
Във войните и битките
в Първата балканска война (1912–1913) участва в обсадата на Одрин, води сражения при Булгаркьой, Кадъкьой, Коюнлий, Юруш и Карталтепе. Пета рота от полка участва в първото сражение на Балканската война при вр. Курт Кале, над с. Мезек, Свиленградско. В памет на загиналите войни от полка впоследствие върхът е преименуван на Шейновец – име, което носи днес. На върха има паметник в чест на загиналите бойци от полка. По време на Втората балканска война (1913 г.) се сражава със сръбски части при р. Брегалница, Ежево, и вр. Повиен, както и в боя на Малка Нидже.
Полкът участва и в битките през Първата световна война (1915–1918). Ето само един случай, описан в книгата „Белите истини за „Черния полк”: „Време за бойните действия – 18 октомври 1916 г. Място – Завоя на река Черна при с. Брод, в южния край, на който е участъкът за отбрана на 30-и пехотен полк. Обстановката е сложна. Бойците от полка търпят загуби от многократно превъзхождащия ги многонационален противник. Командирът на 1/28 дружина от 30-и полк майор Златан Палийски е тежко ранен. В този труден момент „съсед по окоп” на шейновци е 27-и пехотен полковник Кимон Георгиев, който е командир на 5-а рота от полка, се впуска, поемайки командването и на 1/28 дружина от 30-и полк. Така, водейки и двете бойни единици, той вдига сборната си армия от 27-и и 30-и полк на успешна атака. Получава лоша рана в окото, но предизвиква възхищението не само на своите войници, а и на цялото българско командване.”
На 21 юли 1919 г. със Заповед № 41 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3-та дружина от 10-и Родопски пехотен полк. На 5 юни 1937 г. с поверителна Заповед № 25 23-ти Шипченски пехотен полк се преименува на 30-и Шейновски пехотен полк.
През Втората световна война (1941–1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941–1942). След 9 септември 1944 г. е включен в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, като се сражава в Мурската операция и в боевете при Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец. Към полка се числи и гвардейска рота.
„Маришката академия”
От 1947 до 1981 г. Симеоновград носи името Марица. Военнослужещите в полка находчиво перифразират един известен девиз и той звучи така: „Всеки служещ в Симеоновградския полк иска да вземе в раницата си неговия колектив, за да го пренесе и съхрани в новия си гарнизон.” И мнозина остават верни на тези думи. Придобитите знания и умения в т.нар. „Маришка академия” те успешно прилагат в други формирования и стигат върхове във военната си кариера.
Освен 30-и Шейновски пехотен полк в историята останаха редица други военни формирования. Една част от техните райони вече са продадени или „подарени”. Друга част представляват тъжна гледка с рухналите си сгради и с обраслите храсталаци. Но ако има написани страници за тях, спомените сякаш оживяват. „Белите истини за „Черния полк” e книга, от която лъхат почит, уважение и любов към Българската армия. Авторът Евелин Евлогиев не е бил войник, но е син на майора от запаса Румен Тодоров, служил в полка. И е продължил следата на баща си, издал своя труд „Черен полк за бели човеци”. Така, както казва Евелин Евлогиев, тази история е осъдена не на забвение, а на бъдеще.
Командирите
Подполковник Иван Димитров 1900–1907 г.
Подполковник Христо Семерджиев 1907–1909
Подполковник Тилю Колев 1909–1911
Подполковник Злати Костов 1911–1913
Подполковник Петър Рашков 1913–1916
Подполковник Алекси Дюдюков 1916–1918
Подполковник Димитър Маринов 1918
Подполковник Васил Шишков 1919
Майор Ангел Касабов 1933–1938
Подполковник Димитър Владков 1938–1941
Полковник Илия Иванов 1941–1943
Полковник Стефан Таралежков 1943–1945
Полковник Тодор Попов 1945–1950
Полковник Добри Нейчев 1950–1954
Подполковник Георги Проданов 1954–1958
Капитан Христо Делев 1955–1956
Полковник Янко Статев 1958–1963
Подполковник Павел Павлов 1963
Подполковник Христо Плачков 1963–1969
Подполковник Гочо Динев 1969–1972
Полковник Ванко Димитров 1972–1975
Полковник Димитър Николов 1975–1978
Майор Тома Томов 1978–1982
Капитан Стойчо Савов 1982–1985
Майор Петко Петков 1985–1986
Майор Димитър В. Димитров 1986–1988
Майор Димитър Ст. Димитров 1988–1992
Подполковник Христофор Иванов 1992–1997
Подполковник Мирослав Маринов 1997–1998
Подполковник Нейко Ненов 1998–2000
Подполковник Груди Ангелов 2000–2001
