Екатерина Белчева
На 1 юли се навършват 70 години от създаването на Централния военен архив.
На 1 юли 2021 г. се навършват 70 години от формирането на Централния военен архив – един от най-големите исторически архиви в страната. Изграден като ведомствен архив с постоянен състав на документите, той съхранява основната част от документалното наследство на Българската армия от периода след Освобождението до наши дни. Документалният му комплекс се използва за целите на административното обслужване на граждани, за предоставяне на ретроспективна информация на Военното ведомство и други държавни институции и обществени организации и като изворова база за военната и гражданската история на България.
Няколко месеца преди основаването на държавни архиви в България с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд и поставяне на началото на организирано архивно дело в страната
ръководството на Министерството на народната отбрана
организира централизираното съхранение на архивните документи на армията. В изпълнение на заповеди на министъра на Народната отбрана № 50 от 9 февруари 1951 г. и № 140 от 28 март 1951 г. и Директива № 4544 от 21 май 1951 г. на началника на Генералния щаб от 1 юли 1951 г. във Велико Търново започва да функционира военният архив с наименованието Централен архивен фонд на Българската народна армия. За архивохранилище на фонда са приспособени помещения на бившата Пехотна школа „Бачо Киро”, намиращи се в района на Школата за запасни офицери „Христо Ботев”. През 1954 г. за нуждите на архива е построена първата в страната специализирана архивна сграда, към която през 1971–1974 г. се изгражда нов 11-етажен корпус.
По силата на Директива № 4544 от 1951 г. и Окръжно № 1135 от 1951 г. на съхранение в Централния архивен фонд подлежат не само исторически ценни документи, но и такива със справочен характер, създадени в резултат от дейността на армията след Освобождението. В новосформирания военен архив предават архивните си документи: Архивният фонд при ГЩ, Военноисторическото отделение, поделенията на армиите, Военновъздушните сили, Военноморските сили, военноучебните заведения, Военната академия, Тилът на войската, поделенията на Резерва на Главното командване и Противовъздушната отбрана за вътрешността на страната.
Предвид на строгата централизация на военните учреждения специфичността на военната документация и
специалния режим на нейното използване
по предложение на Министерството на народната отбрана, Министерският съвет узаконява самостоятелното съществуване на Централния архивен фонд на Народната армия с Постановление № 807 от 6 октомври 1952 г. Войсковите части, учрежденията, съединенията и обединенията се задължават да предават архивните си документи в него, като се ръководят от примерния правилник за държавните архиви и специално разработения Правилник за Централния архивен фонд. Така той се обособява като ведомствен архив с постоянен състав на документите, подчинен в административно и финансово отношение на Генералния щаб на БНА и в методическо – на Централно управление на архивите. От ноември 1955 г. неговото наименование е променено на Централен военен архив (ЦВА) – име, придобило широка обществена популярност.
За разлика от държавните архиви в страната Централният военен архив не извършва подборно комплектуване поради факта, че е ведомствен архив, който освен осигуряването на военното ведомство с ретроспективна информация, необходима за нуждите на управлението, има за задача да обслужва административно и гражданите.
Основната част от запазените документи на армията от периода 1878–1945 г. са приети на съхранение в ЦВА още в първите години след създаването му. За 70 години учрежденските фондове са нараснали на 3484 броя (65 от които са лични – на изтъкнати военни дейци и общественици), а наличността в тях – на 452 778 броя архивни единици, разположени на 9267,74 линейни метра архивна площ. Освен тях в архива се съхраняват и 106 частични постъпления и 114 спомена. За стопанисването, разкриването и предоставянето за ползване от изследователи на това голямо историческо богатство военният архив разполага със
съвременна материално-техническа база
просторни архивохранилища, оборудвани със стелажи тип „Компактус”, читалня, библиотека с над 22 хил. тома специализирана и справочна литература, съвременна размножителна и компютърна техника и лаборатория за реставрация и консервация.
Централният военен архив изгражда и оптимизира богат научно-справочен апарат, който осигурява търсенето по документалния масив, бързото и точното намиране на максимален обем информация. Във военния архив е разработена най-богата каталожна система сред архивите в страната.
С прилагането на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация от 2002 г. са премахнати нивото на класификация на архивните документи от почти целия документален комплекс и ограниченията за достъп до съдържащата се в тях информация.
До 2007 г. във всички названия на архива неизменно присъства терминът „централен”, което определя недвусмислено неговата главна и ръководна роля в архивната система на военното ведомство. От 1 юли 2007 г. наименованието е променено на Държавен военноисторически архив, но това по никакъв начин не е промяна в неговаите роля и значение. Още през 1976 г. архивът получава висока държавна оценка. За постигнати успехи в развитието на архивното дело в Българската армия с Указ на Президиума на Народното събрание от 13 октомври 1976 г. Централният военен архив е награден с Народен орден „Червено знаме на труда”.
С Постановление на Министерския съвет № 237 от 21 декември 1999 г. от 1 януари 2000 г. Централният военен архив е изведен от структурата на Министерство на отбраната и е преобразуван в централно звено от системата на държавните архиви. Той става една от дирекциите в специализираната администрация на Главно управление на архивите.
От 13 юли 2007 г. по силата на Закона за Националния архивен фонд и формирането на Държавна агенция „Архиви” Държавният военноисторически архив е със статут на дирекция и е един от двата централни държавни архива в страната, който пази съкровищницата на новата и най-новата българска военна история.