Приехме 9 лейтенанти, но от тях нито един не е летец
Полковник Димитър Павлов е роден на 12 август 1970 г. в Хасково. Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски” през 1993 г., ВА „Георги C. Pаковски” през 2010 г. и „Стратегическо ръководство на отбраната и Въоръжените сили” във Военната ни академия през 2018 г. Започва офицерската си служба през 1993 г. като младши пилот на Летище Узунджово. От 1994 г. е в 24-та авиационна база и последователно заема длъжностите младши пилот, старши пилот, щурман на звено, заместник-командир и командир на звено, щурман и началник-щаб на ескадрила, началник на отделение и заместник-командир по летателната подготовка на 24-та авиобаза. Летец-пилот I клас. Има над 2500 летателни часа на самолети L-29 и L-39, както и на вертолети Ми-17 и „Кугар”. От 1 юли 2021 г. е заместник-командир на 24-та авиационна база.
– Господин полковник, с колко вертолета авиобазата може да участва в гасенето на пожари?
– В гасенето на пожари като тези в Рила, Родопите и в районите на Твърдица, Розино, Старосел и Баня използвахме един вертолет „Кугар”. Но имаме готовност за тази дейност с два вертолета „Кугар” и един Ми-17. Надявам се, че от тук нататък обстановката ще бъде по-нормална и да не бъдем толкова често вдигани за участие в потушаване на пожари.
– Какво е състоянието на авиационната техника? Къде е по-добро положението – при вертолетите или самолетите?
– Очакваме един вертолет „Кугар” да излезе от инспекция в нашата база. Има и вертолет, който се възстановява в завод в Испания. Пред влизане в строя са още два хеликоптера Ми-17. На един вертолет Ми-24 в момента се провеждат изпитания. Доста добре стои нашата 16-а транспортна авиационна група. Поддържат се в годност самолетите „Спартан”. На тях се извършват инспекции, които понякога затрудняват цялостното използване и на трите самолета. Единствено Ан-30 все още е в ремонт. От другите типове самолети има налични – L-410, Ан-2 лети… Смятам, че в 16-а транспортна авиационна група успяват да поддържат подготовката и да предават и опит на по-младите командири на екипажи.
– Освен в гасенето на пожари, поддържате ли другите видове подготовки?
– Доколкото е възможно, с този ограничен ресурс успяваме да покрием всички учения досега. През тази година сме участвали на 6 май съвместно със СКСО в демонстрацията на способности на учебен център „Црънча”. Участвахме в ТУБС Balkan Sentinel на полигон „Ново село”, „Ответен удар” на полигон „Корен”, ТУБС на полигон „Шабла”, Steatlin Dagar за СКСО, „Тракийска звезда”, в тренировки със 101-ви алпийски полк от Сухопътните войски за отработване на способи за десантиране… Предстоящи учения са „Тракийско лято” в края на август и началото на септември, Balkan Spartan през септември и октомври, както и подготовка на Тактическата група „Специални операции” от СКСО. Проведохме морска подготовка непосредствено преди учението на „Шабла”. Успяхме да възстановим подготовката на командири и инструктори, тъй като някои напуснаха армията поради пределна възраст и се опитваме да покрием нуждата от инструктори.
– Как се справяте с новото предизвикателство да подготвите екипажи и вертолети за тактическо авиационно формирование за специални операции? Какво е участието ви в създадения за тази цел в края на 2019 г. Център в Хърватия?
– Центърът за обучение на пилоти за специални операции бе създаден в Задар (Хърватия) съвместно от четири държави – България, Хърватия, Словения и Унгария. В тази инициатива сме много активни. В момента заместник-началник на Центъра е нашият пилот подполковник Тодор Рашков. Той отговаря по въпросите за безопасността на полетите. Досега три наши групи с пилоти, бордни стрелци и борден инженер преминаха теоретично обучение – курс за планиране на специални операции, който е жизненоважен за подготовката им. Имаме и двама подготвени квалифицирани инструктори за подпомагане на този курс. Те се включват в съвместната подготовка на четирите нации. Така че участваме активно в Центъра за подготовка на пилоти за специални операции в Задар. Интересното е, че този Център може би ще се окаже единствен в момента в структурите на НАТО, който подготвя пилоти за специални операции. От лятото на тази година със заповед на министъра на отбраната аз съм назначен като член на борда и представям България в управлението на този Център. По същото време полковник Пейо Дончев стана председател на борда.
– Колко важно за вас е участието в този Център?
– Инициативата е много важна за нас. Аз виждам бъдещето на нашата авиобаза в тази инициатива, защото ще дадем може би най-високата подготовка за един пилот на вертолет. Нивото на подготовка ще е много високо. И ние ще можем да използваме този Център да обучаваме пилотите си на такъв вид подготовка. Очакваме в средата на следващата година вече да се включим с летателно обучение – един екипаж с вертолет „Кугар” да премине подготовка в Центъра в Задар. Ще има инструктори, най-вероятно от САЩ, които ще обучават нашите пилоти. Дотогава имаме доста работа, която трябва да извършим, а именно – за тази цел да осигурим достатъчно летателни часове на основния и на резервния екипаж. Другото, което е, да им дадем подготовка, необходима за входните изисквания за тази програма, а те са много високи и сега още не можем да ги покрием. Затова е много важно за нас да имаме добра ресурсна осигуреност откъм летателни часове, специално за „Кугар”, за да можем да направим всичко възможно да покрием тези входни изисквания за програмата.
– Помага ли в това отношение практическата подготовка, която придобивате в съвместната дейност със Специалните ни сили?
– Изпълняваме действията за инфилтрация и ексфилтрация при задачите на Специалните ни сили. Може би ще се опитаме съвместно повече нощем да работим с тях. Но засега подготовката ни не е толкова обвързана със самите Специални сили. Пилотите ни трябва да влязат в обучение на програмата, 80–90 процента от подготовката им да бъде с очила за нощно виждане. Ще тренираме полети в гористо-планинска дейност с кацане на площадки с ограничени размери, пак с използване на очила за нощно виждане. Така че, ще гоним тази върхова подготовка за пилот на вертолет.
– Приехте ли лейтенанти, завършили през тази година военните училища?
– При нас бяха назначени 9 лейтенанти от различни специалности, но нито един от тях не е пилот. А имаме остър недостиг на млади пилоти, за последно при нас постъпиха трима лейтенанти през 2019 г. Некомплектът в авиационната ескадрила е голям. Това впоследствие ще затрудни приемствеността, която се опитваме да осигурим. Младите пилоти да трупат опит, да им даваме подготовка. Мога да кажа, че създаването на един пилот на вертолет е процес, който отнема много време. След като той теоретично се подготви, започва да лети в състава на екипажа като втори пилот. Постепенно придобива опит, дори в повечето случаи подпомага командира на екипажа и много по-малко пилотира. Така че пилотите трябва да натрупат доста часове, за да покрият изискванията за командир на екипаж. И когато заемат тази длъжност, отново започва обучение, основно по техника на пилотиране. Затова казвам, че обучението е дълъг процес, изисква доста ресурс и нальот, за да могат тези млади пилоти да вземат трети клас, след това втори клас, първи клас… Имаме и пилоти жени, които летят на Ми-24, на Ми-17 и Бел-206. Опитваме се да заделяме ресурси, за да осигурим приемствеността. Но голяма част от опитния състав е почти до пределната възраст.
– На 27 октомври авиобазата ще навърши 60 години от създаването си. Как ще премине това честване?
– Имаме доста инициативи. Изготвили сме емблема специално за тази 60-годишнина. Подготвяме се усилено, очакваме разрешение от командването на ВВС за изпълнение на динамичен показ. Ще поканим и ветераните да присъстват на демонстрациите. Идват покани за наше участие и на годишнини на други формирования.
