Какво е Когнитивна електронна война?
В края на юли тази година Военновъздушните сили на САЩ проведоха първите тестове за актуализиране на софтуера на боен самолет по време на полет. Този софтуер е част от системата за водене на електронна война. Работата, която трябваше да се свърши, за да се докаже новата концепция, включваше един изтребител Ф-16 Блок 50 на „Локхийд Мартин“, който получи нов файл с данни за мисията по време на полет от разстояние 159 км. Новият файл беше предаден на борда на изтребителя чрез съществуващата система за спътникова комуникация.
След тестовия полет пилотът на изтребителя Ф-16 Блок 50 подполковник Захари Пробст, командир на 84-та ескадрила, която провежда тестове и оценки, заявява, че „Това е първият полет на изтребител, когато той получава софтуерна актуализация и придобива нова способност за времето на цялото занятие“. Подполковникът подчертава, че „това е голяма работа“. По думите му бойната авиация има тактическа необходимост да може бързо да актуализира софтуер, особено файлове с данни за мисии, защото това е пряко свързано със способността й да идентифицира, да намира и да се защитава от вражески системи и заплахи.
От ВВС на САЩ допълват, че идеята за софтуерните актуализации в реално време може да се разпростре върху целия въздушен флот в даден момент. Следващата фаза от реализацията на новите концепции включва интегриране на високоскоростен интернет във Ф-16. Задачата за актуализиране на софтуера по време на полет се изпълнява в рамките на проекта на Военновъздушните сили на САЩ за усъвършенстване на системата за разширено управление на битките (ABMS). ABMS е нещо като военна интернет мрежа, която се разработва, за да свърже в обширен комуникационен масив самолети, оборудване и войници. Още до миналата година в проекта, който е за стотици милиарди долара, се включиха близо 100 компании, които могат да поглъщат бойната информация, да я споделят с цялата й мощ и да я показват по нов начин. Дейностите по проекта продължават активно и през тази година. Договорите, които обвързват участниците в проекта, предвиждат разработването и дейностите по обединяването на системите като единна сила във всички домейни – въздух, земя, море, космическо пространство, кибернетичен и електромагнитен спектър. Военновъздушните сили създават широка мрежа, в която влизат не само традиционно работещи с Министерството на отбраната на САЩ корпорации, но и такива, които досега не са правили това. Фирмите от най-новата партида изпълнители на проекта ABMS вече предлагат инструменти, които обединяват изображения и сензорни данни, създават общи операционни картини, прогнозират човешко поведение и симулират бойни възможности.
Актуализацията на софтуера на реактивен изтребител по време на полет отваря още по-широко вратата към новото поколение Когнитивна електронна война.
Когнитивната електронна война може да даде възможност на бъдещите бойни самолети да се борят с невиждани досега малко познати противникови средства за противовъздушна отбрана и заплахи или да го правят по различен начин. Експертите твърдят, че Когнитивната война може да революционизира електронната война като цяло.
„Свещеният граал“ на тази нова концепция са системите за електронна война, които могат да забележат нови или неочаквани заплахи и да започнат да се адаптират към тях. Известно е, че думата „когнитивен“ е от латински произход и в съвременния свят значението й характеризира способността на човешкия ум да приема и обработва информация. Във военната област историческият пример, който тласка мисълта на инженерите за разширяване на когнитивните способности на бойните системи, е антирадарната ракета AGM-45 Shrike, използвана за първи път във Виетнамската война. По това време ракетата се програмира предварително да може да улавя сигналите от противниковите радари в определена честотна лента и така да се ориентира и да ги унищожава. Но ако самолетът попадне на радар, настроен да работи в друга честотна лента, тогава ракетата не го „вижда“. В крайна сметка военновъздушните сили разработват 10 подварианта на ракетите AGM-45A и AGM-45B, всяка от които е настроена в различна честотна лента. При това положение самолетите носят ракети, настроени за различни честотни ленти. Близко до ума е, че това не е най-добрият вариант за решаване на проблема, затова впоследствие за ракетите се разработват търсачи с широколентов достъп и това прави ракетите по-гъвкави. В сърцевината на концепцията за Когнитивна електронна война е развитието на способности, които биха позволили на задвижваните от изкуствения интелект електронни системи за война да вършат много, ако не и цялата работа сами и да се адаптират, независимо от това какви заплахи ще възникнат.
Боен лазер за ескадрен миноносец
В края на юли в мрежата се появи информация, че американските военни са оборудвали ескадрения миноносец USS Stockdale (DDG 106), клас „Арли Бърк“, с нова лазерна установка ODIN (Optical Dazzling Interdictor). Известно е, че такива лазерни оръдия са предназначени главно за борба с безпилотни летателни апарати. На този етап няма подробна информация за способностите на новата установка, но все пак е ясно, че интегрираната на миноносеца система ODIN не притежава голяма мощност. Както се изразяват наблюдателите, това лазерно оръдие по-скоро „ще ослепява“ противниковите безпилотни летателни апарати (БПЛА), отколкото да ги разрушава. Отделно от това, представители на Министерството на отбраната на САЩ уточняват, че основната цел на използването на ODIN е изваждането от строя на сензорите на вражеските БПЛА, а не тяхното пълно унищожение.
Новата британска лодка робот
Военноморските сили на Обединеното кралство започнаха да тестват нова лодка робот, наречена Otter Pro. На следващия етап изпитанията ще се провеждат в много по-сложна среда. Този малък роботизиран кораб е разработен по т. нар. проект „Хекла“. Изпитанията се провеждат във водите край военноморската база в Портсмут. Корабът се подготвя за бъдещи военни операции и подводни проучвания. С помощта на широк спектър от сензори плавателният съд е проектиран да събира данни от водата, за предмети в нея или на морското дъно. По време на тестовете катамаранът е събирал и сонарни данни за останки в морето. Проучването е дало подробна информация за потънали моторна лодка, хеликоптер и круизен кораб.
Още през първия час на изпитанията „Отер Про“ проучва площ с размерите на футболно игрище. Целта на проекта „Хекла“ е да се изследва площ от 7000 кв. м за 40 мин, като след това за 60 мин Кралският военноморски флот да получи детайлна и вярна картина на изследвания район. Другата важна цел на проекта е бързото развръщане на плавателния съд на мястото на действието след транспортирането му от базовото му местоположение. Следващият етап на изпитанията ще се проведе в по-ограничена среда и ще се фокусира върху усъвършенстването на обработката на данните от лодката в реално време.
