Република Северна Македония отбелязва 30 години независимост, пише „Независен“.
„Здравни работници, спортисти, пожарникари, полиция и войници, миньори, фермери, доброволци на „Червения кръст“, разузнавачи, както и национални ансамбли и културно-артистични дружества ще дефилират днес в центъра на столицата по случай 30 години държавна независимост“, обявява изданието.
Централните чествания ще са пред парламента на Република Северна Македония с начален час 17:30 часа местно време и ще започнат с изпълнението на произведението „Симфония за филхармония“ от композитора Живоин Глишич, последвано от парад.
Според протокола официалната част ще започне в 18:30 часа с изпълнението на химна на Северна Македония от Военния оркестър, последвано от речи на президента на страната Стево Пендаровски, председателя на парламента Талат Джафери и премиера Зоран Заев.
В допълнение към официалните гости и медиите, съгласно протокола и текущата ситуация с пандемията, се планира присъствието на около 1000 акредитирани граждани, които са представили сертификат за ваксинация или удостоверение за преболедуване на COVID-19.
На днешния ден преди три десетилетия над 95 процента от гражданите на югозападната ни съседка гласуваха на референдум за независима и суверенна държава. По-рано, на 25 януари 1991 г., първият многопартиен македонски парламент прие Декларация за независимост, а два дни по-късно депутатите избраха Киро Глигоров за първи президент на независима и суверенна Република Македония.
Важни стъпки за установяване на държавността са приемането на новата Конституция на 17 ноември 1991 г. и въвеждането на денара на 26 април 1992 г., формирането на собствени въоръжени сили. На 8 април 1993 г. страната бе приета като 181-вия пълноправен член на ООН. Поради противопоставянето и натиска от страна на Гърция, която не прие конституционното наименование на Република Македония, членството в ООН беше под временното име Бивша югославска република Македония.
За 30 години независимо съществуване страната е преминала през редица проблеми и трудности. Трицифрената инфлация в началото на 90-те години, гръцкото ембарго, бежанската криза в Косово и конфликтът през 2001 г. бяха истински предизвикателства и заплахи за младата македонска държава, които забавиха пътя на развитието й.
Спорът за името с Гърция, след дългогодишни преговори под егидата на ООН, бе окончателно разрешен на 17 юни 2018 г. чрез подписване на споразумение между двете страни. Това отвори пътя на страната към НАТО и ЕС.
На 27 март 2020 г. Северна Македония стана член на НАТО. Въпреки че е страна-кандидат от 16 години и през 2009 г. получи първата препоръка за започване на преговори за присъединяване към Общността, европейската интеграция, която дълго време бе блокирана от Гърция, сега е възпрепятствана от България. София, въпреки подписването на двустранното споразумение за приятелство и добросъседство през август 2017 г., засега не е съгласна с останалите 26 държави-членки на ЕС да започнат преговори със Скопие, отбелязват от редакцията.
Източник: Труд онлайн
