Автор: Спирдон СПИРДОНОВ
Едно гласуване в 46-ото народно събрание породи противоречиви емоции във военните пенсионери. И не само у тях. Става дума за всички, които придобиват право на пенсия по чл. 69 и осигурителният им стаж се превръща, както пише в документите съгласно чл. 106 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Предишното служебно правителство внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на 2021 г. В него бе заложена и очакваната актуализация на пенсиите. Предложението бе „Отпуснатите с начална дата до 30 септември 2021 г., включително, пенсии се преизчисляват от 1 октомври 2021 г. по реда на чл. 70 с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж“. Предполага се, че социалният и финансовият министър си бяха направили сметката, за да стигнат парите. Не така обаче мислеха в Комисията по бюджет и финанси, а впоследствие и в пленарна зала.
Депутатите решиха размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се определя от 25 декември, като „доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Т.е. само за действителния или реалния трудов стаж. Годините, които се равняват на разликата между осигурителния стаж с превръщане и този без превръщане, ще се умножават с процент 1,2, когато се определя размерът на пенсията. Това се отнася както за новоотпуснатите, така и за отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии. Т.е. като при трета категория труд.
Превръщането на осигурителния стаж при военнослужещите, но и при други професии, е заради тежестта и риска на службата. Според 139 народни представители от 165 гласували обаче това не бе аргумент, за да има един и същ процент във формулата при изчисляване на пенсиите.
Кодексът за социално осигуряване регламентира, че осигурителният стаж на лицата по чл. 69 се превръща, като три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. За летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. За летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория. При участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. При участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория.
Един пример. Военнослужещите, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца. При тях една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, т.е. 45 години осигурителен стаж. Но само за 15 от тях тежестта на една година стаж ще бъде 1,35 на сто, а за останалите 30 – 1,2 на сто.
Ощетени ли са военните пенсионери и тези, на които тепърва им предстои пенсиониране? Определено са ощетени. При това разделение на процентите, с които се умножава осигурителният стаж, се получава точно това. Едно е по 1,35 процента да се умножат 51 години, друго е само една част от тях, а останалите по 1,2 на сто. Един военнослужещ, който е завършил военното училище, има 2 години трета категория труд, които му се броят за наборна служба, и ако се е уволнил полковник, има 33 години само първа. На практика 22 години от превърнатия му осигурителен стаж ще се умножават по 1,2 процента, а не по 1,35 на сто. Това, което е за военнослужещите, се отнася и за служителите на МВР и службите за сигурност.
И още един въпрос. В годините на промяната на социалното законодателство в отбраната и въоръжените сили имаше възможност военнослужещите да придобиват право на пенсия при 20, 25 и 27 години трудов стаж, от които две трети изслужени по Закона за отбраната и въоръжение сили. Този начин на преизчисляване на пенсиите ще разтвори повече ножицата между старите и новите военни пенсии.
Но тук има и друг проблем. Между двете четения на закона имаше предложение пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2017 г., да се преизчисляват от 1 октомври 2021 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2018 г. Това не се прие. То се отнася до изоставането на старите пенсии. Проблемът е, че много изостава доходът, с който са отпуснати пенсиите. Например през 2008 г. той е повече от два пъти по-малък от сегашния. Индексациите с 5–6 процента на година не решават въпроса.
През годините назад режимът за пенсиониране на военнослужещите търпеше най-различни промени: без възраст само с трудов стаж, с трудов стаж и възраст, която постепенно нараства, докато стигне 55 години. Войниците станаха професионални с пределна възраст за военна служба 46 години, но без право да придобиват веднага пенсия. Ще трябва да дочакат да станат на 55 години. А дотогава? Дали ще получават заплата, по-голяма от войнишката, и каква пенсия ще вземат? Това са все въпроси, които се отнасят до мотивацията за служба в армията. Към тях можем да причислим предстоящото изчисляване и преизчисляване на военните пенсии от 25 декември т.г.
Тревожна тенденция
Последните статистически данни на НОИ потвърждават тенденцията за намаляване на пенсионерите по чл. 69 на КСО, т.е. от армията, МВР и службите за сигурност. За какво става въпрос? Докато в края на 2020 г. общият брой лични пенсии по този текст на Кодекса е 86 631, то след шест месеца той пада на 84 525. И още нещо, което потвърждава много по-сериозно тенденцията. За първото полугодие на тази година новоотпуснатите пенсии по чл. 69 са 279, а прекратените – 2452. За съжаление, прекратяването означава раздяла завинаги. Най-много пенсионери по чл. 69 от КСО има в София – 23 964, в Пловдив – 8793, във Велико Търново – 5647, във Варна – 5120, а най-малко в Разград – 654.
От данните на НОИ научаваме още, че средният размер на пенсията по чл. 69 на КСО е 870, 87 лв. При мъжете той е 886, 72, а при жените – 676, 48 лв. 4051 са с размер над тавана от 1440 лв. при общ брой за страната 18 841. За 534 бивши служители на отбраната и сигурността обаче изчислената пенсия е до 300 лв.
Броят на пенсиите в графата „военна инвалидност“ към края на полугодието е 4059. За първите шест месеца на годината са отпуснати 8 военноинвалидни пенсии, като една от тях е лична, а 7 – наследствени. 56 обаче са прекратени: 40 лични и 16 наследствени. 2121 от военноинвалидите са с процент намалена работоспособност. Над 90 процента са 271, от 71 до 90 процента – 707, от 50 до 70, 99 процента – 1142. Има един с непосочен процент на намалена работоспособност. Средният размер на личната пенсия за военна инвалидност в края на юни т.г. е 194 лв.
