Навършиха се 60 години от създаването на 2-ра зенитно-ракетна бригада
2-ра зенитно-ракетна бригада е сформирана с Разпореждане на началника на ГЩ на БНА № 00267 от 30 септември 1961 г. В състава й са включени огневи формирования, въоръжени със ЗРК SA-2, и едно техническо формирование.
Първите си бойни стрелби бригадата провежда през юни 1962 г. на полигон „Ашулук” в бившия Съветски съюз и постига отлични резултати. На същия полигон до 1989 г. тя отчита в общо 21 бойни стрелби 16 отлични оценки и 5 добри. За първи път военнослужещите участват в експериментални стрелби на полигон „Шабла” през 1991 г. и получават отличен резултат.
Каква е историята на 2-ра зенитно-ракетна бригада? Тя може да се раздели на три етапа. Първият започва от деня, когато се създава. По онова време нараства необходимостта от създаването на
надеждно прикритие
на войските и обектите на територията на България и става ясно, че то не може да се осъществява със старите средства. Ракетостроенето в световен мащаб започва по два клона. Единият е производството на изкуствени спътници на Земята и ракетна техника, свързана с усвояването на Космоса. А вторият е създаването на нападателни и защитни системи на основата на ракетната техника. На тази база, при взето решение за модернизация на армията и основаването на Зенитно-ракетни войски през 1960 г., се създава и самата бригада, формированията към нея, приемането на първите зенитно-ракетни комплекси, построяването на първите стартови позиции и започването на носенето на едно непрестанно бойно дежурство.
Вторият етап е свързан с
утвърждаването
на самите войски и с първите стрелби през 1962 г. на полигона „Ашулук” в бившия Съветски съюз. Тогава формированията под ръководството на командването на бригадата показват само отлични и добри резултати и записват с чест своите имена в алеята на славата на този полигон. Тези два етапа се характеризират с изключително много труд на личния състав, който в условия на дълбока секретност успява да решава своите задачи. С утвърждаването на бригадата като част от ПВО на страната започват и успехите й. Нейни формирования неколкократно са били еталон в системата на ПВО и отличници в Зенитно-ракетни войски. Този етап е характерен с многото напрегнати тренировки и с отличното взаимодействие с изтребителната авиация. И бригадата в края на 70-те и началото на 80-те години се налага като едно от основните звена в ПВО на страната. Усъвършенства се подготовката на личния състав и на системата на огъня на бригадата, което пък е свързано с предислокация на част от формированията и със задълбочаване на теорията на стрелбата.
Следващият етап започва от средата на 90-те години. При него, естествено, всички затруднения пред Българската армия се отразяват и на бригадата. Особено тежко тя преживява почти пълната подмяна на инженерно-техническия си състав през 2001–2002 г. Тази
огромна промяна
води след себе си редица негативи, тъй като в един момент от времето се къса приемствеността между поколенията, нарушава се причинно-следствената връзка на развитието на формированията. И това се отразява на бойната подготовка и на възможността формированията да получават максимално високи оценки по време на бойната си работа, включително и на тактическите учения с бойни стрелби.
Офицерите, сержантите и войниците преодоляват тези трудности и бригадата участва активно във всички големи мероприятия на Българската армия и във всички тренировки, учения и бойни стрелби, организирани от ПВО и ВВС на страната. Последната голяма проява на бригадата в тази насока са проведените през 2005 г. стрелби на зенитния полигон „Шабла”. Те са мащабни и с голяма интензивност, а метеорологичните условия са изключително тежки.
В интервю пред в. „Българска армия”, публикувано на 15 юни 2005 г., тогавашният командир на 2-ра зенитно-ракетна бригада полковник д-р Иван Андреев заявява: „През годините бригадата е показвала, че притежава много добри кадри и независимо от това, че е с голям личен състав и много бойна техника, успява да се справи със задачите си. Трябва да припомня, че след 2002 г. личният състав бе почти на 80–90 на сто обновен, особено инженерно-техническият състав. Имайки предвид това, аз си поставих амбициозната задача да мотивирам хората, защото някои, особено лейтенантите, не виждаха перспектива в развитието си. Независимо че са минали само броени месеци от работата ми с тях, сега считам, че мотивацията се появи и те започнаха по-сериозно да се занимават със задачите си. И въпреки че и в момента имаме много трудности, мога да кажа – ние сме готови да изпълним всички наши задължения, още повече че догодина ще се навършат 45 години от основаването на бригадата”.
А през 2006 г., в броя на в. „Българска армия” от 29 септември, ден преди честването на 45-годишнината на бригадата, полковник Иван Андреев заявява: „На съединението предстоят изключително много задачи. По-важните, които мога да спомена, са
пълната професионализация
с налагането на нови методически моменти по бойната подготовка, продължаване на подготовката за следващите бойни стрелби, с неотслабващо внимание към старшите техници, поддържането на специалната бойна техника и организирането на двустранното счетоводство във всички подразделения и в управлението на бригадата… Намирайки се на границата на юбилея и поглеждайки историята назад, едва ли може да направим много задълбочен анализ на всичко онова, което е свършено, и да проследим целия исторически път на съединението. Ние се описваме по-простичко – с очите на инженерния състав, с очите на старшите техници, с онази реплика, която се простира като ръководна нишка от създаването на бригадата до момента – техниката е изправна и боеготова с три канала. Нека отдадем заслуженото на хората”.
И на 1 октомври 2006 г. тържествено бе отбелязана 45-годишнината на 2-ра зенитно-ракетна бригада. Във Военния клуб в Пловдив прозвучаха приветствия, изказани бяха благодарности, много военнослужещи получиха награди.
А на следващата година, в края на май, формированието бе закрито. В началото на юни 2007 г. в Музея на авиацията в Крумово бе сдадено бойното знаме на 2-ра зенитно-ракетна бригада, с което приключи нейната история.
Командирите
Полковник Стоян Шиндаров от 30.09.1961 г. – до 30.09.1968 г.
Полковник Атанас Бобчев от 30.09.1968 г. – до 30.09.1979 г.
Полковник Петко Гочев от 30.09.1979 г. – до 30.09.1986 г.
Полковник Владимир Ников от 30.09.1986 г. – до 30.08.1992 г.
Полковник Калин Халачев от 30.09.1992 г. – до 15.12.1999 г.
Бр. генерал Йохан Петков от 01.01.2000 г. – до 17.05.2004 г.
Полковник Иван Андреев от 30.08.2004 г. – до 31.05.2007 г.
