Автор: Ивайло ПАШОВ
Краят на 30-годишната традиция формированията от Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) да провеждат полигонни бойни стрелби в бившия СССР настъпва през 1990 г. Във връзка с разпада на Варшавския договор и по идея на тогавашния командващ на войските генерал-майор Илия Илиев от 1991 г. те са пренесени на зенитен полигон „Шабла” и се осъществяват като тактически учения с обстрели на въздушни и морски мишени. Именно на историята на създаването на една от тях – ракетната мишена М-11Д – е посветен и настоящият разказ. Той се базира на спомените на полковник о. р. инж. Красимир Митков, който е сред нейните създатели.
Какво се крие зад странния индекс М-11Д? Вероятно това ще се запитат мнозина от читателите. Други, с частица носталгия, ще обърнат поглед назад към една вече затворена за тях страница, за да направят своеобразна равносметка. За да си спомнят за проекта и разработката, скрити зад този шифър, които се превръщат в своеобразен апотеоз на интелектуалния потенциал на цяло поколение зенитно-ракетни инженери. Те с чест и достойнство градят и отстояват авторитета на ЗРВ – десетилетия наред най-високотехнологичният род войски в Българската армия (БА) в период от последното десетилетие на XX век, когато страната ни изживява поредните си трудни години.
„За тази генерация свои колеги – офицери, твърдя, че още от първия си лейтенантски делник живееха с мисълта, че единствено и само перфекционизмът е пътят към лелеяния миг, когато човек и техника стават едно цяло. Когато подчиняваме сложната оръжейна система, използваме и допълваме нейните възможности според своите потребности… – споделя полк. о. р. инж. Красимир Митков. – През 90-те години на миналия век нашите войски се нуждаеха от свой полигон, на който да превръщат в практически умения наученото в класните стаи.
И го открихме край Шабла. Но за него беше нужна и въздушна мишена, способна в максимална степен да имитира възможностите на реалните цели, по които са предназначени да стрелят зенитно-ракетните ни комплекси (ЗРК). В същото време в техническите дивизиони на ЗРВ се съхраняваше голямо количество ракети от боекомплекта на ЗРК СА-75 „Двина“, които практически вече бяха излезли от употреба и им предстоеше бракуване и унищожаване. И по инициатива на командването на войските се взе решение необходимата мишена да бъде разработена на тяхна база.”
Проектът е истинско предизвикателство и възможност за професионално доказване за цел екип от специалисти от ЗРВ, обединени и амбицирани от идеята за превръщането на ненужните вече ракети в скоростни мишени, пресъздаващи възможно най-реално актуалните въздушни средства за нападение. „Искрата беше проблеснала и огънят на ентусиазма се разгаряше. През 1991 г., след като за последно дивизиони от ЗРВ използваха чужд полигон (в бившия СССР), на родна територия (полигон „Шабла”) се проведоха първите стрелби с „двинските” ракети, които трябваше да се превърнат в скоростни, маневрени мишени. В тях се доказа, че въпреки 30-годишната им възраст същите продължават да демонстрират достатъчна експлоатационна надеждност, за да ги използваме и в проекта” – разказва полк. Митков.
В процеса на работата по създаване на мишената трябва да се намерят конструктивни и технически решения на три задачи. В рамките на едната се изисква да бъде осигурено управлението на ракетата по зададена траектория. При обичайните условия на стрелба тя се управлява по команди от станцията за насочване на ЗРК, която захваща и съпровожда обстрелваната въздушна цел. За използването й като мишена обаче за управлението на ракетата трябва да се изработят съответни команди, по които тя да следва предварително зададен маршрут.
Налага се още да бъде намалена скоростта на полета на „двинската” ракета, когато преминава през разрешените зони за стрелба на зенитно-ракетните комплекси. Също така е нужно да се осигури безопасността на разчетите при подготовка на мишената за използване и да се гарантира безопасният й полет в границите на полигона, които се простират далеч отвъд познатия на мнозина войскови район край гр. Шабла.
Замисленото е реализирано благодарение на отговорността, която поемат ръководителите на проекта и лично командващият ЗРВ в онези години генерал-майор Илия Илиев. Те дават зелена светлина и изцяло подкрепят творческата работа на инженерно-техническия състав от ремонтната база на войските, коментира някогашният участник в разработката. Ето и по-подробния му разказ:
„С решаването на всяка една от тези задачи се заеха отделни групи, които бяха специализирани в различните елементи от системата „станция за насочване – ракета”. Проблемите пред всеки колектив бяха от различно естество, но във всички случаи изискваха творчески и нестандартни решения, които трябваше впоследствие да бъдат експериментирани на полигона.
Управляемият полет на мишената М-11Д, от север на юг в териториални води покрай бреговата линия, беше реализиран с използване на компютърно моделиране и спрягане на модерната цифрова техника с аналоговата апаратура на станцията за насочване на ракети. Това постижение през периода 1993–1995 г. вероятно е едно от първите такива в Българската армия. След всяка експериментална стрелба данните се обработваха и анализираха задълбочено, което позволи на етапа на реално използване на мишените да бъдат прилагани и различни варианти на полетни траектории.
Не по-малко предизвикателство представляваше и задачата за ограничаване на скоростта на полета на мишената до скоростите на бойно използване на изтребителната авиация. Едно от решенията беше в посока на изменения в режима на работа на течно-реактивния двигател на втората степен на ракетата. Това изискваше неговото познаване до съвършенство и голяма увереност в правилността на предприеманите конструктивни изменения. До голяма степен нестандартна беше и идеята за увеличаване на аеродинамичното съпротивление на ракетата в полет, която също намери своите практически решения.
Само спрямо осигуряването на безопасността не биваше да се експериментира дълго. Още при първото изстрелване ракетната мишена на полигона трябваше да бъде осигурен непрекъснат контрол на полета и в никакъв случай да не се допусне излизането й извън неговите предели. Това изискване предопредели и първите конструктивни изменения на двинската ракета, които трябваше да бъдат направени от специалистите в ремонтната база.”
Така най-общо протича началният проектно-конструкторски етап от програмата за трансформиране на остарелите ракети от ЗРК „Двина” в скоростни мишени. Следват полигонните им изпитания и много стрелби с тяхно участие. Ала за тях ще разказваме в други публикации.
