Като ученик в началото на 80-те години си бях купил за жълти стотинки подробна карта на загадъчната африканска страна Етиопия на руски език. Причината тя да се продава в българските книжарници бе, че по това време тази държава беше управлявана от просъветски режим, обявил, че ще строи социализъм. За социализма не съм сигурен, но диктаторът марксист Менгисту Хайле Мариам бе изградил свирепа диктатура с местен колорит, която рухна през 1991 г., когато военната и финансовата помощ от Москва намаля значително. Днес Етиопия е в центъра на световното внимание заради зрелищната гражданска война, която се води там. А също и заради размера си – когато аз се взирах в моята ученическа карта, страната имаше население от 35 млн. души, сега то вече е 118 млн., а според демографските прогнози към 2060 г. жителите на Етиопия ще бъдат 210 млн., разположени върху територия, около 10 пъти по-голяма от тази на България. Представете си какво би станало, ако дори 10% от тези 210 млн., подгонени от война, глад и мизерия, решат да емигрират в Европа!
Завръзката на сегашния конфликт в Етиопия трябва да бъде търсена именно в края на марксистката диктатура през 1991 г. Тя е свалена от четиричленна коалиция, в която решаваща дума имат Народният фронт за освобождение на Тигре (НФОТ) и неговият лидер Мелес Зенауи. Тигре е сравнително малка провинция в северния край на Етиопия, населявана от народа тиграи, който съставлява само 6% от жителите на страната. Въпреки това от 1991 до 2018 г. именно тази етническа група заема ключовите постове в управлението на страната. В Етиопия обаче живеят повече от 80 различни народностни общности. Най-големите от тях са оромо (35%) и амхара (27%). Оромо са разделени на религиозен признак – половината от тях са християни, другата половина – мюсюлмани. Амхарците живеят в централните части на страната и са преселници в Африка от Арабския полуостров. Затова те са родствени на арабите и евреите. Тиграите са близки до оромо, и двата народа са християни със своя собствена църква. Впрочем Етиопия (Абисиния) приема християнството още през IV век, втора в света след Армения. Амхарците доминират в управлението на Етиопия от древни времена до 1991 г.
Съвсем доскоро Етиопия бе смятана за икономическата витрина на Африка. През първите две десетилетия на нашия век БВП на страната нараства с близо 10% годишно. След разпускането на колективните стопанства аграрният сектор се развива успешно, износът на кафе, захар и цветя е сериозен. Процъфтява и строителството, в страната влизат инвестиции от Китай. По западните мерки Етиопия си остава много бедна държава, но тя изглежда като истински остров на благополучието на фона на своите африкански съседи. Това, което липсва при управлението на тиграите от НФОТ, е демокрацията. Затова през 2018 г. в страната започват многохилядни протести, които вадят на преден план 44-годишния технократ Абий Ахмед.
Той става премиер – първият от етническата група оромо. Първоначално Абий Ахмед провежда демократични реформи, освобождава повечето от политическите затворници, дава свобода на медиите. Главната му цел обаче е да отстрани представителите на НФОТ от всички нива на управлението, както и от армията. Само през 2018 г. са уволнени 160 генерали тиграи. В края на 2019 г. Абий Ахмед създава собствена партия, като изолира НФОТ.
Тук отварям една скоба, за да отбележа, че Абий Ахмед не е просто добре приет от Запада, нещо повече, през 2019 г. той получава Нобеловата награда за мир за уреждане на конфликта с Еритрея – бивша етиопска провинция, която се отцепва и през 1994 г. получава независимост. Сега Еритрея отрязва пътя на Етиопия от излаз на море. И за да бъде историята още по-заплетена, трябва да отбележим, че близо половината от жителите на Еритрея са тиграи, но не са допускани до управлението на младата република, която впрочем е свирепа диктатура, наричана „африканската Северна Корея“. От 1998 до 2001 г. между Етиопия и Еритрея се води истинска война, именно заради това Западът възхвалява миротворческите усилия на Абий Ахмед.
През лятото на миналата година в Етиопия трябваше да има парламентарни избори, но Абий Ахмед ги отложи, оправдавайки се с коронавируса. В Тигре обаче не се съобразяват с отлагането и гласуват през септември 2020 г., обявявайки премиера Ахмед за нелегитимен. Това е искрата, която възпламенява пожара на войната между малката северна провинция и централните власти в Адис Абеба. Първоначално успехът е на страната на правителствените сили, които превземат редица градове и села в Тигре, избивайки хиляди мирни жители. През ноември м.г. в конфликта се включва и Еритрея, която подкрепя етиопската армия и също напада Тигре.
На 28 ноември след масирана бомбардировка и множество цивилни жертви правителствените части превземат Мекеле – главният град на провинция Тигре. Оказва се обаче, че това съвсем не е краят на войната. Виждайки, че няма какво повече да губят, от началото на тази година тиграите започват партизанска война, в която се включват стотици хиляди души. Точката на пречупване е 30 юни, когато НФОТ си връща Мекеле, като успява да прогони правителствената армия. Абий Ахмед обявява прекратяване на огъня и към началото на юли тиграите контролират цялата територия на своята провинция. И това обаче не е краят на военния сюжет. През септември НФОТ продължава настъплението в съседната област Амхара в посока към столицата Адис Абеба, която е в централната част на страната.
На пръв поглед развитието на бойните действия в Етиопия е сензационно – една малка етническа общност успява да разгроми правителствената армия и да предприеме поход към столицата на страната. Обяснението на този парадокс се крие във факта, че НФОТ разполага с повече опитни командни кадри, отколкото силите на Абий Ахмед. Съвсем доскоро повечето висши и старши офицери от етиопската армия бяха тиграи. След отстраняването им те се вляха в силите на НФОТ начело с легендарния генерал Цадкан Гебретенсе – началник на Генералния щаб на етиопските въоръжени сили от 1991 до 2001 г. Стреснат от настъплението на тиграите, Абий Ахмед обяви извънредно положение в страната и призова всички запасни военни да се върнат на служба в армията.
Каква ще бъде развръзката на военния конфликт в Етиопия? Засега е трудно да се предвиди, но трябва да се има предвид, че
тиграите не са сепаратисти.
Те не искат да се отделят от Етиопия, а да я управляват, както са го правили допреди няколко години. В началото на този месец на страната на НФОТ мина и т.нар. Освободителна армия на Оромо (ОАО), която претендира да представлява най-многочислената етническа група в страната. НФОТ и ОАО се коалираха в Обединен фронт на етиопските федералистки сили, самото име подсказва, че те се борят за повече автономия на отделните общности в Етиопия. Исканията им са радикални и като че ли не оставят поле за компромис – тиграите и оромо настояват за незабавна оставка на Абий Ахмед и наказания за държавните служители, виновни за извършените „военни престъпления“.
Абий Ахмед междувременно успя да бетонира позициите си в Адис Абеба, като проведе отложените парламентарни избори и неговата партия получи 410 от 423-те места в парламента. Това обаче няма да го спаси, ако противниците му успеят да превземат столицата. Няма да му помогне и Нобеловата награда. Все пак САЩ не биха искали да се стигне до най-кървавата развръзка и се опитват да посредничат в конфликта, като накарат двете страни да преговарят. Ожесточението на страстите обаче е голямо, по данни на ООН военни престъпления са вършили и двете страни във войната и ще бъде много трудно да се постигне компромис.
Драматичната съдба на Етиопия показва, че на африканска почва и страните, сочени за сравнително успешни, не са застраховани от внезапен провал. Икономиката е важна, но не е всичко. Етническите конфликти с дълбоки исторически корени тлеят, но явно никога не загасват напълно.
