Пред Европа отново стоят сериозни предизвикателства, свързани с бежанците, с двете основни кризи (Гърция–Турция и Беларус–Полша), където рефлектират ясни геополитически сблъсъци. А сред огромните бежански потоци обичайно се вписват и терористи.
Изтеглянето на САЩ от Афганистан остави огромен властови луфт. До 15 август, когато беше превзета от талибаните столицата Кабул, американците имаха контрол върху територията на страната от поне 80%. Но въпреки това се оказа, че прогнозите на разузнавателните агенции за предстоящите събития в страната не предвидиха хаоса. Днес властовият луфт се запълва от много терористи. В Афганистан се съсредоточават различни части на „Ал Кайда”, терористи от Сирия и Ирак. Всъщност падането на страната в ръцете на талибаните беше приветствано от всички терористични групировки с изключение на „Ислямска държава”, с която талибаните имат идеологически различия.
Ситуацията в Афганистан е плодотворна почва за такива групировки и действията им за разпад на държавността. Вече са сменени губернаторите в страната, но особено големи промени има в армията. Тя се преструктурира, променя се лицето на Въоръжените сили на Афганистан. Преименуват се основните армейски части. Голяма част от военните напуснаха ВС, а много от тях – и страната.
Погрешно САЩ бяха приели етнически профил на бившите ВС на Афганистан според този на населението в страната. Ръководството им оглавяваха пущуни (47% от населението), каквито са и талибаните. И това ги правеше много лесно досегаеми на етническа основа. Специалните части бяха създадени предимно от хазари, които са шиити. Някои от тях избягаха в Таджикистан и Узбекистан, а САЩ изтеглиха част от бившите военни с много добра подготовка от военни школи отвъд океана и оттам.
За нашия регион е важно това, че по пътя си тези бивши военни от афганистанската армия правят престой в Косово и в Албания. Преди 30 години тя покриваше критериите за страна от Третия свят, макар и на територията на Европа. Днес Албания се превърна и в страна депо на представители на основната опозиционна групировка в Иран начело с муджахидин Халк, чието седалище е там: около 3000 бунтовници са в лагери в страната, единият от тях – „Ашраф 3”. И лидерката им Мириам Раджауи живее в тази държава, която с такъв профил в същото време очаква откриване на преговори за членство в ЕС. Всичко това доближава много проблемите от конфликтни точки като Афганистан и други страни до нашите граници. Едната конфликтна ситуация, която прави Европа уязвима, е
напрежението Атина–Анкара.
То се подсилва от потока бежанци, които отново тръгнаха от Турция към Гърция. А в региона на Александруполис има 9 гръцки военни бази на гръцко-турската граница, по пътя към Средиземно море, усилени в момента от нова доставка от допълнителна американска военна техника. Базите са за съвместно ползване със САЩ. В този контекст е интересен фактът, че 65% от търговията на Русия минава през Средиземно море, включително по този път. Наскоро турският президент Ердоган остро заяви, че, получавайки ново подкрепление в Дедеагач (Александруполис), Гърция се превръща изцяло в американска военна база.
Вторият момент, свързан с бежанците и засягащ сигурността на Европа, е ситуацията на полско-беларуската граница, което не е обикновена бежанска криза, а директен геополитически сблъсък между Русия и Полша. Разчистват се сметки още от Средновековието. Тази история се заплете, след като м.г. президентът на Беларус Лукашенко открадна едни избори. Опозиционерката Светлана Тихановска, която разчиташе, че ще ги спечели, подкрепи в навечерието им инициирания от активната полска външна политика т.нар. Люблински триъгълник. Става дума за възстановяване на Люблинската уния, една от най-големите и силните държави в Европа през XVI век със столица Люблин, с идеята днес да включва Полша, Украйна, Литва и Беларус. Т.е. – вече Люблински четириъгълник като общо пространство, което предполага битката да е за територията на Беларус, доколкото Полша, Украйна и Литва подкрепят идеята. А тя не е в буквално прекрояване на граници в днешна Европа, а в падането на президента Лукашенко и заместването му от режим, сходен с този в Украйна.
Отговорът на президента Лукашенко срещу идеята на Варшава не закъсня. В момента той подкрепя прехвърлянето на „бежанци” от Близкия изток към полско-беларуската граница, които идват от Багдад, Истанбул, Абу Даби, от Бейрут. Използва се, по данни на БиБиСи, 30-дневен безвизов режим на Минск със 73 държави за прехвърлянето им със самолети. Иракското правителство например е лишило от статут почетния консул на Беларус в Багдад, злоупотребил с позицията си заради такъв трафик на хора – огромна част от тях иракски кюрди. Ако за 30 дни тези бежанци не успеят да преминат полската граница, ги заплашва екстрадиране обратно извън Беларус. Да припомним, че и министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров по примера на Ердоган предложи на ЕС да платят на Беларус, за да прекрати кризата с бежанците.
Но като цяло в момента тече едно „преселение на народите” главно към Европа от страни с икономическа, политическа, социална и климатична криза и тотално рухване на държавността. С част от тези потоци от хора, както винаги, вървят и терористи. Те могат да вегетират в условията на управлението на талибаните в Афганистан, но по-голямата част търсят изява на други територии. И докато медийният балон гърми за полско-беларуската граница, по данни на норвежка неправителствена организация всеки ден от Афганистан в Иран преминават същото количество бежанци. От 15 август досега там са преминали 300 000 афганистанци. По статистика на ООН около 8 млн. са гладуващите в Афганистан от 34-милионното му население, което е истинска хуманитарна криза. Репортаж на БиБиСи показва как от малък пограничен град на всеки час с бус се транспортират семейства към Пакистан с крайна спирка Иран. А граничните пунктове на Иран са затворени за афганистанците, защото икономиката на Техеран се срутва. Така е и на границата с Турция. Турската валута е паднала на 10 лири за долар, а инфлацията е 23%. Докато през 2002 г. една турска лира струваше 1,20 лв., днес тя е 17 ст., а само за т.г.е загубила около четвърт от стойността си. И Анкара все повече ще изтласква бежанците от територията си, които доскоро й трябваха за работна ръка.
Доскоро афганистанците заработваха по строежите в Иран и със спечелената сума преминаваха в Турция по пътя си към Германия. Днес това е почти невъзможно, а от Иран в Турция се преминава срещу около $1800. А сринатите икономики на Иран и Турция пораждат нови потоци от бежанци – огромни маси бедни, бедстващи хора на прага на отчаянието. В същото време няколко хиляди афганистанци, извървели пътя си до Германия, са получили отказ за бежански статут.
Такова отчаяние ражда и терористите вълци единаци а бомба се създава лесно. Тежки времена очакват ЕС и България, ако не изведе по-рационален вектор на външната си политика в момент на дестабилизация на района на Иран и Ирак, на Либия и цяла Северна Африка. Образ на отчаянието дадоха и няколко сирийски семейства, които преди време бяха задържани от норвежките граничари чак на руско-норвежката граница в полярните студове…
Затова ЕС трябва да си отговори на големия въпрос: Иска ли да има собствена отбрана? Този отговор може да се даде след окончателното оттегляне на г-жа Меркел, основната спирачка за изграждането на обща европейска отбрана. Очакванията са новото правителство да е по-твърдо спрямо Русия и по-благосклонно към идеите на френския президент Макрон за общи европейска отбрана и сигурност, особено за времето на френското председателство от началото на 2022 г. Очаква се крачка напред по темата, за която се говори още след Втората световна война през цялата история на ЕС. Показателно е, че ЕС все още няма отделен върховен представител по въпросите на отбраната…
