Спирдон СПИРДОНОВ
И на днешните се радвам, казва той след 30 години.
Признавам, че да напиша тази статия, ме подтикнаха някои подхвърляния, че при възстановяването на Военната полиция преди 30 години са приемани най-некадърните военнослужещи. Нека да се върнем в историята назад, за да си припомним обстановката. За възстановяване на Военната полиция през май 1991 г. Министерството на отбраната поставя задача на ГЩ да разработи организационно-щатната й структура. Няколко месеца по-късно на 5 ноември 1991 г. с Постановление № 217 на Министерския съвет за нуждите на Въоръжените сили, Войските на министерствата и ведомствата и Гражданската отбрана на Република България към Българската армия се създава Военна полиция на регионален принцип.
В района на Софийската регионална служба срещам един от първите – боен командир, при това танкист. С част от моя екип от Първа Софийска дивизия – заместникът ми полковник Георгиев, някои от командирите на полкове, създадохме управление „Военна полиция“, казва полковник от запаса Добри Стоянов. Първоначалното решение, уточнява той, беше на тогавашния министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров и началника на ГЩ генерал-полковник Христо Добрев. Така през май 1991 г. Колегиумът на Министерството взема решение да се създаде Военна полиция. За тази цел, припомня полковник Стоянов, назначават двама офицери – полковник Любо Гергинов и полковник Иванов, като направление „Военна полиция“ в Инспектората на Българската армия. Точно те са подготвяли абсолютно всички документи за създаването на Военната полиция. Изпращат ги в Румъния, за да съберат опит. Още с връщането им през юни започваг конкурсите. Основен двигател обаче за създаването на Военна полиция е армейски генерал Любен Петров, който тогава бил заместник-началник на Генералния щаб.
На 30 септември 1991 г. в Централния военен клуб тогавашният министър на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев официално обявява създаването на отдел „Военна полиция“ към министъра на отбраната. Но до края на годината нямало назначен началник. Полковник Гергинов се занимавал с всичко. Тогава бях комендант на Софийския гарнизон и работих по формирането на Първия военнополицейски батальон, продължава разказа си полковник Стоянов. Все още не може да обясни защо са решили да бъде към Комендантството. На 7 янури 1992 г., посочва полковникът, назначиха един юрист Илко Димитров, който беше първият началник на отдел „Военна полиция“ към министъра на отбраната. (Б.р. –Илко Димитров бе и заместник-министър на отбраната през 2003–2005 г.) В началото на юли 1992 г. викат полковника в Генералния щаб, след което на 1 септември го назначават за началник на управление „Военна полиция“. „Разбира се, управление нямаше. Създадохме го с моя екип, който дойде от дивизията. Така тръгнахме по милата Родина от Силистра до Петрич, от Видин до Малко Търново, от Бургас до Драгоман и от Свищов до Смолян да създаваме структури“ , казва полковникът. Както често се случва, някои от началниците на гарнизони са съдействали, други се мръщели, а за „кметовете да не ви говоря, те бяха много настрани, беше много трудно“.
Тук беше мястото за въпроса, как са набирани хора за служба във Военната полиция.
Наистина ли са приемани най-некадърните?
Полковник Стоянов отговаря така: „Конкурси, конкурси, конкурси… Мога смело да кажа, с цялата си отговорност, че във Венната полиция тогава дойдоха най-кадърните офицери и сержанти от Сухопътни войски, от ПВО и ВВС, от флота, от Строителни и Гранични войски. Привлякохме и 12 души от ВКР. Приехме хора и от МВР. Иван Граматиков, заместник на началника на отдел „Убийства“ в МВР Ботьо Ботев дойдоха в Оперативно-издирвателния отдел. След това дойде и тогавашният началник на Областното управление на МВР. Основен двигател на конкурсите беше полковник Гергинов. Той е перфектен. Никой не можеше да му влияе. Опитваха се оттук-оттам, но беше непробиваем. И при Илко Димитров, и при мен той се занимаваше с конкурсите. Никакви проблеми нямахме. Действително при нас влязоха най-кадърните. Чак когато започнахме да изпращаме нашите офицери в Школата на МВР в Симеоново, разбрахме какво имаме. Шефът на школата казваше: „Вашите са с няколко глави над моите офицери“. Всички бяха страхотни момчета“.
Хора – да, а техника и оборудване?
Тук методът бил „Крачка по крачка“. Голяма радост настанала, когато са получени първите коли „Лада Нива“. При изграждането на свързочната система „Моторола” била много скъпа. Не стигнали парите, генерал Петров казал, че няма повече. Но изход е намерен. „Имах един приятел – директор на Първа частна банка Венцислав Йосифов. Отидох при него, отпусна няколко милиона долара. Оборудвахме се с тази система. Беше чудесно. Така оборудвахме и стрелбището. Създадохме Учебния център. Оглави го полковник Радослав Христов. Започнахме подготовка и за мисиите. Всички бяха златни момчета. За мен беше удоволствие да работя с тях.“
Интересен е отчетът за първата година. (Имайте предвид, че все още военната служба е наборна.) За една година са подадени за издирване 1071 военнослужещи, като са заловени 622. Във Военна прокуратура са изпратени материали за почти 400 престъпления. Органите на патрулно-охранителната дейност са констатирали 5248 нарушения на войсковия ред. Колегите им от структурите за контрол на войсковия транспорт са проверили близо 20 000 машини, една пета от които са били в нарушения.
Първите военни полицаи бяха чудесни момчета, подчерта още веднъж полковник Стоянов. И на днешните се радвам, казва той след 30 години. И признава, че Военна полиция (ВП) е единственото място, където се чувства добре.
Военната полиция духна първата свещичка
Създаването на Военната полиция беше огласено с Постановление №217 на Министерския съвет точно преди една година на днешния ден. Тя се роди в зодия „Скорпион“ и досега е вярна на знака си – разумна, находчива, смела, интелигентна „захапваща“ военните нарушители на дисциплината „за опашката“.
За една година Военната полиция записа в историята си двама началници – г-н Илко Димитров и полковник Добри Стоянов. Има своя структура – управление, отряди, отдели и групи. Вече всички знаят кои са стегнатите момчета в черна униформа и малинови цветове.
Честит рожден ден и късмет!
(Вестник „Българска армия“, 5 ноември 1991 г.)
