Актът за обявяване на независимост на Украйна, приет от Върховната рада (парламента) в Киев на 24 август 1991 г. (веднага след неуспеха на пуча в Москва), е одобрен на 1 декември 1991 г. на референдум с 92,3 на сто гласа. В допитването участват 84,18 процента от регистрираните избиратели. В тогавашната Кримска АССР и град Севастопол обаче активността е едва 60 на сто, а гласовете „за“ са с около 35 процента под средното за страната.
На същата дата се произвеждат президентски избори и дотогавашният председател на Върховната рада Леонид Кравчук става първият президент на Украйна. Ден по-късно Украйна е призната за независима държава от президента на РСФСР Борис Елцин, последван от президента на СССР Сергей Горбачов. След седмица Кравчук, Елцин и беларуският лидер Станислав Шушкевич подписват т.нар. Беловежки споразумения, с които на практика обявяват, че Съветският съюз вече не съществува. (СССР официално е разпуснат на 26 декември 1991 г. – нещо, което години по-късно Владимир Путин ще нарече „най-голямата геополитическа катастрофа на века.)
Следват мъчителни преговори между Украйна и Русия за подялба на материалната част и персонала на Краснознаменния Черноморски флот на СССР, вкл. за статута на ключовото пристанище Севастопол, които приключват чак през 2000 г. Този период е белязан от аспирациите на рускоезичното население на Кримския полуостров за присъединяване към Русия, както и от продължаващото завръщане на кримските татари в старата родина, прогонени оттам през 1944 г. от режима на Сталин.
През същия период Украйна, която след разпада на СССР остава трета в света по обем на ядрения арсенал, се отказва от него. На 5 декември 1994 г. в Будапеща под егидата на три ядрени сили – Великобритания, Русия и САЩ – се подписва Меморандум за гаранции за сигурността (Budapest Memorandum on Security Assurances), чрез който Беларус, Казахстан и Украйна се присъединяват към Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Меморандумът, който предвижда също гаранции срещу заплахи за използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Беларус, Казахстан и Украйна, е внесен в ООН. Впоследствие в отделни документи другите постоянни членки на Съвета за сигурност Китай и Франция също дават известни гаранции за сигурност.
Русия анексира Крим и Севастопол постепенно през февруари-март 2014 г. (една от степените в процедурата е „референдум“, обявен за невалиден с резолюция на Общото събрание на ООН 68/262 от 27 март 2014 г.). Отделно Западът – в лицето на САЩ, Канада, Великобритания и други страни – обвинява Русия, че не е спазила задълженията си по Будапещенския меморандум и е нарушила суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Владимир Путин казва в отговор, че след Евромайдана от зимата на 2013-2014 г., свалил от власт проруския президент Виктор Янукович, е възникнала нова държава Украйна, с която Русия не е подписвала никакви обвързващи документи. Руският президент обвинява от своя страна САЩ, че именно те са нарушили меморандума, като са финансирали и насърчавали, по думите му, преврата в Киев.
През април същата година проруски въоръжени групи в Източна Украйна обявяват две „народни републики“ – Донецка и Луганска. Това предизвиква гражданска война между правителствените сили и сепаратистите, подпомагани явно и неявно от Русия с оръжия и жива сила. Според данни на ООН до средата на февруари 2020 г. в тази война с още нерешен изход са загинали между 13 000 и 13 200 човека, вкл. близо 3400 цивилни.
***
Така трийсет години след обявяването своята независимост Украйна е лишена от контрола върху две свои области по източната си граница, самообявили се за независими (засега), и от полуостров Крим на юг, който с помощта на едни „зелени човечета“ първо бе обявен на независим, а после – за зависим.
Сега Киев предупреждава, че Русия струпва войски и оръжия около украинските граници и се готви да нападне през зимата. От Москва казват, че няма такова нещо и се оплакват, че НАТО опасно се активизира в Черно море и че САЩ продължават с плановете за разполагането на противоракетен щит в Европа.
Източник: bta.bg
