Изпитите се провеждат според стандартизационното споразумениe – STANAG 6001, твърди ръководителят на катедра „Езиково обучение“ във ВА
Доц. д-р Валентина Георгиева е ръководител на катедра „Езиково обучение“ към Департамент „Дистанционно обучение, езикова подготовка и квалификация във Военна академия „Г. С. Раковски“. Неотдавна научното звено чества своя 70-годишен юбилей. По този повод разговаряхме с г-жа Георгиева за традициите, настоящето и бъдещето на езиковото обучение за военнослужещите от Българската армия.
– Г-жо Георгиева, неотдавна катедра „Езиково обучение“ отбеляза своя професионален празник. Какво е мястото на научното звено в академичната система на военното образование във военната ни Алма Матер?
– За нас празникът беше много специален, защото отбелязахме 70 години от създаването на катедра „Езиково обучение“, въпреки че всъщност езиковото обучение във Военната академия е започнало много преди 1951 г., то започва още с основаването на Академията през 1912 г., когато офицерите, които са постъпвали на обучение, е трябвало да държат встъпителни изпити освен по кавалерия, военно дело, устави, топография и писмен и устен изпит по български език, както и задължителен изпит по френски или немски език по избор.
– Това ли е началото на езиковото обучение във военнообразователната ни система?
– За да сме още по-точни, езиковото обучение започва и преди основаването на Военната академия, още през 1892 г., когато княз Александър Батенберг издава заповед, с която се заповядва офицерите в подчинените му поделения да владеят френски или немски език. Това е ясно доказателство за факта, че езиковото обучение и владеенето на чужди езици е било особено важно за Българската армия от създаването й до наши дни.
– Очевидно са здрави основите на езиковото обучение във войската, но какво е настоящето?
– Именно заради това се събрахме на празника ни, за да си припомним миналото, да стъпим на тези здрави основи и традициите. Неслучайно назовахме и конференцията ни „Интегриране на традиционни практики с иновативни дейности в езиковото обучение“, защото, стъпвайки на основата на постиженията през годините, ние можем да надграждаме и да гледаме към бъдещето, което ни предлага нови предизвикателства. От миналата година, от март обучение се извършва основно в дистанционна форма, но ние се справяме и продължаваме да въвеждаме нови методи и похвати в чуждоезиковото обучение.
– В тази международна среда, в която военнослужещите ни работят и в съюзен формат, какво е мястото на езиковото обучение в армията ни днес?
– Обучението по чужд език е врата към света. И днес към българските военнослужещи и към Българската армия има изисквания като страна – член на НАТО, за развитие на езиковите способности на нашите военнослужещи. Тези изисквания са строги и те трябва да имат в зависимост от позицията, която заемат, между минимално ниво до отлично владеене на езика. Затова се провеждат изпити според стандартизационното споразумениe STANAG 6001, което определя владеенето на езика на ниво от начинаещ, средно напреднал и професионално владеене на езика на ниво 3. Няма военнослужещ и офицер, който да не е минал през такъв изпит, който да провери владеенето на езика, защото това са изискванията на съвременната действителност.
– Вие преподавате на офицери. Какво е впечатлението Ви, на какво езиково ниво те влизат в Академията и на какво ниво излизат?
– Ако се върнем към историята, до 2014 г. всички офицери, които са постъпвали за обучение в Академията, за да получат магистърска степен и да могат да растат кариерно, са имали задължителни часове по английски език. В този двегодишен период до 2014 г. те са имали часове, в които наистина са надграждали езиковите си умения.
– Защо е нужно на един военнослужещ днес да знае чужд език, колкото и да е наивен този въпрос, струва ми се, че е важно да отговорим на него?
– Нужно е, защото имаме претенциите да сме абсолютно наравно с всички останали офицери и военнослужещи от всички армии, не само в НАТО, но и по линия на инициативата „Партньорство за мир“. Като военна квалификация, знания и умения аз съм сигурна, че нашите военнослужещи не отстъпват по нищо. По същия начин не би трябвало да отстъпват и по езиковите умения, защото дейността им е свързана с непрекъснати участия в международни учения, участия в мироопазващи операции, по време на които те трябва да могат да комуникират със своите партньори и да изпълняват задълженията си. Заповедите се получават на английски език, който е основният език за комуникация в НАТО. Няма как да има военнослужещ, който да не владее английски език или френски език, или, в идеалния случай, и двата езика.
– Съществуват ли специализирани програми за обучение на военнослужещи по чужд език?
– Всички военнообразователни институции в България предлагат синхронизирано езиково обучение. Програмите, по които се обучават офицери в тези курсове, за които говорих, винаги се синхронизират по линия на Министерството на отбраната. Това е необходимо, за да може независимо от това, къде служи даден офицер и къде преминава курс, той да бъде поставен при същите условия. Би трябвало и нивото на преподаване и на квалификация на колегите да е едно и също, за да се получават еднакви знания в зависимост от това, дали човекът е на курс за първо, второ или трето ниво или пък на някой от поддържащите курсове. Освен че е синхронизирано, чуждоезиковото обучение в армията е и стандартизирано на ниво висши военнообразователни институции.
Предлагат се четири- и едномесечни курсове
„За съжаление, днешните слушатели във Военната академия нямат часове по чужд език и според мен е време да се преосмисли тази политика“, смята доц. д-р Георгиева.
Единственият начин, по който обучаващите се могат да развият и обогатят нивото си, са имено езиковите курсове. Във ВА „Г. С. Раковски“ се предлагат четиримесечни и едномесечни курсове за военнослужещи и винаги на входа има изпит, на който се проверява нивото.
Едномесечните курсове са за поддържане на езиковите умения. При завършването, ако курсът е бил четиримесечен, обучаващите се явяват на STANAG.
„Почти няма човек, който да не е повишил нивото си по езикови познания в сравнение с входното ниво. Това е нормално, защото през тези четири месеца те единствено и само се обучават по езика. Във всички случаи курсовете, които ние предлагаме, помагат за тяхното езиково обогатяване и развитие“, категорична е доц. д-р Валентина Георгиева.
