Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

България през погледа на американското разузнаване

[post-views]
България през погледа на американското разузнаване
Favicon_File

Пламен Димитров

Новоразсекретени документи помагат на проф. Йордан Баев да очертае политиката на Вашингтон спрямо нашата страна.

Какво е мястото на България в координатната система на противоборството между съветския и западния блок по време на Студената война? Това е един от основните въпроси, чийто отговор търси професор Йордан Баев в своите исторически изследвания. През 2009 г. голям интерес предизвика неговата книга „КГБ в България“. През тази година тя бе преиздадена, но вече трябва да се чете в комплект с най-новото му изследване – „Американското разузнаване и България (1941–1991)“. Паралелното запознаване с двата текста позволява да се разберат в дълбочина отношението и политиката към България на двете тогавашни глобални свръхсили.

Най-новата книга на Йордан Баев стана възможна, след като през последните 15 години бяха разсекретени над 8 милиона страници архивни документи за дейността на американските тайни служби. От тях авторът е пресял сведенията за България, като ги е съпоставил с документи от нашите и руските архиви. Картината на американската разузнавателна активност спрямо нашата страна се вплътнява чрез добавянето на информацията от спомените на бившите дейци на разузнавателните служби и дипломати.

Специално внимание заслужава уводната част от книгата, в която за пръв път в българската научна литература се прави обзор на еволюцията на американските разузнавателни служби. От нея научаваме кога, как и защо е създадена прочутата служба ЦРУ и защо тя не е единственото ведомство, което се занимава със събирането на разузнавателна информация в чужбина. В България работи и военното разузнаване на САЩ. В книгата е направен и съпоставителен анализ на президентските директиви за национална сигурност, които определят политиката на САЩ в изследвания период.

Друг интересен момент в изследването е, че при описанието на дейността на ЦРУ спрямо България авторът отчита хипотезата за т.нар.

политизация на разузнавателния анализ

която може да доведе до неговото компрометиране. Казано директно – понякога докладите на ЦРУ съдържат това, което искат да видят началниците, дори и реалността да е малко по-различна.

Авторът отделя място на американския разузнавателен интерес към България по време на Втората световна война. До 1944 г. нашата страна и САЩ отново са били в различни военно-политически лагери, но в този период все още водещото западно разузнаване на Балканите е британското. В началото на Студената война специалните служби на САЩ работят в България по две направления. Първото е за използване на агентурната мрежа на бившето германско военно разузнаване, а второто – работа с българската политическа емиграция.  През 50-те години се провежда първата тайна операция на ЦРУ в България – BGCONVOY. В първия етап, до лятото на 1953 г., се обръща основно внимание на паравоенните форми на борба, а след това – предимно на психологическите средства за подриване на режима в София. Паравоенното направление в операцията се свежда до подбора и военната подготовка на доброволци за формиране на национална рота под американско командване. Най-секретната част от операцията включва изпращане на нелегални екипи от обучени агенти за диверсионно-подривни и разузнавателни мисии в България.

През 60-те години под дипломатическо прикритие са изпратени първите представители на ЦРУ в София и на нашата Държавна сигурност (ДС) във Вашингтон. На Балканите ДС провеждат няколко операции за проникване в американски  разузнавателни бази в Кавала, в Истанбул и в Атина. Осъществяват се контраразузнавателни операции срещу дипломатическите мисии на САЩ в София. Съответно американските тайни служби осъществяват няколко инсценирани „кражби“ в домовете на български дипломати. През 1967 г. се провежда най-мащабното военно учение в България по линия на Варшавския пакт. Военните аташета от страните – членки на НАТО, проявяват повишен разузнавателен интерес. Българското военно контраразузнаване провежда

специална операция за дезинформация

и неутрализиране на противниковата разузнавателната активност.

В началото на 70-те години на ХХ век са установени първи работни контакти на ДС със специализирани служби за сигурност от САЩ и Западна Европа по линия на борбата с наркотрафика, организираната трансгранична престъпност и борбата срещу „въздушното пиратство“ и международния тероризъм.

Йордан Баев констатира първоначален слаб интерес в американската разузнавателна общност към смъртта на Георги Марков в Лондон. В САЩ

темата за „българския чадър“

става актуална едва в края на 1981 г., когато търсят аргументи в подготвяната пропагандна кампания срещу Москва и София във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II.

В книгата на Йордан Баев читателите могат да намерят и нови факти за реакциите на ЦРУ по т.нар. „българска следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Повечето анализатори и оперативни сътрудници в американското разузнаване не подкрепят тази версия. За разлика от тях ръководството на ЦРУ вижда в казуса възможност за ефективна пропагандна международна акция едновременно срещу „империята на злото“ и нейния най-верен сателит.

Монографията на професор Баев е четивна и увлекателна, представени са неизвестни и малко известни факти, на нейните страници си дават среща бойци на „тихия фронт“ от двата противоборстващи блока в периода 1941–1991 г. Но може би най-голямото й достойнство е, че достоверността не е жертвана в името на евтини сензации, каквито през последните години биват съчинявани от журналисти с, меко казано, повърхностни познания по темата за Студената война и разузнаването.

Професор Йордан Баев е водещ български изследовател на периода на Студената война. Почти цялата му научна кариера е преминала в структурите на Министерството на отбраната – първо в Института за военна история при ГЩ на БА, а след това във Военна академия. Той е съосновател на българска изследователска група за Студената война, която успешно сътрудничи с Паралелния исторически проект за НАТО и Варшавския пакт (PHP) и с Международния исторически проект за Студената война (CWIHP). Бил е на изследователски специализации в Международния научен център „Удроу Уилсън“, Института за мир на САЩ и Националния военен университет във Вашингтон, както и в Нобеловия институт в Осло. Бил е гост професор в САЩ, Китай, Южна Корея и редица европейски държави. Автор е на 12 научни монографии и над 300 статии.

Кой е най-ценният български агент на ЦРУ?

На 8 септември 1963 г. московският хотел „Метропол“ е блокиран  от агенти на българските и съветските тайни служби. Те арестуват Иван-Асен Георгиев, бивш заместник-ръководител на мисията на България към ООН в Ню Йорк. В продължение на няколко години той е бил най-ценният български агент на ЦРУ. При това самопредложил се! Разследването прихваща и дешифрира 12 радиограми, изпратени от агента с конспиративно име Жорж Дювал до радиоразузнавателния център на ЦРУ в Гърция. При обиска в дома му са иззети пособия за шифриране и дешифриране и за тайнопис, адреси за тайна кореспонденция на конспиративни квартири на ЦРУ в Париж, Лозана, Женева и Виена, сметка в швейцарска банка. Установено е, че в продължение на 7 години Георгиев-Дювал е предавал на контактите си в ЦРУ поверителни документи и сведения от политически и външнополитически характер. При пребиваването си в Ню Йорк той е предал на американското разузнаване шифъра, използван в секретната кореспонденция на българската мисия при ООН. За своите информации през този период Георгиев е получил според собствените му признания между 100 и 200 хиляди долара. По решение на Политбюро на ЦК на БКП процесът срещу Георгиев е публичен, като успоредно с него тече и пропагандна кампания за „запознаване на обществеността с подривната дейност на американското разузнаване, засилване на работата по опазване на държавната тайна и повишаване на революционната бдителност“. Особено внимание се обръща на „моралния облик на разкрития агент, който водил „разгулен живот“ и имал редица любовници. Пред сградата на американската легация в София пък е проведена „спонтанна“ демонстрация с участието на близо 3000 граждани, разбити са витрините на изложбената зала и прозорците на първите три етажа. Асен Георгиев е осъден на смърт и разстрелян.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани