- Развитието на пандемията COVID-19. Новите мутации на вируса увеличават броя на заразените – тази седмица те са по над 2 млн. на ден. Повече от половината човечество вече е ваксинирано, което намалява броя на починалите от вируса – в началото на 2022 г. той е двойно по-малък, отколкото година по-рано. Пандемията обаче ще продължи да оставя много сериозен отпечатък върху ритъма на живот и върху икономиката.
- Паричната политика на големите централни банки. За последните 2 години централните банки на САЩ, ЕС, Великобритания и Япония са изкупили държавен дълг за близо $10 трилиона с мотив да помогнат за възстановяването на икономиката, ударена от пандемията. Успоредно с това те държат много ниски нива на основния лихвен процент. Федералният резерв на САЩ обяви, че през 2022 г. ще спре да налива пари в икономиката. За Европейската централна банка въпросът е не дали, а кога ще направи същото. От това зависи какво ще става със заплатите, спестяванията и харчовете ни.
- Конфронтацията между САЩ и Китай. И през 2022 г. двете суперсили ще се борят за световно лидерство и ще си разменят икономически и политически удари. Именно през следващите десетина години ще бъде отворен прозорецът на възможностите за Китай да надбяга американците на геополитическата писта. Ако това не се случи до началото на 30-те години, Пекин ще загуби предимството на възходящата сила, защото ще бъде притиснат от демографските проблеми.
- Енергийната политика на Европейския съюз. През 2022 г. ЕС трябва да реши окончателно коя енергия е „чиста“. Въглищата си отиват, атомните централи и природният газ най-вероятно ще оцелеят, но при определени условия.
- Напрежението между Русия и Запада заради Украйна. Москва надува военни мускули и трупа войски по украинските граници. НАТО също не отстъпва и постепенно вдига цената, която Кремъл ще трябва да плати, ако се реши на нова агресия срещу Украйна. Война няма да има, но и помирението изглежда мираж.
- Преговорите за иранската ядрена програма. През 2015 г. Иран подписа със западните държави и Русия, че ще спре опитите си да направи атомна бомба в замяна на вдигане на икономическите санкции. През 2018 г. Тръмп зачеркна тази сделка. Сега на разговори във Виена се правят опити тя да бъде предоговорена и подновена. Ако това стане, промяната в баланса на силите в Близкия изток ще бъде сериозна.
- Изграждането на дигитална диктатура в Китай. През миналата година властите в Пекин напреднаха много в плана си за тотален контрол върху живота на гражданите чрез информацията от смартфоните, електронните разплащания и търсенията в интернет. Други авторитарни режими по света могат да тръгнат по същия път.
- Президентските избори във Франция през април. След оттеглянето на Меркел е много вероятно френският президент да бъде и неформален лидер на Европа. Затова е важно дали Макрон ще бъде преизбран.
- Президентските избори в Бразилия през октомври. Шестата по големина държава в света е управлявана от Жаир Болсонаро – латиноамериканска разновидност на Тръмп. Най-вероятно Болсонаро ще загуби изборите и ветеранът Лула да Силва ще стане президент за трети път.
- Парламентарните избори в Унгария през април. Този вот се вписва в рамките на една отчетлива политическа тенденция – партии от целя идеен спектър да се обединяват в неестествени коалиции с цел да свалят от власт дълго задържал се лидер на демократична държава, който се опитва да гради авторитаризъм. Ако Виктор Орбан бъде победен, това ще промени цялостния политически климат в ЕС.
