Тийнейджъри се влюбват и разделят виртуално, без никога да са се виждали на живо.
Продължаваме нашата поредица за Центъра за социална рехабилитация и интеграция, таланти и иновации, чиито два филиала се намират в гр. Елин Пелин и с. Горна Малина. Нека припомним, че те бяха изградени по инициатива на отец Серафим Янев, бивш офицер, завършил Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия и служил в Щаба на Корпус ПВО и в МО, съкратен от армията през 2004 г. Впоследствие се отдава на свещеническото поприще, което го тегли отрано. Отец Серафим бе награден с грамота в Деня на народните будители от служебния министър на отбраната Георги Панайотов. В края на мандата си той посети двата филиала в Горна Малина и Елин Пелин.
„Те съществуват от една година. Капацитетът е общо 50 потребители, но в действителност са много повече“, разказва Мария Гавраилова, семеен консултант. Тя работи в Елин Пелин вече пети месец. Определя работата си тук като много интензивна, отговорна и като предизвикателство въпреки опита, който има като психолог от 15 години.
„Има желаещи много и ние сме щастливи, че българското общество вече мисли интелигентно за проблемите си, хората вече
не се срамуват да водят децата си на психолог
даже с гордост говорят за това. Когато на родителя му светне червената лампичка, че нещо не е наред, че детето му има нужда от психолог, идват при нас. Ние обаче им казваме: „Заповядайте и вие и започваме един процес с участието на родители и деца, баби и дядовци, за да може да се промени цялостната среда, която това дете обитава“, обяснява Гавраилова.
Нейната колежка Силвия Петкова също е психолог, сексолог, биоенергиен терапевт. Завършила е висше образование във Великобритания и Гърция. Решава да се завърне в България миналата година.
„Приятно бях изненадана, че има такъв център, на такова ниво, както и екип от толкова добри специалисти. Средата е уникална, ставаш сутрин и с удоволствие отиваш на работа“, категорична е Петкова.
За посещенията е задължително съгласието на родителя детето му да бъде включено като потребител на услугата, която е напълно безплатна, без значение от материалното положение на родителите.
Най-разпространеният метод на работа е през играта, защото именно през игрите децата несъзнателно демонстрират всичко, което ги тревожи, т. е. дали са обект на насилие в училище, или в домашната си среда, дали са склонни да проявяват агресия, дали детето е самотно.
Двете психоложки ни демонстрират група човешки фигурки, подобни на играчки, които представляват едно семейство. Обикновено в подредбата на фигурките подрастващите
копират йерархичния модел в семейството си
така най-лесно се вижда къде стои бащата, къде майката, къде детето. „После му даваш да реши някаква логическа задача, примерно да реди кубчета и задаваш въпроси на детето, а то, улисано в играта, ти отговаря, без да се замисли или притеснява“, обяснява Мария Гавраилова.
Тези „игри“ са важни, защото освен умствените способности на детето разкриват и възможностите за справяне с проблема. През тях специалистите наблюдават търпението, концентрацията, психологическите параметри. По време на заниманията децата работят с двете си ръце, така развиват и двете полукълба на мозъка едновременно. „Това рязко се случва в ежедневието им, съвременните деца не са научени да играят с играчки, правят го само с компютрите и с телефоните си“, признава Силвия Петкова.
И продължава:
„Вчера например недоумяваме с колежката, докъде се докарахме – да учим децата да си играят с играчки. Това работим ние, двете. Учим едно десетгодишно дете как да играе с играчка.
Приоритет му е телефонът
Стремим се да връщаме отговорността в ръцете на родителите. Ако те някъде по пътя си на родители са забравили, че това дете е тяхна отговорност, защото го пращат да ходи на училище, на танци, на английски, те реално не го виждат това дете, организирали са му деня, но истината е, че когато то не се чувства подкрепено от родителя, започва психически да страда, да изпитва самота, безпомощност, тревожност.“
„Повечето родители нямат никакви родителски умения“, намесва се Силвия, „живеем във време, когато цялата тази цифровизация се опитва да дигитализира и нашите чувства, което, честно казано, няма как да стане, ние си оставаме хора.“
С тийнейджърите, разбира се, говорят за любов. Оказва се, че има младежи, които уж са двойка, а не са се виждали на живо, общуват само през социалните мрежи и в момента, в който момичето започне да си пише с друг, приятелят ѝ я изкарва леко момиче. „Всички психолози по света трябва да се обединим срещу тази дигитализация, положението е много сериозно! Трябва да вдигнем такъв шум, че да забраним на родителите да допускат децата им да бъдат
отглеждани от виртуалните игри и YouTube
възмущават се специалистките.
Срещам се и с Илия Тошев, кинезитерапевт на двата филиала. Обяснява ми, че кинезитерапията е лечение чрез движение: „В нашата специалност ние обобщаваме всички тези методи – масаж, включително физиотерапия, лечебна физкултура, лечение чрез спортни дейности, игри. Работим най-често с дечица, които имат проблеми с опорно-двигателния апарат, проблеми, свързани с плоскостъпието, с гръбначни изкривявания, нарушения, свързани с ахилесови сухожилия, затруднена походка, затлъстяване, обездвижване“.
Тошев съветва родителите да следят децата си за тези модерни смущения. „Вече две години сме в пандемия, децата не помръднаха от своите дивани. В комбинация с неправилното хранене едно дете, което в тази възраст трябва да се движи активно, наблюдаваме всички тези процеси“, категоричен е кинезитерапевтът.
При едно затлъстяване например може да се наблюдава спадане на стъпално-ходилния комплекс, гръбначни изкривявания заради прекомерното обездвижване, отслабва мускулатурата, фактор за гръбначно изкривяване.
„Наскоро направихме изследване в двете общини – Елин Пелин и Горна Малина, което обхвана 2000 деца. Оказа се, че около 30% от тях са засегнати от гръбначни изкривявания, някои от които доста тежки“, разкрива плашеща статистика Тошев. Той живее в София и пътува всеки ден до Елин Пелин, но това му доставя удоволствие заради съвременната материална база, която определя като изключително важна за адекватната рехабилитация на подрастващите.
