Чрез дипломати от времето на Бил Клинтън Вашингтон фокусира политиката си в района към „незатворените пори”
Помните ли Ричард Холбрук? Не? А трябва! Защото на Балканите американският дипломат стана пример за това, как се води политика с определени цели, които трябва да бъдат постигнати на всяка цена. По повод на кончината му през 2010 г. негови колеги и приятели припомниха, че списание „Тайм” го определя като „най-упоритият тактик в дипломацията”, а заради безкомпромисния му стил опонентите го наричаха „Булдозера”. Номиниран за Нобелова награда за мир 7(!) пъти, той бе един от символите на американската външна политика по времето на президента демократ Бил Клинтън. Поне така – символът, го наричаше съпругата на държавния глава Хилари,
за която Холбрук беше
„колос в дипломацията”
Като помощник-държавен секретар Холбрук има два лични и професионални успеха – нормализирането на отношенията с Китай и подготовката и подписването на Дейтънския мирен договор през 1995 г., който сложи край на братоубийствената война при разпада на Титова Югославия.
А аз помня знаменателната фотография, на която „един от най-суровите мъже на американската дипломация” седи по чорапи на килимче някъде в горите на Косово и разговаря с мъж във военна униформа. Това е Холбрук в приятелска беседа с командира на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи с прякор „Змията”. Снимката обиколи света може би заради самия Холбрук, станал вече популярен на Балканите с ролята си за мира в Босна. Или пък заради факта, че негов събеседник е тъкмо Тачи, който се показваше публично май за първи път. Но ставаше ясно, че американската дипломация в района контролира ситуацията в някогашната сръбска провинция, има комуникация с командването на АОК и че в центъра на всичко това стои тъкмо Холбрук. Фотографията стана символна и защото тъкмо от нея започна политическата кариера на Тачи, който премина през всички основни постове на новата държава Косово, оглавяваше най-важните държавни институции, водеше тежки преговори и постепенно се превърна в стълб на новата косовска държавност.
Но като резултат от парадоксите в живота и политиката днес Хашим е обвиняем от Трибунала в Хага. Няколко негови бойни другари, които го следваха в политическата му кариера, а някога командири или бойци в АОК, сега са с него на подсъдимата скамейка.
Да, 90-те години на ХХ в., когато във Вашингтон управляваше администрация на демократите начело с президента Бил Клинтън, Балканите бяха един от терените на демонстрация на силовата дипломация и нейното лице бе Холбрук. И ако сега припомняме заслугите му за мира в района около нас, то е защото нещата, изглежда, се повтарят. Както наскоро бе отбелязано в медии в съседните нам страни, доста хора от екипа му от онова балканско неспокойно време днес се връщат на същия терен. Но вече като посланици в столиците на държавите от Западните Балкани с ясното намерение да запълнят „незатворените пори” на регионалното политическо битие. В различни периоди на своята кариера те са били близо или до Холбрук, или някъде в администрацията на Държавния департамент по времето на Клинтън. Но във всеки случай става дума за хора подготвени, които да помогнат на политиците и държавниците от Западните Балкани да се затворят въпросните „пори”, които все още са отворени и представляват
заплаха за регионалната сигурност
Това назоваване –„пори”, очевидно има за цел достатъчно образно да ни представи кои са ключовите проблеми пред държавите от Балканите. Макар да предпочитам по-реалистичното „отвори” или пробойни. Ако се вярва на познавачи на американските интереси и поведение в региона, не се очакват особени изненади. Става дума за това, Сърбия да реши проблема с Косово, да се гарантира функционирането на Босна и Херцеговина според Дейтънския мирен договор, да се реши спорът между България и Република Северна Македония. И още – да се противостои на руското влияние и се сложи преграда пред интензивната инвестиционна политика на Пекин в района. Тази не нова рамка, експонирана върху новата геополитическа ситуация с войната на Русия в Украйна, води неизменно към нов натиск и нова динамика за решаването им.
Един внимателен прочит на това „списъче” ще ни покаже, че няма проблем, в който пряко или косвено да не е намесена Сърбия на Вучич. Белград има да решава формата и качеството на своите взаимоотношения с Прищина, стига преговорите между двете столици да се подновят и обогатят. В последно време премиерът на Косово Албин Курти дава заявки за това, че ще опита да извади страната си от ограниченията за международно общуване и членство в международни организации, наложени с досегашните договорености с Белград. Вероятно и като резултат от надеждата, че поради войната в Украйна европейските държави – не членки на ЕС, биха могли да получат бързи писти за преговори и членство,
и Косово има намерение да подаде молба и за ЕС, и за НАТО
С резолюция парламентът в Прищина препоръча на кабинета да започне процедура по кандидатурата, а премиерът Курти публично декларира тези намерения. Те едва ли ще се случат скоро, но поне ще станат мотив за още една предизвикана нервна криза сред политиците в Белград. Министърът на вътрешните работи Александър Вулин, сред най-близките и доверени сътрудници на президента Вучич, заяви, че членство на Косово в НАТО ще е заплаха от въоръжен сблъсък със Сърбия. Като че ли досега във всички периоди след края на бомбардировките над Сърбия и Черна гора през 1999 г. на територията на Косово няма войски на Алианса, като че ли и досега те не са там под шапката на ООН да гарантират сигурността и спокойния живот и на албанците, и на сърбите, и на другите етноси в държавата. Но знаем реакцията в Белград, когато преди време Прищина поиска да стане член на ЮНЕСКО, организацията на ООН за култура и образование, а дори и при опита да влезе в чисто професионална служба за борба против организираната престъпност като Интерпол: Не можело. Е, сега има нова ситуация, ново съотношение на силите, защо да не се опита.
Голямата тревога в Босна и Херцеговина е опитът на Република Сръбска да ревизира Дейтънския мирен договор. Лидерът й Мирослав Додик, който не крие близките си отношения с Москва, иска повече пълномощия на републиката му, които според прогнозите са само път към отцепването от общото държавно формирование. Додик не крие и контактите си с Белград и с тамошните политици, а пък те не си спестяват призивите той да е по-ефективен, каквото и да означава това. Само да споменем идеята за „Сръбски свят”, вдъхновена от „Руския свят” на Москва – с цел да обедини всички сърби под един покрив независимо къде наоколо живеят те.
Затова неслучайно Вашингтон изпрати за нов посланик в Белград един от хората на Холбрук. Това е Кристофър Хил, познавач на Балканите, някогашен амбасадор и в Република Македония. Хил помагаше на Холбрук за Дейтънския договор, а сега вече би могъл самостоятелно да прилага наученото от онези размирни години. Когато връчваше акредитивните си писма на президента Вучич, Хил бе достатъчно дипломатичен да не си спомня за онези години, твърдейки, че „неговият куфар няма да бъде натоварен с миналото”. И че в момента отношенията между Вашингтон и Белград са като между важни партньори и приятели, и че самият той, бъдещият посланик, „пристига със свежа перспектива към Сърбия през 2022 г.”. Да, много неща са се променили в района днес, но самият факт на връщането в него на един от най-опитните и заслужилите дипломати на Държавния департамент означава много. И то е извън дипломатическата куртоазия. Неслучайно в някои от мненията за назначението на Хил в Белград вече прозират и
очаквания Сърбия да бъде „притисната” за НАТО
без което според практиката е немислимо членство в ЕС.
Но Хил не е единственият нов посланик на САЩ в района. В Скопие отива Анджела Прайс Агелер, в Сараево – Майк Мърфи – от ветераните на Държавния департамент, а в Прищина направо от Анкара „кацва” Джефри Ховениер. Все хора от времето на Холбрук, наричан още „Булдозера”…
