Снимките са правени само четири месеца след като капитан от запаса Кирил Стоянов излезе от КОВИД-зоната на ВМА и каза, че пандемията е невидима война.
„Целият ми съзнателен живот е протекъл в София. Където и да отида, мисля, че ще се върна. Къде я има тая „Борисова градина“! В кой град я има? Кой град има Витоша?“. Това е началната реплика на ветерана капитан от запаса Кирил Стоянов във филма „София, моя любов“. Той се представя така: „Аз се казвам Кирил Антонов Стоянов и след десет дни ще започна 99-а година. (Б.р. – снимките са на 10 септември 2021 г.). Служил съм четири години в авиацията. Самолетът, с който летях бе Дорние До 17 от 5-ти Въздушен полк. ( Б.р. на немски: Dornier Do 17 е двумоторен немски бомбардировач от периода на Втората световна война. Един от основните бомбардировачи на Луфтвафе в първите години на войната. Произвежда се от 1937 г. до 1940 г. 5-ти Въздушен полк се формира в Пловдив през 1937 г., като бомбандировъчен орляк. През 1940 се реорганизира в полк. Взема участие в заключителния етап на Втората световна война в Европа.) Висшето ми образованиее е инженер-химик.“
Какво разказва за онова време 99-годишният столичанин? „София беше известна с търговската улица, с улица „Леге“ и с малкия пазар в пространството между банята и ларгото. Софийската община се простираше до Орлов мост. Металните части на моста и орлите са отлети в Австрия и са монтирани тук. Ватманите на трамваите на градския транспорт бяха мобилизирани, защото войната вече бушуваше. Ние, учениците от 12-те класове карахме трамваите в София. Имахме възможност да виждаме цяла София такава, каквато е по време на войната. Разрушения имаше на Централна гара. Разрушения имаше и на тоя участък между Леге и Раковска. Сградата на Народното събрание откъм страната на Академията беше разрушена. Надписът „Съединието прави силата“ стоеше. Може би вие знаете, може би да не знаете „Съединението прави силата, а силата прави независимостта“, е цялото изречение.“
С Конституцията през 1947 г. се сменят и много документи.
На важните от тях има воден знак, познат от банкнотите. „Този воден знак на ония документи, съм го изработил аз“, казва във филма Кирил Стоянов. И дава на младите следния съвет: „Красив е животът, който живете сега. Умножавайте хубавите неща. Пазете го живота, той е голяма ценност. Той е голямо изобретение на природата. Желая ви здраве и сили да направите София още по-красива. Бъдещето е ваше.“
Впрочем, героят от филма, вече беше известен на обществеността.
През април м.г. 98-годишният тогава Кирил Стоянов успя да пребори коронавируса, след като прекара две седмици под грижите на екипа на Клиниката по пулмология и фтизиатрия във ВМА. Той изкара Ковид-19 средно тежко, като премина през различни симптоми – дихателна недостатъчност, белодробно засягане и сърдечно-съдови проблеми. „Войната – видима или не, е ужасна работа“, каза на излизане от Ковид- зоната той.
„15 дни прекарах сред един екип с много висок интелект, благодаря ви за вниманието и грижите – и за мен, и за близките ми. През годините ВМА се грижи не само за мен, но и за цялото ми семейство, а сегашният й началник – ген. Венцислав Мутафчийски, ме е оперирал от херния преди много години. Благодаря ви, млади хора, за всички грижи. Пожелавам ви много успехи и да достигнете сияйните върхове на науката, където има място само за най-упоритите и най-борбени, каквито сте и вие“, сподели развълнувано Кирил Стоянов преди да се раздели с „ангелите в бяло”. Според него случващото се в момента в световен мащаб с разпространението на коронавирусната инфекция е огромна възможност за развитие на науката и не бива да се изпуска.
Филмът „София, любов моя“ е създаден по проект на Спектър 92 ЕООД, дружество към Съюза на българските филмови дейци, от ученици от няколко столични гимназии. В него има 10 различни обяснения в любов към София.
Кирил Стоянов пише благодарствено писмо до директора на 73 СУ „Владислав Граматик“ в София: „ Искам да изразя моите най-сърдечни благодарности на Вашите ученици от 11 клас: Александра Геровска, Александър Атанасов, Александър Вашаров, Андрея Хаджидимитрова, Калоян Пройчев, Ния Иванова, Цветелина Данчева, които ме посетиха няколко пъти във връзка със своя проект „София, моя любов“. Те заснеха с мен филм, в който разказах за впечатленията си като дългогодишен жител на столичния град. Дори и след излъчването на филма те продължиха да се интересуват от мен и дори ми донесоха подарък, а това силно ме развълнува. Аз съм изключително трогнат от тяхното внимание, от почтителното им отношение към един ветеран.
Поздравявам Ви, че в повереното Ви училище подготвят такива любознателни, умни, отговорни и културни млади хора. Радвам се, че сред младото поколение има такива стойностни личности. Надявам се, че те ще бъдат наградени и тяхната инициатива ще има последователи.“ Кирил Стоянов благодари още на Мария Стоянова за нейните безкрайни грижи за ветераните и за активната й дейност във СВВБ и на Севда Драгоева за консултациите, оформянето и редактирането на неговите записки и кореспонденции.
Писмо до директора на училището изпрати и председателят на Съюза на ветераните от войните на България доц. д-р Иван Сечанов: „Централното ръководство на Съюза на ветераните от войните на България с радост се запознахме с участието на Вашите ученици в проект „София, моя любов“. Благодарим, че във филма бе включен и ветеранът от Втората световна война Кирил Стоянов. Това е знак на признателност към тези, които в годините назад не се поколебаха да отидат на фронта по призива на държавата. Специални поздрави и благодарности към Вашите ученици от 11 клас Александра Геровска, Александър Атанасов, Александър Вашаров, Андрея Хаджидимитрова, Калоян Пройчев, Ния Иванова и Цветелина Данчева. Като Ви поздравявам още веднъж, че имате такива ученици, се надявам това Ваше родолюбиво дело да продължи и занапред“, се посочва в писмото.
И още благодарности от ветерана Кирил Стоянов. „Във всички интервюта сега се споменава, че пандемията е невидима война, но аз знам какво е да участваш и в явна война, такава беше Втората световна… Ужасна работа, жестока.“ Той успява да съхрани живота си и при двете битки…, а победата над коронавируса отдава изцяло на медиците, грижили се за него – доц. Енчева, д-р Пламен Титоренков, д-р Александра Червениванова, д-р Васил Шишков, д-р Любима Кьосева, д-р Христо Йорданов, д-р Славена Стоянова, д-р Елена Димитрова, д-р Дафина Антонова, старша сестра на клиниката Соня Кръстева.
Да се върнем към самото начало на филма.
И да си спомним думите на столетника ветеран: „София беше такава, каквато я пее Богдана Каарадочева: „И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна, тогава защо ли без тебе не мога – ти София моя, любов и тревога.“ Красивата и хубавата София е днес!“
Източник: otbrana.com
