Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг явно е дялан камък, който става за всякакви високи управленски позиции. След като в миналото е бил министър и два пъти премиер на Норвегия, преди няколко дни той бе избран за управител на централната банка на тази богата скандинавска страна. Столтенберг бе предпочетен в оспорвана надпревара с 22 кандидати. Той заяви, че ще заеме поста след края на септември, когато изтича мандатът му в НАТО.
Изборът на Столтенберг предизвика доста политически спорове в Осло, защото той е близък приятел и бивш политически ментор на сегашния норвежки премиер Йонас Гар Сторе. А по презумпция се предполага, че централната банка на страната трябва да бъде ръководена абсолютно независимо без политически пристрастия. Длъжността е важна, защото Норвегия е много богата държава и не е член на ЕС, което означава, че нейната централна банка провежда собствена парична политика. Но черешката на тортата в правомощията на главния норвежки банкер е надзорът над суверенния инвестиционен фонд на страната, който
управлява активи за 1,4 трилиона долара
Тази сума е няколкостотин пъти по-голяма от годишния бюджет на НАТО (без да броим военните разходи на отделните страни членки). Така че в известен смисъл може да се каже, че от есента Столтенберг става още по-голям началник, отколкото сега.
Йенс Столтенберг ще остане в историята на НАТО като един от генералните секретари, управлявали организацията най-дълго – от 2014 до 2022 г. Той има интересна биография. Роден е в семейството на дипломат и специалистка по генетика. В ранното си детство живее 3 години в Белград, където баща му е посланик на Норвегия. Военната си служба отбива в Сухопътните войски на своята страна, след което завършва икономика в Университета на Осло. Става политик от Работническата партия. Едва 34-годишен Столтенберг получава поста министър на индустрията, а след това министър на финансите. Два пъти е бил министър-председател на Норвегия, но през 2013 г. неговата партия губи парламентарните избори и той се насочва към международна кариера. Със силната подкрепа на Ангела Меркел, Столтенберг е избран за генерален секретар на НАТО през март 2014 г. и заема поста от 1 октомври с.г.
Любопитен детайл от биографията на Столтенберг е, че като тийнейджър той участва в антиамерикански демонстрации в Осло, а като млад политик е поддържал контакт с дипломат от съветското посолство, докато не е предупреден, че въпросният дипломат е агент на КГБ.
Генералният секретар на НАТО е важна фигура, защото ръководи цялата администрация на организацията, председателства Северноатлантическия съвет (политическият ръководен орган на Пакта) и е упълномощен да прави изявления от името на Алианса. По неписана уговорка генералният секретар на НАТО винаги е европеец, а върховният главнокомандващ на силите на организацията в Европа – американец. Изборът на генерален секретар е резултат от сложни политически преговори между страните членки. Обикновено предпочитание се дава на политици, заемали високи постове в своите държави – бивши премиери, президенти или министри. Техните имена не се обявяват официално, за да не се наруши конфиденциалността на преговорите. Едно оригинално изключение в това отношение бе бившият български министър на външните работи Соломон Паси, който през 2009 г. сам обяви кандидатурата си за шеф на НАТО.
Макар че има още доста време до избора на наследник на Столтенберг, в публичното пространство вече се завъртяха няколко имена на потенциални кандидати. И така – кои са в играта за шеф на НАТО?
Бившият министър-председател на Великобритания – Тереза Мей е дългогодишен политик от Консервативната партия. Ръководи страната като премиер непосредствено след злополучния референдум за излизане на страната от ЕС от 2016 до 2019 г. 65-годишната Мей е известна с това, че през 2002 г. става първата жена председател на Консервативната партия. Била е министър на вътрешните работи. От десет години е диагностицирана с диабет и приема инсулин, но това не е пречка за нейната активна политическа дейност.
Великобритания е една от най-влиятелните държави в НАТО. Досега е излъчвала три пъти генералния секретар на организацията, за последно в периода 1999–2003 г., когато това беше Джордж Робъртсън. Главната пречка пред кандидатурата на Тереза Мей вероятно ще бъде друга ключова държава в НАТО – Франция. В Париж още са гневни на сделката за подводниците на Австралия, която им бе измъкната под носа от американците и британците през миналата година. А без съгласието на Франция генерален секретар на НАТО едва ли може да бъде избран.
Друг сериозен кандидат за наследник на Столтенберг е 54-годишният Марк Рюте който е министър-председател на Нидерландия от 2010 г. до днес. Той оглавява дясната формация Народна партия за свобода и демокрация. Роден е като седмо дете в многодетно семейство в Лайден, той самият обаче не е женен и няма деца. Завършил е история и почти цял живот е бил политик. Изключително опитен играч, който винаги успява да намери компромис между пъстрата мозайка от партии, влизащи в неговите правителства. Не е ясно обаче дали Рюте ще се откаже от своя четвърти премиерски мандат, който започна през миналата година, за да се премести в централата на Алианса в Брюксел. Нидерландия също е имала трима генерални секретари в досегашната история на НАТО, за последно от 2004 до 2009 г. – Яп де Хоп Схефер.
Шеф на НАТО може да стане и италианката Федерика Могерини, която от 2014 до 2019 г. бе първи дипломат на Европейския съюз в качеството й на върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност. Между 2008 и 2014 г. тя е депутат от левицата в италианския парламент, а след това за няколко месеца е министър на външните работи в правителството на Матео Ренци. Понастоящем Могерини е ректор на Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Родена е през 1973 г., омъжена, има две деца.
Напоследък се чуват все повече гласове, че е крайно време генерален секретар на НАТО да стане представител на някоя от източноевропейските държави, влезли в Алианса след края на Студената война. Ако се стигне до такова решение, то засега фаворитите са двама – министър-председателката на Естония Кая Калас и президентът на Румъния Клаус Йоханис. Кая Калас е юрист, председател на Партията на реформите, била е депутат в Европейския и в естонския парламент. Родена през 1977 г., тя е дъщеря на бившия заместник-председател на Европейската комисия Сийм Калас. Омъжена е, има дете от предходна връзка. Във времена, когато НАТО кани Русия на преговори, Кая Калас има едно интересно предимство в надпреварата за шеф на Алианса – бидейки родена в Съветския съюз, тя говори руски. А също и английски, френски и фински.
И накрая да споменем името на комшията Клаус Йоханис, президент на Румъния, който също е спряган за потенциален шеф на НАТО. Бивш учител по физика, той придобива голяма популярност като кмет на гр. Сибиу и това го изстрелва до държавния връх. Йоханис е етнически немец. Избран е за държавен глава за пръв път през 2014 г., а през 2019-а е преизбран. Ако иска да стане шеф на НАТО, трябва да зареже президентския си мандат по средата.
