Представете си, че имате пълен портфейл с пари, при това в няколко вида валута. Имате нужда от храна и вода. Влизате в магазин да си ги купите, но продавачката ви казва с презрение: „Не ви ща парите, напуснете магазина!“. Е, в такава ситуация се намира в момента Русия, след като САЩ, ЕС и други богати държави наложиха санкции върху руската Централна банка. Нейните резерви са огромни – $643 млрд., но стават почти изцяло неизползваеми. При това в долари са много малка част от тях – 17%. В ценни книжа на чуждестранни емитенти (най-често правителства) са поне $450 млрд., но и при сегашната ситуация Русия не може да ги осребри. Остава златото, то е на стойност $140 млрд., но ще бъде изключително трудно да се намери купувач за него.
Най-голямата изненада и най-тежкият удар за руския президент Путин не е упоритата съпротива на украинската армия, а мощният, незабавен и единен отговор на Запада след започването на войната в Украйна. На практика пред САЩ, НАТО и ЕС имаше три възможни пътя за отвор на руската агресия – словесно осъждане без реални действия, война и икономически санкции. Първият вариант е абсолютно нереалистичен – свидетели сме на най-грубото потъпкване на международното право в Европа след края на Втората световна война. Брутална, неоснователна и цинична агресия, Западът няма как да я остави без реакция. Военната намеса също не е опция. Украйна не е член на НАТО, а американците и европейците не искат да влязат в пряк военен сблъсък с Русия, ако не са нападнати. Остава само вариантът Путин да бъде притиснат с икономически санкции.
И да сме наясно – никой не си представя, че като чуе за финансовите санкции на Запада, Путин мигом ще обяви край на агресията срещу Украйна. Не, целта на икономическата преса е, първо, да затрудни финансирането на руската военна машина и така да я отслаби. Второ, да създаде дискомфорт на висшите руски чиновници и олигарсите с надеждата, че те ще окажат натиск за промяна на външнополитическия курс на страната. И трето – поради липса на пари Русия да не бъде в състояние да проектира значимо геополитическо влияние в чужбина.
След кратко колебание и преодоляване на съпротивата на 2–3 държави, сред които и Германия, ЕС взе решение да изключи някои от най-големите руски банки от системата за международно разплащане SWIFT. Това винаги е било разглеждано като
аналог на ядреното оръжие в света на финансите.
Резултатът е, че картите на тези банки стават невалидни в чужбина, за тях са невъзможни и междубанковите парични преводи. Сред банките, изключени от SWIFT, е Внешторгбанк – втората по големина в Русия. Тяхната най-вероятна съдба е фалит. Огромни затруднения вече изпитва и най-голямата руска банка – Сбербанк, която обяви, че е принудена да се изтегли от всички европейски държави, където присъстваше.
Успоредно с банковия удар дойде и забраната за полети – ЕС и САЩ забраниха авиовръзките с Русия. Руските превозвачи не могат и да прелитат над европейското въздушно пространство. На този фон пикантна подробност е, че финансовото министерство на САЩ ще поиска конфискация на яхти, апартаменти и частни самолети на заможни руснаци, свързани с режима на Путин.
Засега извън санкционни режими остават някои руски банки, през които преминават разплащанията за износа на нефт и газ от Русия.
Eвросъюзът все още не е готов да се откаже от руски енергоресурси, но над търговията с тях вече тегне огромен геополитически риск. Най-големите мултинационални нефтени компании, имащи бизнес в Русия, обявиха, че се изтеглят от него незабавно. Става дума за гиганти като британската ВР (бившата „Бритиш петролиум“), норвежката „Екуинор“, американската „Шел“. В тази ситуация надеждата на Русия бе, че може да разчита на бизнес и финансов излаз в Китай, който има втората по големина икономика в света. Пекин дава колебливи политически сигнали, макар че не осъжда открито руската агресия срещу Украйна. Но Китай е дълбоко интегриран в световните икономика и финанси, а международният финансов ред си остава американоцентричен. Това означава, че ако китайските банки и бизнесмени дадат рамо на руснаците, те също може да пострадат от санкции. Двете най-големи китайски банки спряха да издават акредитиви за търговия с руски петрол.
В момента валутният и фондовият пазар в Русия се намират в състояние на паника. Борсата в Москва е затворена, но някои руски компании, търгувани на западните борси, загубиха над половината от стойността си. На 21 февруари един долар се разменяше за 77 рубли, а в сряда – за 103. И това е само началото.
Русия е напът да се превърне в изолиран остров на световната икономика. Това, в съчетание с мощните политически и обществен натиск, може да повлияе на нейния външнополитически курс, но не веднага. Путин едва ли ще се трогне от това, че сънародниците му обедняват с часове, а руските олигарси не могат да почиват на Лазурния бряг.
Фейсбук признания по време на война
Имам 15–20 приятели във Фейсбук от Русия и поне 50 от Украйна. Повечето от тях познавам лично. Татяна е професор в одески университет, родом е от Донецк, откъдето избяга, след като градът бе завладян от сепаратистите през 2014 г. Като етнически произход е стопроцентова рускиня, родителите й и до днес живеят в Донецк. Винаги се е отнасяла критично както към Русия, така и към украинските власти. В неин пост чета, че ще блокира всички, които пускат пропагандни фотографии от войната, и неочаквано признава, че е поставила под 30-дневен бан (възбрана) майка си заради „великоруски шовинизъм“. Ще контактува с нея само чрез посредничеството на баща си.
Хана (Аня) е политолог и експерт по сигурността от Одеса. Изключително начетена, много речовита на руски и дваж повече на английски. Също рускоезична, но е твърд украински патриот. В петък, вторият ден от войната, тя не пише нищо във Фейсбук, което е необичайно за нея. Вечерта идва обяснението за мълчанието й – за един ден е дала интервюта за медии от Бразилия, Канада, Индия, Норвегия, Катар, Словакия, Ирландия, САЩ (два пъти), Израел, Испания и Италия. Олга също е професор в одески университет, етническа рускиня, родена е в Москва. От нея получавам неочаквано съобщение с банкова сметка, по която могат да се превеждат пари за украинската армия. Игор, който в миналия брой на в. „Българска армия“ разказа за обстановката в Киев, е политолог, но и собственик на лозя и малка винарна в Южна Украйна. Майната им на лозята, казва той на моето питане дали руснаците вече са влезли в този район. Важното е да победим.
Войната е още по-голям шок за приятелите ми руснаци. Сергей е много добър международен анализатор, шеф на секция в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките. Рано сутринта на 24 февруари той публикува само три думи: „Катастрофа! Нет войне! (не на войната)“. Ден по-късно, на английски – „Моята страна извършва ужасно престъпление в Украйна, за което няма никакво оправдание“. След това на руски – „В учебниците по история тези събития вероятно ще влязат под името Позорната война… Абсурдна по цели, разрушаваща остатъците от международната репутация на Русия“. Още един Сергей, който е сред водещите руски политолози и несъмнено най-добрият експерт по Кавказ. Работи в прочутия МГИМО. С него се запознах в Крим. Преди доста години. Той заявява, че нападението срещу Украйна е грешка, но в никакъв случай не желае поражение на Родината си и се опитва да намери рационално обяснение за действията на Путин. Наталия, доцент в Московския държавен университет, образована, интелигентна, никога не е изказвала мнение за вътрешната политика на Русия. Сега обаче държи да признае, че никога не е гласувала за Путин. Александър (него не го познавам лично), главен редактор на прокремълски пропагандистки сайт в Калининград. Него го избива на шовинизъм: „На Русия сега й остава само едно – да победи!… Русия не воюва с Украйна, а със САЩ и тяхната прислуга. Всеки, който не вижда това, е или глупак, или враг!“. След това казва, че прибалтийските републики ги очаква съдбата на Украйна, ако оръжията и войските на НАТО не напуснат тяхната територия.
