Как се обира банка днес? В далечната история са прочутите подвизи на американската двойка Бони и Клайд, пресъздадена в книги и филми. Назад в 70-те години на миналия век се губят и дръзките набези на левите терористични групи в Западна Европа, най-ярките от които са „Червените бригади” в Италия и „Баадер-Майнхоф” в Германия.
Тогава нападенията над банките започват с изстрели и вземане на заложници и завършват с изнасянето на пари в чували. В днешните времена се оказа, че няма нужда от толкова сложни приготовления – намиране на оръжие, нелегални квартири, проучване на банката, нападение, бягство със свистящи автомобилни гуми и рев на двигатели. Просто си правиш банка. Не дължиш обяснения от къде имаш
първоначалния капитал
И в един момент опразваш трезора. За своя сметка. Или в полза на някой висшестоящ.
Както романтично го разказа прокуратурата миналата седмица, парите можеш да изнесеш дори в чували. И да ги предадеш на основния акционер Цветан Василев, който предвидливо вече е отседнал в добрата стара Виена, любима дестинация на много внезапно забогатели по време на прехода хора. Така пишеше в официалното съобщение на институцията на Цацаров във връзка с арестите на служители на Корпоративна и търговска банка (КТБ). Колкото и невероятно да прозвуча това, прокуратурата продължи да настоява на този метод, поне още два дни, до гледането в съда на
мерките за неотклонение
на задържаните. Може би държавните обвинители са били повлияни от едни истории с близо 20-годишна давност, когато наистина е имало такива случаи във времето на големите банкови фалити през 1996 година. Тогава, на 15 септември, внезапно затвориха врати 15 от големите банки, където много хора държаха парите си. Малцина бяха обезщетени, повечето загубиха вложенията си. На „далавера” излязоха взелите големи кредити, прочули се после като „кредитни милионери”.
От това време датира и историята на шефа на „Елитбанк” Иво Георгиев, за когото още тогава разследването твърди, че е изнесъл стотици килограми доларови копюри в куфари за чужбина. Но това са минали времена. Сега се оказа, че „романтичното” послание в съобщението на прокуратурата няма никакви основания. Така поне стана ясно
в съдебната зала
След близо девет часово заседание, съдия Пенка Велинова от Софийски градски съд наложи постоянна мярка за неотклонение” „задържане под стража” на двама от четиримата арестувани по обвинението в длъжностно присвояване от Корпоративна търговска банка (КТБ). Това са главният касиер Маргарита Петрова, посочена като извършител и заместника на главния счетоводител – Борислава Тренева-Кючукова, която е определена като помагач по обвинението за огромни липси от трезора на банката. Изпълнителният директор Орлин Русев, арестуван в Созопол и докаран под охрана в София, беше освободен под гаранция от 10 000 лева, а главният счетоводител на банката Мария Димова беше задържана под домашен арест.
Тезата на прокуратурата е, че четиримата са участвали в присвояването на 206 млн. лв. от КТБ. Първоначалното лансираната от самото държавно обвинение версия за изнасяне на сумата в чували не беше представена в съда и прокурорите защитиха тезата, че действията на обвиняемите са започнали от края на 2011 г. и са приключили на 19 юни тази година – ден преди в банката
да влязат квестори
Версията за изнасяне на пари в чували не можеше да издържи и поради факта, че Цветан Василев е във Виена от 10 юни, така че няма практическа възможност на 19 юни обвиняемите касиерки да са му предали пряко каквото и да било, камо ли чували с пари, които той да пренесе през границата.
По делото няма данни дали подобна сума липсва от банката, но е установено, че на 19 юни фирмата мажоритарен акционер в банката – Бромак ЕООД, собственост на Цветан Василев, е изтеглила на каса сумата от 206 млн. лв. Според държавното обвинение, подобна транзакция не е осъществена, а е била симулирана, за да се прикрият липси в трезора на банката, осъществявани методично в последните три години. Обвиняемите са извършили действия, с които са симулирали тази транзакция, която била оформена като заем от КТБ до Бромак.
Според съдия Пенка Велинова, главните извършители на престъплението „присвояване” са Маргарита Петрова, Мария Димова и Борислава Кючукова, като така и не става ясно, дали у тях са намерени тези присвоени пари. Адвокат Татяна Дончева, защитник на една от обвиняемите, задава именно този въпрос – къде са „присвоените” пари? Ако са ги взели касиерката и счетоводителките – трябва да има някаква следа в техни сметки, у нас или в чужбина или дори „под дюшека”. Такава следа засега не е открита. Ако са ги давали на Цветан Василев – по каква логика той ще краде сам от себе си, пита адвокат Дончева. За Орлин Русев има данни, че е извършил документно престъпление, но не и данни че е участвал в
длъжностното присвояване
Според определението на съда, щом има данни, че от банката са били присвоявани средства, би трябвало да има данни, че и Цветан Василев е извършил престъпление. Той обаче не е обвинявам по това производство. Не са негов предмет и твърденията за 3,5 милиарда кредити, за които липсват кредитни досиета. Адвокат Христо Ботев, защитник на една от обвиняемите, изрази становище, че задържаните са невинни, тъй като на тях им е било разпоредено да отпуснат въпросната сума като кредити на фирми, които е възможно да се окажат „кухи”. Кухи или не, защитата на счетоводителките и касиерките твърди, че не те определят на кого да се предоставят кредити и не е тяхно задължение да проверяват получателите на парите. В делото до сега липсват като обвиняеми кредитни инспектори и други висшестоящи шефове от банката, което прави тезата на обвинението трудна за изграждане, ако се докаже, че арестуваните служителки просто са извършили техническа дейност по отпускане на кредити. Така че дали Орлин Русев, счетоводителките и касиерките са днешните Бони и Клайд е въпрос на бъдещо доказване и изграждане на обвинителен акт.
