Министерството на отбраната дари терена и сградите на казармите в Ловеч на общината. Обектът, който е на стойност 5 милиона, лева пази част от славната история на Българската армия, свързана с победите при Одрин, Булаир и Чаталджа, участие в Дойранската епопея, както и в решителни операции по време на Втората световна война. В по-нови времена територията на поделението е свързана и с ракетно-техническото развитие, както и с историята на свързочните войски. Хиляди войници и офицери са отдали сили и време тук в служба на отечеството.
Теренът за изграждане на ловешките казарми през 1912 г. е дарен от тогавашната държава на армията. Кметът на Ловеч Минчо Казанджиев заяви при получаването на символичния ключ на поделението от министъра на отбраната, че общината отдавна има замисъла да направи от бившето поделение музей на бойната слава, на авиацията и космонавтиката, да построи войнишки паметник в чест на загиналите и на славните победи на българската войска. Тук на тази територия могат да се развият културни и спортни обекти, които да дадат възможност за още по-пълноценен отдих на ловешките граждани, на младите хора и децата.
Тук на тази територия е бил базиран и легендарният 34-ти троянски полк, който записва в историята участие в най-големите победи на Българската армия, включително и участие в най-великата победа в историята на Българската армия, според историците – Дойранската епопея по време на Първата световна война.
Легендарният 34-ти троянски полк е създаден през 1900 г. По-късно е включен в състава на 9-та пехотна плевенска дивизия под командването на генерал-майор Владимир Вазов, която удържа блестящи победи на Дойранския фронт срещу седем пъти превъзхождащ я противник. Това е причината
битката край Дойранското езеро
през Първата световна война да бъде наречена епопея по подобие на Шипченската епопея в Руско-турската освободителна война.
Преди започването на активните бойни действия на в този участък на фронта има няколко месечно затишие, което генерал Вазов използва за укрепване на позициите и отбранителните съоръжения и за окопаване на войските. На места дълбочината на изкопните работи достига 17 метра. Войниците започват в един момент да негодуват, че са принудени да копаят непрекъснато и да изграждат бетонни отбранителни съоръжения. Командващият дивизията обаче не отстъпва и дивизията създава петешелонни отбранителни съоръжения, които по-късно се оказват гениален стратегически ход и не само гарантират разгромните и блестящи победи над противника, но и запазват живота и здравето на войниците. Дивизията приключва тази епопея с минимални загуби, а противниковите части губят в няколкото военни офанзиви цели дивизии. Срещу българската 9-та пехотна дивизия се бият четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Те разполагат с артилерия, самолети за коригиране на огъня, а съотношението на силите е седем към едно в тяхна полза. Независимо от това победата на българите е смазваща.
След края на войната дълго време генерал Вазов получава подаръци от съпругите и майките на бойците, в знак на благодарност затова, че е запазил живота на синовете и съпрузите им.
През 1936 г. генерал Вазов е поканен на военен парад във Великобритания. Поводът е честването на победата на британската армия в Първата световна война. Когато българската делегация се появява, фелдмаршал Джордж Милн, командващият британските войски при Дойран, командва да бъдат свалени знамената, защото победителят при Дойран – генерал Вазов. Британците са изключително впечатлени от
военният гений на българския пълководец
и казват, че той е от малкото чужди генерали, които се споменават в британската история.
Тридесет и четвърти пехотен троянски полк участва в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. През 1904 г. е включен в състава на 9-та пехотна плевенска дивизия.
В Одринската битка полкът с бърз и настъпателен бой достига бързо до крепостта. След това е прехвърлен на укрепената линия „Чаталджа”. Българските военни гробища край Чаталджа са унищожени след края на Междусъюзническата война.
В тази война троянският полк воюва със сърбите и гърците при „Дренова глава”, „Росуля”, Балта Бериловци и Мехомия.
Днес в Британския музей много реликви със знак „34-ти” заемат почетно място в експозицията. Третата битка при Дойран е една от най-великите битки и победи на Българската армия в историята й. В тази битка англичаните понасят едни от най-големите си военни загуби. Там загиват 20 000 британски войници и офицери. Гръцките и френските дивизии са изцяло унищожени. Генерал Вазов губи 494 души, а 1200 са ранени.
Историята на Българската армия е пълна с примери на изключителен героизъм, на издръжливост и себеотрицание, на невероятен боен дух и високо бойно майсторство. Създателите на музея в Ловеч могат да бъдат сигурни, че този музей ще има не само културно-историческо, той ще има и образователно значение. Той ще даде храна и на изследователите. Ще даде памет за събития и личности, които в хода на грандиозни военни офанзиви и сражения от обикновени довчера хора, са се превръщали в герои, които остават завинаги в историята.
