За първа година в 32-то издание на фестивала „Бургас и морето“ вестник „Черноморски фар“ връчи награда за текст на песен. Това превърна певицата Антония Маркова с песента „Какво се промени?“ в една от звездите на конкурса. Текстът е дело на Ивайло Терзиев – автор и на музиката, и аранжимента. Творческият път и на двамата е тясно свързан с трупата от Представителния ансамбъл на Въоръжените сили.
Песента „Импресия“ на Орлин Горанов, друг от солистите на ансамбъла – макар и оспорвана, спечели първо място. Тя е по текст на Александър Александров и музика на Александър Савелиев,. На второ място остана “Приказка за любовта“, по музика и аранжимент на Георги Русев, текст на Гриша Трифонов, изпълнена от Гергана Костова. Трета се класира „Нова любов“ по музика и аранжимент на Илия Ангелов, изпята от вокалиста на „Диана Експрес“.
Преобладаващитe баладични песни накараха публиката да даде гласа си за единствената по-ритмична песен „Всичко е наред“, по музика и аранжимент на Светослав Лобошки, текст Лора Гочева- Лора, изпълнена от дуета Георги Дюлгеров – Ралица Андонова от фамилия „Тоника“.
Ивайло Терзиев, музикален ръководител на Ансамбъла на въоръжените сили: Смисълът в песента е устойчив на времето
„Бургас и морето” – един от двата най-добре организирани фестивали. Другият е София фолк. Това са фестивали за нова българска авторска песен. От 42 песни в завършен вид, първоначално избраха 12, после отпаднаха две и на тяхно място приеха една – тази на Орлин Горанов. Нашата песен – „Какво се промени” от самото начало беше сред финалистите. Музиката, текста и аранжимента са мои. Солистката на Ансамбъла Антония Маркова се представи блестящо. Изпълнението й беше забелязано – и като гласови възможности, и като интонация, и като филиране на музикалните елементи вътре. Филирането усъвършенства най-малките детайли в строфата – с дъх, въздишки, чувство, темперамент. Нужно е текстът да се поднесе с чувствено майсторство на гласа. Тя го прави по отличен начин.
Сред имената на журито са най-изтъкнатите български творци Митко Щерев, Силвия Кацарова, Петър Цанков, Михаил Белчев, Валентин Пензов. Оценяваха песните без да се знае кой е изпълнителя и кой е създателя им. В повечето от тях се разказва за любов. Но не винаги нещата не се случват така, както ни се иска да завърши една хубава любовна история – с хепи енд. И независимо от това трябва да продължим да гледаме със смелост във възможността да бъдем обичани.
Един от елементите, за да успее песента в надпреварата, е да носи нещо ново и различно. Интересува ме като чуе човек песента, да го накара да се замисли. Да си зададе въпроси. Разчитали сме на чувствата. Старал съм се музиката да е по-богата откъм хармония. Това е балада. Има саксофон на нашия колега Стефан Памуков. Мелодията има джазов елемент. Обичам по-завъртени мотиви, не обичам семпли и неща, които се повтарят. Не се изкушавам – като чуе мелодията, всеки да може да я завърши, защото е супер логично. Търсех баланс – с шлагерен елемент, запеваемост, но да не следва щампи.
Как да го украсиш, това е аранжиментът. Както да погледнеш една сграда отгоре си казваш: колко е красива. Но ако няма съдържание – при леко земетресение ще падне, вътре няма нищо. Така е и с песните. Първо е мелодията като съдържание, после аранжимента. Едни хора като гледат сградата казват: я каква модерна, а пък друг: не е, предпочитам барока. Така е с различните стилове. Чалга не харесвам, тя ограничава музиката. Ритъмът е кючек, опростява нещата, вкарва ги в коловоз. Възбужда примитивни страсти и елементаризъм в мисленето.
Набор от различни чувства се съдържат във всеки от нас, всеки може да се поддаде. И ако ни бомбардират от сутрин до вечер по медиите с елементаризми, полека-лека и в най-упоритите отрицатели чалгата започва да се насажда, почваме да я приемаме. И най-глупавата песен, ако се върти по медиите от сутрин до вечер, след месец ще си я тананика цял народ. Изпълнителят ще стане звезда. Несправедливо е. Това се случва като някой си плати или поради общо недоразбиране от някои медии. Промотират по приятелска линия , но всички сме потърпевши. Сега ни натрапват рап. Той е с нива по-долу от чалгата. Изпълнителите му нито могат да пеят, нито създават смисъл, нито текстът провокира така, че хората като се замислят – да станат по-добри, да се обогати ценностната им система.
Антония Маркова, певица: Публиката е големия наркотик за успеха
С песента „Какво се промени” срещата ми беше любов от пръв поглед. С първата фраза разбрах, че е песен, писана за мен. Текст, музика, усещане. Благодарна съм на Ивайло, че ми довери да бъда посланик на творбата му – когато песента мине през тялото ти като ток, публиката го усеща. С бургаската публика си имаме дългогодишна любов – през 2007 г. спечелих Гран при за изпълнители – статуетката на конкурса. През 2009 г. песента ми „Как ще те обичам” на Димитър Гетов също беше сред финалистите.
За мен обаче наградите не са самоопиянение. Форум, на който изживяваш приятни моменти, срещаш се с колеги – а дали ще имаш награда или не, не е най-важното. Може да си оставил най-силен спомен в публиката, а пък да си на последно място по оценка на жури или на други фактори. Важна е самата публиката, срещата с колегите, силните изживявания. Изпитвам приятно вълнение преди да изляза на сцената. Отдавна съм изживяла усещането за този стрес, който пречи. Сцената ми действа така, че ми вдига адреналина и превръща пеенето в трепет, помага – като наркотик. Пея от дете – по хорове, по училищни мероприятия. В детската градина пеех – „Калпазански рай” се казваше хора.
Специализирах поп и джаз пеене в Музикалната академия в Пловдив. Учих пиано, солфеж, техника на изпълнение при изключителен преподавател Петър Салчев, добър джаз изпълнител. Но от мен пианистка не стана.
Любовта е живата, движеща сила. Уповавам се на нея. Вдъхновител – независимо дали е щастлива или тъжна. Палитра от изживявания. Щастливият край не съм достигнала още, защото той завършва със сватба… Но какъвто и да е край на една любов – тя е зарядът, който ми е необходим, за това което правя. Песента Какво се промени” ме връща към изживени спомени за конкретни хора. Влизаш в песента, в преживяната ситуация. Имах и вдъхновители в публиката – всичко беше завършена картина. Поне двама, всеки от които преживяваше ситуацията като своя. Мои хора, които аплодираха и за които пях.
Самостоятелно се качих на сцена в 6-ти клас . Сцената е магия – завладява те, не можеш да слезеш. Първото ми голямо участие на конкурс беше в Пловдив – за млад изпълнител, спечелих първо място. В Ансамбъла на БА попаднах случайно след участието ми в Мюзик айдъл. На конкурса продължих доста напред, но впоследствие отпаднах и композиторът Димитър Гетов, ме е забелязал. И ме поканиха на кастинг, издържах с успех и ето почти 7 години съм част от Представителния ансамбъл на Въоръжените сили и съм щастлива, че работя с всичките си колеги. В Ансамбъла сме голям екип от хора, различни изкуства, съчетани в едно. Това ме кара да се чувствам добре – винаги е весело. Ходим на турнета и сме весела трупа от артисти, които се забавляват, влагат цялата си енергия, за да се постигнат максимума от себе си в богат и вълнуващ концерт. И успяваме.
Лъчезар Лозанов
