Разпределен е в 5-а бригада, като старши помощник-началник на отделение „Оперативно”, където служи до 2006 г. От 2006 г. до 2010 г. е командир на 61-ви самоходен артилерийски дивизион на 61-ва бригада. От 2010 до 2013 г. е заместник-началник щаб на 2-ра бригада по огневата поддръжка. През т.г. завършва едногодишния курс на обучение във факултет „Национална сигурност и отбрана” на Военната ни академия, специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и Въоръжените сили”. От 28 юли е командир на 4-и артилерийски полк.
– Господин полковник, честита нова длъжност и ново звание. Как приемате назначаването ви за командир на 4 артилерийски полк?
– Благодаря. Назначаването ми за командир на полка е въпрос на чест за мен, Приемам го като оценка на командването на Сухопътните войски за моята досегашна дейност. От друга гледна точка – това е едно огромно предизвикателство, защото 4-и артилерийски полк е бил командван досега от личности, от командири, които са създавали традиции, които са спазвали и традициите на българската артилерия. И за мен ще бъде предизвикателство да продължа тези традиции и на базата на новите реалности да надграждам способности.
– В кои от формированията, където сте служили, може да кажете, че сте изпитвали истинско удовлетворение от своята дейност?
– За мен няма формирование, където да не съм получил удовлетворение от работата си. Всяка една от длъжностите е оставила своя отпечатък върху моето изграждане като човек, като офицер. В началните години, когато започнах службата си в 41-ви артилерийски полк, попаднах на командири, които бяха от старото поколение артилеристи. Те изискваха и правеха от младите офицери едни достойни наследници на историческите традиции на българската артилерия. Но преминаването през щабните длъжности – заместник-началник щаб и началник щаб на дивизион, а по-късно и оператор в механизирана бригада, оставиха отпечатък върху общовойсковата ми култура и общовойсковата подготовка, върху моето изграждане като офицер. Но може би, най-пълното и удовлетворително развитие за мен бе четиригодишната ми служба като командир на 61-ви самоходен артилерийски дивизион на 61-ва бригада. Това бяха годините, в които започна и се наложи натовският стандарт на подготовка и провеждане на занятията. Участвах в големи сертификационни учения, с много хора и с много техника. Командваният от мен 61-ви дивизион бе първото формирование от състава на Сухопътните ни войски, което бе сертифицирано от комисия с представители на Съвместното сухопътно командване на НАТО в Мадрид, и получи оценка „отличен”.
– Бихте ли споменали някои от командирите си, които са оставили следа във вашето развитие като офицер?
– Използвам трибуната, която ми се предоставя, за да благодаря на всички офицери, с които съм служил, били те мои командири през годините или мои подчинени. Всеки един от тях е дал, както отражение върху моето изграждане като офицер, така и своята сила, воля и дух, базирани на определена доза лишения за постигане на резултати от формированията, които съм командвал. Не мога да пропусна първия ми командир на дивизион подполковник Иван Тотев Пеев. Веднага ще добавя имената на командирите на 61-ва Стрямска механизирана бригада, с които съм служил, бригадните генерали Тодор Вангелов, Кольо Милев и Красимир Кънев. След това бе реализацията ми като офицер, координиращ артилерията на 2-ра механизирана бригада. С изключителни впечатления съм от бригадните генерали Петър Петров и Любчо Тодоров, и полковник Недялко Ников. С тях работихме по изготвянето и налагането на стандартните оперативни процедури и инструкции, по подготовката за действия на сертификационни учения. Искам да спомена и офицери, които са ми били подчинени, които много бързо след преминаването на взводното и батарейно ниво, учат във Военната ни академия или вече са я завършили. Такива са майор Янко Панайотков, който в момента е началник-щаб на дивизион в 4-и полк, както и офицерите Антон Гачев, Васил Варсанов, Галин Георгиев и Коста Делев, оставили много сили, воля и умения при подготовката на 61-ви дивизион. Но мога да кажа само добри думи и за целия офицерски, сержантски и войнишки състав на 61-ви дивизион. Те са хора, които не пожалиха по никакъв начин силите си и личния си комфорт, като лишаваха семействата си от много неща, за да постигнат резултатите на дивизиона.
– Коя длъжност, на която сте били, е най-тежката за вас?
– Лично за мен най-тежката длъжност в армията е началник-щаб, независимо на кое ниво. Казвам – тежка за мен. Защото съм преценил, че се чувствам най-комфортно като командир, няма значение дали съм бил командир на взвод, на батарея или на дивизион. По-трудно ми е било като началник-щаб на дивизион. А като заместник-началник щаб на бригада съм изпълнявал доста време и длъжността началник-щаб на бригада. Но по-точното е, че тази длъжност не е тежка, а изисква много координация.
– Какви цели си поставяте като командир на 4-и артилерийски полк?
– По принцип, за да бъде комфортна командирската длъжност, трябва да накараш хората да вярват в теб, както и ти да вярваш в тях. Затова и на първо място целта ми е да спечеля доверието на хората, тъй като тук са създадени колективи и аз се явявам като външен човек. Спечелвайки доверието на хората, мисля, че всичко останало ще бъде в ред. Хората са съвестни, отговорни, имат желание да служат и не на последно място – обичат артилерията, което е най-важното. Аз съм артилерист от кариерата, минал съм през всички стъпала на службата. И за мен е въпрос на личен избор, въпрос на чест да се нарека офицер артилерист.
– На какви други принципи сте останали верен през годините в армията?
– От първия ден като офицер съм си задавал въпроси как да се управляват хората. Това, което ме е водило в службата, е било спазването на уставите и на законовите и подзаконовите нормативни актове. Стремял съм се проблемите на хората да бъдат решени, като им осигурявам възможности и помощ. Изисквал съм максимално отдаване на службата. Още с идването си, усетих, че обществото в Асеновград обича армията. Така че както съм правил и другаде, ще продължавам да работя върху популяризирането на армията сред обществото.
Цончо Драгански
