Заемалият ръководното място в правителството на Пламен Орешарски – Цветлин Йовчев, изрази огорчението си от това, че депутатите от вече отминалото 42-ро Народно събрание не са актуализирали държавния бюджет. И по този начин са направили невъзможно на практика заложеното в новоприетия спешно закон за МВР увеличение на заплатите на служителите във вътрешното ведомство.
Той беше притеснен, че с корекциите в бюджета на Здравната каса, от МВР се орязват 47 милиона лева и това може да доведе до
бюджетната заплаха,
с която дори да се посегне на сегашните заплати във вътрешното ведомство. Тази ситуация неизбежно „връща лентата” леко назад, във времето, когато се приемаше спешно новият закон за МВР. От тогавашната опозиция предупредиха, че заложените в проекта финансови параметри няма как да бъдат осъществени от планирания в документа срок 1 юли, ако не се актуализира бюджета и предложиха тези изменения да влязат в сила от следващата финансова година. Не бяха послушани и законът стана факт, което изправя следващия парламент пред изпитанието на актуализация на целия държавен бюджет, за да могат да бъдат изпълнени законовите разпоредби, свързани с МВР. Още тогава се чуха и гласове, че се бърза не толкова, за да бъдат повишени заплатите на полицаите, граничарите и пожарникарите, които сигурно заслужават това, а за да влезе в сила новия петгодишен
мандат на главния секретар
на министерството, който, според новия закон, вече не се назначава с указ на президента, а директно от Министерския съвет. Така в момента главен комисар Светлозар Лазаров, заменил през миналата година на поста Калин Георгиев, е в началото на пълен петгодишен мандат. Неговата роля в МВР, според новия закон, се оказва ключова, защото всяка кадрова промяна на възлови ръководни постове може да бъде направена единствено по негово предложение и подписана от него, преди министърът да издаде заповед. Така отново се стига до въпроса за ролята на главния секретар на МВР. Една длъжност, която в другите ведомства има чисто административно значение и функции. В МВР, обаче, тя се оказва от решаващо значение не само за оперативната работа, но и за структурното и кадровото развитие на министерството. Това се определя от „зародиша” на длъжността. Малцина вече си спомнят, че за първи път длъжността главен секретар се появи в МВР с първия цялостен закон за това министерство, създаден през 1991 година от тогавашния министър, видния юрист Христо Данов. Самият той каза, че е взел за образец френски модел, в който длъжностите на заместник-министрите се заменят със секретари. Така реално първият главен секретар на МВР от 1991 година генерал-майор Людмил Маринчевски беше първи заместник министър, а секретарите генерал-майорите Тодор Бояджиев и Петко Ангелов – заместник министри. Така по силата на
закона „Данов”
длъжността главен секретар се превърна в ключова, защото по принцип министрите бяха политически лица и се занимаваха предимно със законовата уредба на министерството, с генералните задачи, свързани с политиката на правителството, а главните секретари ръководеха непосредствено оперативната дейност. Главният секретар се назначаваше с указ на президента, който, докато МВР беше военизирано, му даваше и генералско звание. Тази длъжност направи известно името на Богомил Бонев, който беше главен секретар при министър Йордан Соколов в периода 1991-1992 година, а след това, от 1997 година пое МВР като министър. От тази длъжност стартира и обществената известност и политическа кариера на Бойко Борисов, който беше главен секретар и генерал-лейтенант при министър Георги Петканов в периода 2001-2005 година. Те и техните колеги, заемали този пост, винаги бяха назначавани с укази на президента, независимо от последвалите промени в закона за МВР и от създаваните нови закони. Дори когато бяха създадени политическите кабинети и МВР отново се сдоби със заместник-министри, длъжността главен секретар остана решаваща в ръководството на оперативната дейност. Така – до тази година, когато вносителите предложиха, а мнозинството в 42-то Народно събрание прие главният секретар да се назначава от Министерския съвет, тъй като бил човек от изпълнителната власт, длъжността вече била цивилна и президентът не го удостоявал с генералско звание.
Спорният въпрос
с назначаването на главен секретар, вероятно, ще бъде предмет на ново разглеждане и коригиране на закона. Също така, пак вероятно, на корекции ще подлежи и мястото на службата за борба с организираната престъпност. Историята й сочи, че тя за първи път е създадена със закона от 1991 година като ЦСБОП – Централна служба за борба с организираната престъпност. Тогава още имаше скептици и ироници, които подхвърляха, че „Дедето”, както наричаха добродушно Христо Данов, бърза пред вятъра и създава служба за борба с нещо, което го няма. Следващите години бързо ги опровергаха и тази служба, минала през названията НСБОП и ГДБОП, доказа, че е създадена съвсем оправдано. Миналата година една от първите работи, с които се захвана новосформираното тогава Народно събрание, беше да промени два закона – за ДАНС и за МВР. Като една от основните корекции беше прехвърлянето на ГДБОП от МВР в ДАНС и ситуирането й там като звено ПОП – Противодействие на организираната престъпност. Това породи доста спорове, защото постави на изпитание независимостта на функциите на различните служби. До този момент ДАНС имаше чисто контраразузнавателни направления на дейност и оправдано беше лишена от
полицейски функции
С прехвърлянето на ГДБОП там се разшириха и правомощията на специализираната агенция по разследване, задържане, използване на СРС в чисто полицейски план. Все още е спорен въпросът дали мястото на службата за борба с организираната престъпност е именно в структурите на ДАНС, въпреки, че специализираната агенция отчита богата палитра от успехи, свързани именно с дейността срещу контрабандата, трафика на хора и наркотици, компютърните престъпления – все дейности, с които се е „сдобила”, благодарение на преминаването на ГДБОП в нейно подчинение. Засега не се говори за връщане на „слушалките” в МВР, макар, че те де факто не са и напускали сградата на „Шести септември” 29, въпреки че от миналата година са независима ДАТО – Държавна агенция „Технически операции”. Вероятно ще стане дума в новото Народно събрание за тях, както и за „братовчедите” им от ДАНС, които се занимават със същото, но са под шапката на специализираната агенция. Така или иначе, новият парламент, явно няма да скучае по въпросите на сигурността и вътрешния ред. А му предстоят така и неприетите все още закони за националната сигурност, за НРС, за НСО, за Военното разузнаване.
Добромир Пелов
