България получи от Европейската комисия по структурните и инвестиционните фондове за периода 2014 – 2020 г. близо 10 милиарда евро. Това е с три милиарда повече отколкото ни бяха гласувани по първата финансова рамка за времето от 2007 до 2013 г. Тогава сумата беше малко под 7 милиарда. Подписването на споразумението за партньорство между Европейската комисия и България обаче не развързва автоматично кесията на ЕС за страните членки.
По този повод еврокомисарят по въпросите на регионалната политика Йоханес Хаан заяви: „Приехме важен, стратегически инвестиционен план, който извежда България на пътя към заетост и растеж за следващите 10 години. Споразумението за партньорство отразява решимостта на Европейската комисия и България за най-ефективно използване на финансирането от ЕС, за да могат
българите да усетят ползата
от тези инвестиции под формата на повишено качество на живот. Съгласно новата политика на сближаване, нашите инвестиции трябва да бъдат стратегически: насочени към реалната икономика, устойчивия растеж и хората. Но не скоростта, а качеството е основната цел, затова през следващите месеци ще се посветим изцяло на преговори за постигане на оптимални резултати от инвестициите от европейските структурни и инвестиционни фондове в периода 2014 – 2020 г. Необходимо е всички страни да поемат ангажимент, за да се гарантира създаването на качествени програми“.
Европейската комисия ще инвестира 7,6 милиарда евро за развитие на политиката на сближаване, освен това са предвидени 2,6 милиарда за развитие на селските ни райони и 88 милиона евро за морското дело и рибарството.
Всички тези средства ще дойдат по линия на структурните и инвестиционните фондове на ЕС, включващи Европейския фонд за регионално развитие(ЕФРР), Европейския социален фонд(ЕСФ)(ЕФРР и ЕСФ са структурни), Кохезионния фонд(КФ), Европейския фонд за морско дело и рибарство(ЕФМДР), и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР). ЕФМДР е нов фонд и ще замести Европейския фонд за рибарство(ЕФР) и други инструменти. Предложеният финансов пакет за ЕС е 6,5 млрд. евро за периода от 2014 – 2020 г.
Структурните и инвестиционните фондове дават стратегическата насока на бъдещите оперативни програми за правилно и ефективно използване на средствата за развитието на страната и повишаването на качеството на живот на българите.
Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор поздрави България за подписаното споразумение като подчерта, че в тази рамка има 20 на сто повече средства за социална политика спрямо предишния период. Той ни поздрави и за решението
30 на сто от структурните фондове
да бъдат за Европейския социален фонд. Това ще повиши ефективността на борбата с младежката безработица, развитието на малкия и средния бизнес, и така нататък.
За периода 2014 – 2020 г. в руслото на политиката на сближаване на ЕС, България ще работи по седем оперативни програми с цел реализиране на инвестиционните приоритети, заложени в споразумението, подписано с Европейската комисия. Основните са:
– Повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката.
– Създаване на висококачествена система на научните изследвания и иновациите, която ще позволи постигане на целта на ЕС 2020 – 1,5% разходи от БВП за изследователска и развойна дейност.
– Развитие на устойчиви и щадящи околната среда начини на транспорт по трансевропейските мрежи.
– Стимулиране на интегрираното градско развитие в приоритетни области в рамките на избрани градове в България.
– Подобряване на управлението на водите и други природни ресурси, включително биологичното разнообразие и „Натура 2000”, преодоляване на пропастта между правото на ЕС и повишаването на ефективността на управлението на водите и отпадъците.
– Повишаване на заетостта сред населението на възраст 20-64 години до 76% и намаляване на нивото на безработните младежи на възраст 15-29 години до 7%, постигане на равнище на заетост сред по-възрастните хора (55-64 г.) от 53%.
– Намаляване на дела на учениците, отпадащи от образователната система до 11%, увеличаване на дела на лицата на възраст 30–34 г. със завършено висше или равностойно на висшето образование до 36%.
– Укрепване на капацитета на публичната администрация и съдебната система, и насърчаване на доброто управление.
Михаил Григоров
