През седмицата руският държавен глава, след телефонен разговор с украинския си колега Петро Порошенко изрази надежда, че Киев и проруските сепаратисти могат да постигнат споразумение за примирие на предстоящата среща в беларуската столица Минск, като представи мирен план.
От офиса на украинския президент намекнаха, че разговорът между двамата лидери има потенциал да прерасне в процес за намирането на политически решение на конфликта. В общи линии мирният план на Путин може да се обобщи с незабавно прекратяване на активни военни действия, размяната на заложници и създаването на хуманитарни коридори.
Премиерът на Украйна Арсений Яценюк обаче видя в мирната рамка на Кремъл поредния заговор на Русия и директно обвини Владимир Путин, че иска да унищожи Украйна и да възроди Съветския съюз. Президентът на САЩ Барак Обама при посещението си в Естония, преди срещата на Върха на НАТО в Уелс, също реагира предпазливо.
Според него мирът в Източна Украйна е възможен единствено, ако Русия спре да се преструва, че има пасивна роля в конфликта и най-вече прекрати финансирането, въоръжаването и обучаването на бунтовниците. Обвинения, които Москва продължава да отрича.
Изглежда търпението на Запада към руската федерация продължава да се изчерпва, след като и Франция, с риск за собствената си икономика, обяви, че спира доставката на един от двата модерни вертолетоносача „Мистрал” за руския флот. Сделка, оценена на 1,2 милиарда евро.
Руското министерство на отбраната реагира светкавично, като заяви, че спирането на сделката не е трагедия и без модерния плавателен съд модернизирането на руската армия ще продължи.
Мирния план на Владимир Путин
-Украинската армия и бунтовниците трябва да прекратят активни военни действия.
-Украинските войски трябва да се изтеглят на разстояние, от което няма да могат да обстрелват населените региони;
-Международните наблюдатели да следят за примирието;
-Да не се използват изтребители срещу цивилни;
-Безусловна размяна на военнопленници;
-Създаването на коридори за хуманитарни помощи за бежанците;
-Възстановяването на инфраструктурата.
Предложението за постигането на примирие за жалост не успя да се пренесе на бойното поле. Ден преди срещата в Минск, боевете между правителствените сили и бунтовниците в Източна Украйна продължават с пълна сила. Над 2006 души са убити от началото на военните действия през април. Близо милион бяха принудени да напуснат домовете си. Това сочат последните данни на ООН.
Предначертаването на границите в Европа с анексирането на Кримския полуостров от Москва през март доведе до замразяване отношенията между НАТО и Русия, до нива характерни за времето на Студената война.
Алиансът обяви, че в отговор на руската агресия ще създаде сили за бързо реагиране, които ще гарантират сигурността на източните-страни членки, като Литва, Латвия и Естония, като официален Талин поиска отварянето на постоянни натовски военни бази на територията си.
В отговор Русия ще преразгледа военна си доктрина, а министерството на отбраната обяви, че в края на месеца ще проведе мащабни учения на ракетните си войски, които са гръбнака на руската ядрена мощ.
