По време на Срещата на върха на НАТО в Уелс министърът на отбраната Велизар Шаламанов обяви намерението на България да създаде нов формат за взаимодействие в района на Черно море, съобщиха от МО. Целта му е да съсредоточи и организира по-добре усилията на страните-членки и партньорите в региона за постигане на по-голяма сигурност, особено в контекста на сегашната криза.
Най-важното решение на срещата на върха е потвърденото единство на страните от Алианса като основен инструмент за гарантиране на нашата сигурност и отбрана, защото предизвикателството от изток провокира необходимостта от по-висока готовност. Това заяви министър Велизар Шаламанов в интервю за Военния телевизионен канал в Уелс.
Алиансът трябва да подготви дългосрочен план за новите реалности в сферата на сигурността. Освен този план за действие, фокусиран върху страните членки, второто най-важно решение е разширяването на партньорството, защото Алиансът е все повече глобална организация и не може да защити своите граждани, ако се съсредоточи само на европейска територия. Трябва да развиваме партньорство със страните от Близкия изток, Африка и Азия, за да гарантираме съвместно, както сигурността на нашите граждани, така и да помогнем на тези страни да защитят сигурността си. Не бива рязката промяна на изток от НАТО да ограничи нашите усилия за адресиране на вече ясните заплахи в сферата на тероризма, пиратството и нарушаването на сигурността в страните около НАТО, каза Шаламанов.
Според него основните стъпки за укрепване на Алианса са свързани с решението за инвестиране по 16 ключови способности, необходими за отговор на бъдещите предизвикателства. Става дума за киберотбрана, разузнаване, наблюдение, споделяне на информация, прецизни боеприпаси, медицински екипи, повече възможност за мобилност на формированията и тяхната гъвкавост, създаване на елитна група за бързо реагиране в рамките на 2 до 5 дни, която ще може да подкрепи всяка нация. Предвиждат се много повече учения като за следващата година те са над 200 и ще са много по-свързани. Една част от тях ще се проведат и на територията на България, а ние ще участваме в ученията в други държави. Активират се в още по-голяма степен инициативи като Интелигентна отбрана, Свързаност на силите, развитие на концепцията за рамкови нации, където България макар и със закъснение, ще се присъедини към групата на Германия за разработване на способности. Ще се присъедини към корпуса за бързо развръщане в Шчечин, Полша, който ще бъде основен за страните от Източна Европа. Ще се засили регионалното сътрудничество и партньорството със страни като Грузия и Йордания. Много важно за нас е да подкрепим инициативата за повече съвместни учения в Черно море съвместно с Румъния и САЩ. Отваряне на въздушното ни пространство заедно с това на Румъния и други страни за съвместно провеждане на мисии по въздушен суверенитет в рамките на интегрираната система за ПВО на НАТО. Ще се засилва ролята на нашия център по компетентност за управление на кризи, тъй като „хибридните войни” използват кризите, а понякога създават кризи с цел да дестабилизират в неясната ситуация дадена страна или регион.
Има дълъг списък от мерки, които произтичат от решенията, взети на срещата, посочи министър Шаламанов. Тези мерки ще бъдат подредени в български план за действие, който е най-голямата гаранция за подкрепата, която очакваме от съюзниците, включително и общо финансиране в сферата на въздушното и морското наблюдение, развитието на инфраструктурата за учения. В сферата на големите проекти, които много дълго време са отлагани, България ще търси стратегическо партньорство с Алианса, тъй като само със собствени финансови и икономически сили не можем в рамките на следващите 6-7 години да решим въпроса в с новия боен самолет, бойните кораби и бойните бронирани машини, които са в основата на укрепване на военния потенциал.
Независимо, че говоря за хибридна война, все пак в основата е силата на армията и интеграцията на Българската армия в силите на НАТО, посочи министър Шаламанов. С това ставаме много по-силни и при некласическите въздействия в сферата на сигурността. Българският план за действие трябва да е готов през септември и в голяма степен да бъде отразен в националната програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020” на основата на приетата визия. Тази програма ще бъде консултирана с всички съюзници и с нашата индустрия, каза министърът на отбраната.
На 9 и 10 октомври ще се състои индустриален форум. По линия на мисията на НАТО „Еър полисинг” предстои да бъдат изчистени процедурите по използването на въоръжението на самолетите, тъй като по нашето законодателство има национална правителствена отговорност. В този случай отговорността е на министъра на отбраната, който трябва да вземе окончателно решение, ако е необходимо да се използва въоръжението на тези самолети. Когато самолетите не са български, това решение засяга и страните, от които те идват. Затова са необходими и споразумения, ратифицирани от парламента и всичко трябва да бъде извършено в кратък срок. Искаме въздушната ни сигурност да бъде гарантирана с общите усилия на Алианса, както всъщност става на практика.
Михаил Григоров
