Цветан Тодоров живее във Франция. Заминава като стипендиант през 1963 г. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите „Йейл“ и „Харвард“. Сред най-важните му книги са „Поетика на прозата“, „Памет за злото, изкушение за доброто“, „Живот с другите“. На български са преведени и „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, „Страхът от варварите“, „Несъвършената градина“, чието ново издание вече се нарича „Недовършената градина“.
Двама от големите умове в съвременната философия – Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, ще бъдат по едно и също време в България. Кръстева ще дойде у нас за три дни в края на септември, а Тодоров обикаля вече родината, съобщи сайтът за култура „Площад Славейков”. Двамата видни френски интелектуалци идват за събития в София, но имат намерение да се завърнат към спомените от детството.
Цветан Тодоров, смятан за един от най-значимите интелектуалци в областта на хуманитаристиката в света, бе посрещнат от своя най-близък приятел в България проф. Стоян Атанасов от СУ „Св. Климент Охридски“. Тодоров е поканен от Нов български университет, а издадената от вуза книга „Недовършената градина“ бе представена във Френския културен център.
Цветан Тодоров е направил обиколка из страната, за да си я припомни. На летището не го е познал никой. Той се появи едва на представянето на книгата си, а ден по-късно отпътува обратно за Париж.
След промените у нас през 1989 г. Тодоров е идвал у нас няколко пъти за по два-три дни. В интервю за „Капитал“ през 2012 г. на въпроса как помни България, той отговаря:
„Следя еволюцията в най-общи линии, но не и всекидневните детайли. България е важна за формирането на моята визия за света – когато я напуснах, вече бях 24-годишен. Продължавам да отвръщам с рефлекси, придобити през онези години на тоталитарния комунистически режим. В мен в много по-голяма степен е останала онази България на Тодор Живков, Вълко Червенков и Георги Димитров.“
