Повече от две години в Каталуния коридата е забранена. Но не под влияние на зелените или вездесъщата Бриджит Бардо е успяла да убеди каталунците, че не бива да се убиват животни. Тези хора просто искат да докажат, че са различни от испанците. И за да откроят разликата, забраняват бикоборството.
Те не са и толкова ревностни католици като испанците. На религиозни празници се държат като нас, българите – удрят го на купон. Основната религия в областта е Цар Футбол. Само тогава нацията в кралството е обединена. За лош късмет на моите домакини попаднах в красивата иберийска провинция в началото на Мондиала, когато се игра първият позорен за испанците мач с Холандия. След драматичната загуба в целия курортен комплекс „Санта Сусана“, в който бяхме настанени, настана оглушителна тишина.
Много твърдост и особен характер трябва да има един народ, за да избере за свой национален ден датата, на която е загубил надежда за независимост. Идеята е – да се помни 11 септември 1714 г., когато Барселона е върната принудително към испанската корона. И каталунците не просто помнят, но и не са спирали да се борят за независимост. Искат да направят референдум за отделяне от Испания през ноември тази година, но Мадрид го блокира. Въпросите в него били противоконституционни… А испанското правителство получи очаквано рамо от Брюксел чрез разяснението, че ако най-богатата област в страната получи независимост, ще трябва да кандидатства наново за членство в ЕС. На всеки ъгъл, от почти всеки прозорец, се вее каталунското знаме. Интересното е, че флаговете се различават, с тях собствениците им демонстрират и политическите си пристрастия. Червената петолъчка означава, че обитателите са с леви разбирания, а звездата на син фон – че са с десни… В най-консервативните населени места, в малките села, на табелката с името на селището може да се види и надпис „Това не е Испания!“ Те го пишат, минава полицията, трие го, а те пак го пишат.
Стига политика! Крайно време е да се качим на влакчето в Санта Сусана и да поемем към Барселона. Билетът струва под 5 евро, срещу час и 10 минутни приятно пътуване. Трасето е панорамно – почти през цялото време покрай крайбрежието. А морето е приказно. Има само един проблем – веднага става доста дълбоко,на 4-5 метра от брега дълбочината минава два метра. Влакът се движи и българските пасажери виждат гледки, вече безвъзвратно изчезнали от нашето Черноморие. Плажове с нудисти, направо до самия път. Ако имате късмет, спокойствието ви ще наруши музикант, който ще изпълни няколко приятни парчета в съпровод на „модерна“ латерна – със синтезатор. Няма да ви иска нахално парсата, но може би няма да имате сърце да му откажете, защото ще ви заплени.
Първата спирка в Барселона, разбира се, е катедралата Саграда Фамилия /Светото семейство/. Там ви чака челен сблъсък с гения на Гауди – най-оригиналния архитект на 20 век, творил в стила ар нуво с елементи на сюрреализъм. През 1882 г. Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет е назначен за главен архитект на храма. Той умира през 1926 г. и строежът спира. Сега импозантното „Свето семейство“ привлича туристи от цял свят, катедралата отново се строи и властите на Барселона обещават да я завършат през 2032 г…
Още едно изключително творение на Гауди трябва да видите в Барселона – парка „Гюел“. Еузеби Гюел, меценатът на Гауди, му поръчал да изгради еко квартал и архитектът влязъл в страната на приказките и създал новия си шедьовър. Но не се намерили достатъчно купувачи на сградите и вместо заплануваните 63 къщи били изградени само две, достойни за Алиса в страната на чудесата. За своя приятел и спонсор Гауди казвал: „Ще опознаете добре един човек, само, когато харчите парите му“.
За разлика от Париж и Чикаго, Барселона е била столица на не едно, а на две Световни изложения – през 1888 г. и през 1929 г. В този период е и новият разцвет на града, много хора се замогват и търсят нестандартни архитекти. Тогава се ражда и т. нар. Дизайнерски квартал, където може да се натъкнете на „ябълката на раздора“ – три здания – на Гауди и на двама негови последователи – Луис Доменеч и Монтанерс и Жозеп Пуч-и-Кадафалк. Какъв раздор, днес това е изключително архитектурно наследство! На светлинни години от нашия мутробарок, създаден при замогването на определени хора преди 20 години.
само да ви разкажа за духа на Барселона. Но… няма да го направя. Той трябва да се почувства. Ако се докоснете дори за малко до града, със сигурност ще си донесете много спомени за вкусни аромати, звуци и музика, за мимове и улични артисти, слънце, и усещане за непреходно очарование.
Милена Бояджиева