Полковник о. з. Михаил Григоров е изтъкнат български боен пилот изтребител от Втората световна война с 5 въздушни победи. Той е роден в София през 1915 г., следва известно време романска филология. Освен пилот е белетрист, мемоарист и художник. Владее английски, руски, немски, италиански, арабски и френски език.
През 1935 г. минава курс по моторно летене, след това през 1938 г. завършва като първенец на випуска пилотското училище и изтребителна школа през 1939 г.
Лети на немските изтребители „Месершмит” 109 Е и 109 Г, по-късно завършва и курс по летене на съветски изтребители ЯК-9М. През 1941 и 1942 г. е в Черноморската охрана на летище Сарафово край Бургас.
На 1 август 1943 г. се издига в небето като водач на звено срещу първото влитане на летящите англо-американски крепости над София. През октомври
води бой над Скопие
с цяла ескадрила американски изтребители “Лайтнинг”-ІІ-38 и сваля два от тях, но му признават един. През ноември във въздушен бой сваля и две летящи крепости, но и той е свален. Общо в боевете за небето над София му признават 5 въздушни победи.
Бил е инструктор по техника на пилотиране и заместник-командир на изтребителна дивизия. През 1950 г. е първият нощен изтребител на България.
На 40 години го уволняват защото е безпартиен. Постъпва като инструктор по летене в ДОСО, а по-късно е съкратен по Женевските споразумения. Работи като ел. техник, киноактьор в епизодични роли, общ работник в БГА „Балкан”, работи и за чужди авиокомпании. Този период от живота му е свързан с много уволнения и назначения. Остава в историята на българската бойна авиация като една от най-колоритните и надарени личности с голяма култура. Обича да изобретява неизобретяемото.
През 90-те години на миналия век той издаде спомените си в две части под общото заглавие „Орли на България” като първата част е наречена „Тревожно небе” и разказва за българската бойна авиация в началото на Втората световна война до 1943 г. Втората част е озаглавена „Огнено небе” и започва със
събитията от 1 август 1943 г.
когато започват страшните бомбардировки над София. В тези бомбардировки загиват над 1300 невинни граждани на столицата, разрушени са повече от 10 000 жилища.
В книгата Михаил Григоров посочва, че отбраната на родното небе има дълбоко хуманен и патриотичен характер. Никой не може да оспорва правото, на който и да е народ, в това число и на българския, да отбранява своята земя и своето небе, когато върху него се извършва насилие, независимо откъде идва то. Там той подчерта и това, че именно отбранителния характер на бойните действия на българските изтребители спечелва любовта и уважението на българския народ.
Втората световна война е тежко изпитание за всички, а в родното небе – най-вече за летците от 3/6 изтребителен полк. Затова, според автора на книгата, народът ни трябва да знае и да се гордее с иманета на такива летци изтребители като капитан Димитър Списаревски – първата жива „торпила” на България, поручик Неделчо Бончев – втората жива „торпила” на България, летецът с най-много въздушни победи – генерал Стоян Стоянов и редица други летци, храбро защитавали родното небе. Бончев оцелява след тарана, а загива като пленник на територията на Унгария.
Годините след началото и края на Втората световна война са преломни за България, както и за нейните самоотвержени летци от бойната авиация.
Довчерашните „противници” стават съюзници
и обратно. Това обаче не обърква българските пилоти. Това, за което те живеят и летят е да защитават родината си и чистотата на родното небе.
С признателност, обич и благодарност авторът пише за бившите си колеги и командири, за пази най-скъпи спомени като първия му инструктор Мано Танев, старши инструкторът поручик Добри Доневски, старши инструкторът и началник на пилотското училище в Казанлък капитан Борис Попов, за инструкторите капитан Никола Кокилев и поручик Димитър Томахкяров, както и за капитан Кръстьо Атанасов и капитан Чудомир Топлодолски – командири на 3/6 изтребителен орляк.
След войната благородно към него се отнасят майор Любен Шороплев, генерал Захари Захариев и генерал Кирилов, които първо се налага да го уволнят, но после го реабилитират, тъй като е „царски офицер”, издигнал се на отговорна длъжност, но безпартиен.
Авторът приканва в книгата по-младите си колеги и бъдещите летци да се вдъхновяват от подвизите на българските герои – орлите на България.
„9 май. Войната свърши!!!”, пише авторът. Това е денят на победата над Хитлерова Германия. Най-сетне, пише той, дочакахме момента на мира за народите на Европа. Нашата армия и нашият народ също са победители, защото се биха срещу Хитлерова Германия. Дадени са свидни жертви и в едната и в другата посока на огромния динамичен франт на през Втората световна война. Българските орли са воювали храбро за защита на родното небе от „летящите крепости” на Запада, а след това с действията си и огневата мощ улесниха и ускориха разгрома на Третия Райх. Заслугата на българската авиация и на българската армия в общата война срещу окупаторите немци бе призната и от Великите сили. Авиацията ни излиза от войната по-опитна и по-силна.
Михаил Григоров