Столичната премиера за новия роман „Чужда земя“ на немския писател Румен Еверт се случи в книжарница „Ориндж“ на ул. „Граф Игнатиев“. Преди това премиерите му обиколиха Велико Търново, Ловеч, Карлово, Пловдив, Хасково, Свиленград и Ямбол.
Текстът не е лесен – почти липсва сюжет. За читателя, свикнал да го дърпа интригата, трудно ще го прекоси. Връхлитат те детайли, агресивна природа, смазващата самота на мъж, който се разпада в хаотични спомени, просмукани с еротика и копнеж. Бих го нарекъл роман-стихотворение, огромно по строеж. Или както го представи в диалога си с автора, поетът Иван Ланджев – човешка самота, фокусирана до невъзможност да постигнеш другия. Отказва да припознае миналото си. Мъжът насилва времето, не желае да го остави назад. И животинското надделява. Сривът е психическо и физическо занемаряване, бездействие – да стоиш и да гледаш в точка.
Литературният пример като изход е Гетсби, но понеже е герой-фикция, е действен – посветен да възвърне миналото. Лошата новина е, че в реалния живот нещата не се случват така. Унинието, летаргията, отстъплението са бездънна яма. „Чужда земя”ни го показва. Ланджев определя 3-те различни истории като ракурси към една и съща личност – във всяка са двойка мъж и жена, а вратата за тълкуването е отворена.
Иван Ланджев проследи философската и християнската традиция като стратегия за решение – според него в любовната мъка размишлението не предлага утеха, а саморазрушение и „печал”. Лошата литература предлага готови рецепти. Природата – и флора, и фауна бушуват като гниене, развала и умиране. Към които постепенно главният герой бива придърпван и става част от тях. В романа почти липсва пряка реч, което е достойнство.
Според Цветан Тодоров пък, трите части на романа са сплетени: в първата Сара изоставя Андерсон и той се скапва в къщата. Във втората героят е пришълец, а в третата – Андерс търси подслон в къща при жената Ифа, но убива друг мъж. Хипотезите според него: „Книгата е от несъвпадащи се събития, случки, герои – разпадаща се структура. Интригата не е в сюжета, а в разбирането му. Не е интересно какво ще се случи, а как е написано и какво става с героите. Натрупването на думи и сравнения е с ефект на сладка токсичност – нещата вървят на лошо, но продължаваш да четеш. Втората хипотеза: експеримент за неуспял художник – дали книгата не е написана по картини? Словото се визуализира – цвят, вкус, тоналност, а героите са в гранична ситуация. Трета хипотеза: три разминавания между зрял мъж и младо момиче – може ли мъжът да обича? Финалът ни отпраща в началото – цялостен разказ за един човек, разпаднал се на различни личности. Борбата на женското желание е да преобрази мъжа, да го промени коренно, за да ликвидира стария Адам“.
Лъчезар Лозанов
