С анексията на Крим от март т. г. Владимир Путин предизвика геополитическо земетресение в Черноморския регион. Москва пое контрола над стратегически важния полуостров, но с това породи висока вълна на неодобрение в Европа, която е на път да потопи най-амбициозния проект за пренос на газ от Русия до държавите от ЕС – газопровода „Южен поток“.
За разлика от нефта, природният газ в Черноморския регион се транспортира предимно по тръбопроводи, които в съвременния постгеографски свят са един от малкото фактори, привързващи международната политика към географията. Черноморският регион е терен на сблъсък между амбициите на Русия да съхрани и разшири своето присъствие на европейския газов пазар и намерението на ЕС да диверсифицира газовия си внос със суровина от Каспийския регион и евентуално от Близкия изток.
Основните тръбопроводи, по които Русия изнася газ за Европа, са построени още в епохата на Студената война. След разпадането на СССР голяма част от съветската газопреносна мрежа остава на територията на Украйна и Беларус и това поставя руския износ в зависимост от колебанията в отношенията на Москва с Киев и с Минск. Затова преди няколко години Русия предприе дългосрочна обходна стратегия. Тя предвижда изграждането на два големи подводни газопровода в Балтийско и в Черно море, които да заобиколят Беларус и най-вече Украйна и да изведат руския газ директно на територията на ЕС. „Северен поток“, който свързва пряко Русия с Германия, е изграден и функционира от края на 2011 г.
Геополитическата битка за „Южен поток“ обаче е много по-сложна. Компанията, която ще строи подводната част на тръбопровода, е регистрирана през януари 2008 г. и първоначално в нея равни дялове имат „Газпром“ и италианската ЕНИ. През 2011 г. руснаците успяват да привлекат за акционери с по 15% и германската „Винтершал холдинг“ и френската „Електрисите дьо Франс. Създадени са и смесени дружества между „Газпром“ и местни компании от държавите, през чиято територия ще мине „Южен поток“. Първоначално се предвижда тръбопроводът да тръгне от Русия и пресичайки Черно море да излезе на сушата в България, където да се разклони в две направления – на северозапад към Австрия и на юг през Гърция и Адриатическо море до Южна Италия. Впоследствие южното разклонение тихомълком изчезна от картата на „Южен поток“, представена на официалния сайт на проекта.
Големите проблеми за „Южен поток“ започват, след както през март 2011 г. влезе в сила т. нар. Трети енергиен пакет на ЕС. Той се състои от две директиви и три регламента на ЕС и в основата му е идеята за демонополизацията на газовите и електроенергийните пазари в страните от Евросъюза. Третият енергиен пакет предписва задължително разделяне между собствениците на газа и собствениците на преносната мрежа, както и задължение на операторите на газопроводите да осигурят свободен достъп за трети лица (фирми).
Проектът на „Газпром“ не отговаря на тези изисквания. Руската компания има намерение да резервира целия планиран капацитет на „Южен поток“ от 63 млрд. куб. м за себе си и така да си гарантира дългосрочно доминиращата позиция на пазарите в Югоизточна и Централна Европа.
Разбира се, Третият енергиен пакет позволява изключения. Когато става въпрос за „голяма газова инфраструктура“, Директива 2009/73 допуска за известен период от време да има освобождаване от задължението за разделяне на собствеността от преноса, а също и за даването на достъп на трети лица до газопровода. Но за целта трябва да са налице много условия, изброени в директивата и това изключение трябва да бъде одобрено от Европейската комисия. Подобни изключения Брюксел вече е правил за „Северен поток“, както и за „Набуко“ и Трансадриатическия газопровод. Третият енергиен пакет не предрешава в юридически план всички възможни казуси, които могат да възникнат по отношение на свободния газов пазар в ЕС, и до голяма степен тяхното решаване се прехвърля на политическия терен в Брюксел.
Острата международна криза, възникнала след анексията на Крим от страна на Русия през март 2014 г., обаче силно намалява шансовете за реализация на проекта „Южен поток“. Последвалата негласна руска военна и материална подкрепа за бунтовниците в Източна Украйна влоши още повече отношенията между Москва и ЕС. Европейците нямат нито желание, нито възможности да воюват, за да защитят териториалната цялост на Украйна, нито пък могат да разчитат на някакъв чисто политически натиск срещу Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Поради това ЕС и САЩ се ориентират към дозирани икономически санкции срещу Москва.
Един от резултатите от украинската криза е, че Еврокомисията замрази преговорите относно „Южен поток“. Русия отчаяно и сравнително успешно се опитва да си осигури подкрепата за проекта на правителствата в държавите, през чиято територия ще премине газопроводът, но истината е, че съдбата на проекта вече е в ръцете на Брюксел. Третият енергиен пакет е част от законодателството на ЕС, а това законодателство е задължително меню, а не шведска маса, от която всяка държава членка може да си вземе каквото пожелае. Дългосрочната цел на ЕС е да либерализира максимално газовата търговия на територията на Съюза, а по отношение на доставките на „синьо“ гориво от Русия – разногласният хор на отделните държави членки да бъде заменен от една обща позиция. Така в крайна сметка „Газпром“ ще изгуби предимството си от това, че се договаря със своите европейски клиенти тайно и поотделно за цените на газа и условията за неговата търговия.
През по-голяма част от историята на посткомунистическа Русия главен акцент в политиката на Москва в Черноморския регион е обезпечаването на по-големи продажби на нефт и газ на максимално високи цени без значение дали държавите от региона са крайни клиенти, или транзитьори на суровините. Анексията на Крим и намесата в бунта в Донбас са стъпка в друга посока. Тези действия несъмено вредят на руския газов износ, но за сметка на това допринасят за обезпечаването на военната сигурност, защото е отстранена опасността руският Черноморски флот да бъде прогонен от стратегическия незаменим Севастополски залив. Така украинската криза сменя акцентите в политиката на Кремъл в Черноморския регион и на фона на замразените отношения с ЕС Русия се стреми към интензифициране на геоенергийното партньорство с Турция.
Първи знак за това бяха намеците на Москва, че маршрутът на „Южен поток“ може да бъде пренасочен към Турция вместо към България. Подобна мутация на този проект обаче е безмислена и невъзможна, защото географията не може да бъде победена – „Южен поток“ няма как да доставя газ за ЕС, без да преминава през територията на държави членки на Съюза. В края на септември 2014 г. Русия и Турция се договориха за увеличаване на капацитета на съществуващия газопровод „Син поток“ от 16 на 19 млрд. куб. м годишно. Той свързва пряко руския с турския бряг и засега е единственият подводен тръбопровод в Черно море. След Германия Турция е вторият най-голям пазар за руския газ. За 2013 г., например, турският внос от „Газпром“ е около 11 пъти пъти по-голям от този на България. Анкара зае неутрална позиция в руско-украинския конфликт и в бъдеще връзките между Турция и Русия в областта на геоенергетиката ще стават още по-интензивни. Това обаче е твърде малка компенсация за отслабването на позициите на „Газпром“ на неговия най-важен пазар – Европейския съюз.
Замразяването на „Южен поток“ откроява още повече важността на т. нар. Южен коридор, чрез който ЕС се надява да разнообрази своя газов внос. Първоначално този коридор включваше няколко амбициозни проекта – „Набуко“, интерконектора Турция-Гърция-Италия, Трансадриатическия и Югоизточноевропейски тръбпороводи, както и нереалистичните идеи за пренос на азербайджански газ през Черно море с танкери или по подводна тръба до Украйна. Към 2010-2011 г. стана ясно, че южният газов коридор може да разчита на суровина само от Азербайджан, и то в неголеми обеми. Това доведе до провала на всички проекти с изключение на Трансадриатическия тръбопровод, който се очаква да заработи през 2020 г. и да пренася газ от Азербайджан до Гръция и Италия с отклонение на север към България.
„Южен поток“ е приемлив за ЕС, но не е приоритетен проект, заяви еврокомисарят по енергетиката след стрестеста на ЕК. Алтернативното газоснабдяване е приоритетът за ЕС и по-конкретно става дума за Южния газов коридор, който трябва да бъде изграден в близко бъдеще, продължи Гюнтер Йотингер. Тази позиция потвърди на изслушването си в ЕП и кандидатът на поста еврокомисар по енергетиката Марош Шевчович. „Диверсификацията на доставчиците на газ остава приоритет и за новата европейска комисия, но не и строежът на газопровода „Южен поток”. Според него ЕС трябва да окаже политическа и финансова подкрепа на конкурентния проект Южен газов коридор.
Подготвени ли са Европа и България за евентуално спиране на руските газовите доставки? С този въпрос потърсихме мнението на двама уважавани анализатори.
Д-р Пламен Димитров
Българско геополитическо дружество
Статията е част от доклада на автора, изнесен пред Международната конференция: „Научните изследвания в отбраната: вековна традиция и нови хоризонти“ във ВА „Г. Ст. Раковски“.
