На 25-ата година от прехода започна работа и 43-ото Народно събрание. Гвардейци и червен килим на парадния вход очакваха депутатите за традиционната снимка от първия им работен ден. Заседанието е тържествено, но особена тържественост нямаше. Липсва усещането от предишни парламенти – очакване за сигурен четиригодишен законен мандат.
Случващото се е по-скоро дежа вю, за нещо живяно, познато и временно.
Всъщност основният въпрос, „Ще има ли правителство“, е достатъчно износен в публичното пространство още от нощта на изборите на 5 октомври. А се очаква бърз, незабавен отговор. Залогът е дереджето в държавата и дълготрайността на живота на парламента. Но неизвестните са повече – най-малко осем, колкото са за първи път парламентарните групи в институцията, над чиято сграда е записано, че съединението прави силата. И всички справедливо очакват най-голямата парламентарна група да намери формата на това съединение, поне в Народното събрание. Новото е, че при толкова групи балансьор няма.
Протестите отвън, най-големият – от кюстендилци начело с кмета на града срещу т.нар. казус Бат Сали и изборните правила, които го позволиха, в деня на откриването на есенната сесия подсказва, че
политическото време на този парламент
може внезапно да бъде скъсено. Заради подобен и или заради други неизбежни за решаване казуси. Работодателите и синдикатите вече са изпратили обръщение към Народното събрание и служебния кабинет с предупреждението – необходими са неотложни и неизбежни мерки в икономиката по време на кризата.
В суетнята на администрацията около „зареждането“ на цели осем парламентарни стаи, преди заседанието първи в сградата на Народното събрание пристигат депутатите от ДПС.
В пленарна зала вече са новите депутати, 142-ма от които работили и в предишния парламент, които представят над 40 партии и коалиции в шареното родно политическо пространство. В залата са и президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова, Негово Светейшество българският патриарх Неофит, служебният премиер Георги Близнашки с целия си кабинет, представители на дипломатическия корпус, четирима бивши председатели на парламента Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Георги Пирински и Александър Йорданов, много гости.
Най-възрастният депутат по старшинство открива заседанието. И в предишния парламент, и сега това е вече 71-годишният Стефан Данаилов. След първия парламентарен звън той поздрави колегите си с „На добър час“. В суетнята беше забравил текста на клетвата, която депутатите произнасят. Но на любимите актьори се прощава артистичната разсеяност. „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“, заявиха присъстващи в залата народни представители.
България няма нужда от месии, които еднолично решават кое е правилно и кое не, заяви в обръщението си президентът Росен Плевнелиев. Държавният грава напомни, че сме парламентарна република и нито една от важните стъпки не може да бъде предприета без работещо Народно събрание. Парламентарната демокрация и многопартийната система президентът определи като най-големите завоевания на прехода.
Очаквано, след като лидерът на БСП Михаил Миков отклони предложението на Бойко Борисов за поста, за председател беше избрана за втори път депутатката от ГЕРБ Цецка Цачева. Осемина ще са заместник-председателите на парламента. Не всички ще са едновременно на председателската банка, толкова много места просто никой не е предвиждал, но по определен ротационен ред всеки ще има възможност за изява.
Три варианта на бъдещ кабинет
предложи на депутатите председателят на ГЕРБ. Очакваше се на лидерската среща на другия ден да определи формата на бъдещото правителство. Първият вариант е кабинет до юли догодина и избори „2 в 1“ на местния вот през есента. Вторият – двугодишен хоризонт и избори „2 в 1“ след 2 г. – на президентските избори през 2016-а. Третият вариант предвижда четиригодишен мандат. Бойко Борисов игра „ва банк“, като предположи, че може и да не е премиер, както настоява Реформаторският блок, а при пълен мандат и стабилен кабинет – да забравим, че ще се кандидатира за президент. „Готов съм на всичко. Президентски избори изобщо не влизат в моите планове и ви моля да не спекулирате с това“, каза Борисов и потвърди, че е готов да понесе отговорност и за трите варианта. Но че ще търси възможност за широка тематична подкрепа от всички, с изключение на „Атака“. Той отстъпи и от желанието си в правителството като министри да влязат лидерите на партиите.
Всички лидери на парламентарните групи обявиха приоритети, законопроекти – с ясното съзнание, че при толкова парламентарни фракции всички ще правят компромиси. БСП остава твърдо в опозиция. Михаил Миков обвини неолибералния преход за разграждането на социалната държава. ДПС се държа като играч на резервната скамейка, но от партията заявявиха, че няма да приемат кабинет на антиевропейски, антинатовски съюз между дясното и националпопулизма. Спокойствието на депутатите от движението бе нарушено от лидера на Патриотичния фронт Валери Симеонов, чийто приоритет включва „отстраняване на кадрите на етнически партии от властта“, както и езиков ценз за участие в избори. Сред приоритетите на фронта е и възстановяване на наборната служба и на Трудови войски, възстановяването на ракетите тип „Земя-земя“ и базите в Южна България.
Водачът на парламентарната група на АБВ Ивайло Калфин предизвика колегите си с предложението да се опровергае мнението, че
депутатите са хрантутници
като намерят теми, около които да се обединят.
Докато от трибуната се лееха слова в името на консенсуса и националните интереси, бившият министър на културата Вежди Рашидов скицираше колегите си. От първата банка, седнал до говорителя на БСП Атанас Мерджанов, Делян Пеевски чинно изслушваше тържествените слова.
Очевидно и този парламент ще бъде заложник на дневния ред на държавата и на политическата аритметика. Но сигурно е, че за пръв път ще се наложи диалог да се търси не само зад кулисите, защото не само казусът „КТБ“ чука на вратата. И няма как 7 парламентарни групи да чакат осмата да стъпи на криво. Всеки ще трябва да поеме отговорността, както им я е разпределил суверенът. А и този път разговорът ще бъде преди всичко икономически.
Росица Цонева
