В момента натискът отвътре навън по северната и по западната граница на страната е по-силен, отколкото отвън навътре по южната, обясни служебният министър на вътрешните работи по време на изслушването за бежанския натиск в НС. Йордан Бакалов съобщи, че от началото на годината има ръст чужденци, които се опитват да напуснат незаконно страната в посока към Европа или през българско-сръбската, или през българско-румънската граница. За периода 1 януари – 25 октомври, са регистрирани 2140 души, направили такива опити. От обясненията му стана ясно, че от страна на бежанците има натиск по-скоро да излязат от страната, отколкото за влизане.
След като получат статут у нас, бежанците имат право в рамките на 90 дни да се движат свободно като туристи в ЕС, като огромната част от тях така и не се завръщат. Част от тях, както и други чужденци, които още са без статут на бежанци, пробват да продължат пътя си на Запад, преминавайки незаконно през българска граница. В последно време е засилен и миграционният натиск към България през границата с Гърция, като така се оправдаха очакванията, че строителството на ограда по част от границата с Турция няма да реши проблема, тъй като каналджиите бързо сменят маршрутите, посочи Бакалов.
Той поиска спешно увеличаване на щата на МВР, като съобщи, че вече е предложил увеличаването с около 1200 бройки. Друг вариант за отговор на миграционния натиск е изграждането на ограда по цялата южна граница. МВР отдавна настоява за втората мярка, но досега няма решение за реализирането й. Бакалов припомни, че издръжката на командированите по границата полицаи излиза около 1, 2 млн. лв. месечно и съобщи, че усилията на МВР са насочени преди всичко към подобряване на противодействието на каналджийството. До 30 септември са задържани 472 лица, които незаконно превеждат, посрещат, настаняват и подпомагат мигранти.
Вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов уточни, че от януари до октомври 6766 души са потърсили закрила, като на 3320 е предоставен статут на бежанци, а на 1695 – хуманитарен статут. Дадени са 366 отказа, а 1539 производства са прекратени.
За сравнение – през миналата година закрила са потърсили 7144 лица, бежански статут са получили 183, хуманитарен – 2279, отказите са 354, а прекратените производства 824. Само до 29 октомври т.г. над 1800 човека са подали молба за закрила, посочи министърът. Христо Иванов каза още, че е важно да се подпише тристранното споразумение с Турция и Гърция за съвместни мерки, което беше подготвено от предишното правителство. Йордан Бакалов пък припомни, че от 1 октомври е влязло в сила споразумение между Турция и ЕС за реадмисия, което все още е под условие.
Държавната агенция за бежанците обаче обяви, че очаква капацитетът на центровете за настаняване да бъде запълнен до края на годината. Около 10% от настанените в центровете вече имат необходимия статут, но нямат къде да отидат и Агенцията не може да ги принуди да напуснат. Председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев призова депутатите да приемат по спешност Закона за убежищата и бежанците, тъй като има три директиви, които трябва да бъдат транспонирани в българското законодателство.
