Високоточните оръжия са най-важният белег на войната от шесто поколение или, както в последно време се наложи терминът хибридната война във връзка с нововъзникналите кризи в сферата на глобалната сигурност. Това са такива управляеми и самонасочващи се оръжия, които още при първия пуск поразяват набелязаната цел – точката. Поразяват я при всякакви метеорологични условия, по всяко време на денонощието независимо от разстоянието и при активното противодействие на противника.
Войната от четвърто поколение беше въоръжена борба с конвенционални оръжия от предядрената епоха. Ядреното оръжие издигна характеристиката на войната на пето ниво. Ядрените оръжия обаче остават постепенно в историята най-вече със сдържащият си ефект, който упражняват и върху вероятния противник, и върху този, който може да ги употреби.
Още в края на второто и началото на третото хилядолетие изтъкнати военни анализатори заговарят за
войната от шесто поколение
и характерния за нея белег – високоточните оръжия. Този тип война има още няколко характеристики, наложени от информационната епоха. Безспорно тази война е дигитална, тя е и космическа. Освен това целите й са икономически и политически. Тя търси най-важните икономически обекти и ги разрушава от дистанция. Това не е позиционна война. Обикновено в нея се въвличат малобройни сухопътни формирования. Говори се много усилено дори за отмиращата функция на танковете. В модерната война се използват много мощни информационни ресурси за разстройване на противниковото общество, разрушаване на икономиката, разклащане на основите на стабилността и в крайна сметка – смяна на политическия режим.
За първи път светът чу за съществуването на високоточни оръжия по време на Фолклендската операция през май 1982 г. Тогава два аржентински самолета нанасят удар по най-модерния британски разрушител „Шефилд“ с високоточни ракети, френско производство.
Корабът е силно поразен
и загиват повече от двайсет души от екипажа, а още толкова са ранени. Аржентинската бойна авиация изстрелва общо пет високоточни ракети, като четири от тях попадат в целта и два британски разрушителя излизат от строя. Още една ракета е изстреляна от брега и поразява и трети британски разрушител. Повече от десетилетие след това британските експерти твърдят, че ако аржентинците са имали двайсет такива ракети и са успели да поразят един от двата британски самолетоносача, участващи в конфликта, британците щяха да загубят в този конфликт, независимо от явното си превъзходство по суша, въздух и море, и притежаването на ядрено оръжие.
Съвременният кошмар, наречен високоточни ракети са крилатите ракети. Това са например американските „Томахоук”, които обаче ще бъдат заменени от нови образци като свръхзвуковата крилата ракета „Фастхок“, или Х-51. Това, което ще прати в историята „Томахоук“ е ниската й скорост от 900 километра в час. На 20 август 1988 г. това спасява живота на Осама бен Ладен. В този ден по лагера на терористите на територията на Афганистан от Арабско море са изстреляни няколко ракети „Томахоук“. Разстоянието, което те трябва да преодолеят, е 1760 километра. След два часа обаче когато те достигат целта, в лагера няма никой.
От този случай става ясно, че създаването на свръхзвукови крилати ракети, които достигат скорост
25 000 километра в час
което е 20 пъти над скоростта на звука, ги превръщат в неотразимо средство за точно поразяване на далечни цели, включително и в междуконтиненталното пространство. Тези ракети освен това имат и огромен кинетичен потенциал, който обезсмисля всички мерки за защита. Защото огромната кинетична енергия, която притежават, вследствие на скоростта, на практика разрушава всичко, което достигне, дори в стратегически и свръхзащитени обекти. Освен това те могат да се издигат на височина от 10 до 30 километра, да бъдат базирани и в космоса, където не е позволено разполагането на ядрени оръжия от международното законодателство.
Друго предимство на свръхзвуковите ракети е, че те не се нуждаят от разполагане в скъпи военни бази на чужда територия. Могат да бъдат изстрелвани от кораби и подводници, да бъдат издигани на височина до 15 000 метра от тежки бомбардировачи от типа на американските Б-52 и от там самостоятелно да се насочат към целта с огромна скорост.
Разработеният в Русия свръхзвуков експериментален летателен апарат Х-90 е стратегическа крилата ракета, с носител Ту-95. Този апарат е дълъг 12 метра, оборудван е със свръхзвуков въздушно-реактивен двигател. Той стартира от самолет Ту-95, който го издига до 7000 метра височина, след което се разтваря триъгълното крило и стабилизаторите, и се задейства стартовият двигател на твърдо гориво, който го ускорява да свръхзвукова скорост. Апаратът може да лети на височина от 8 до 27 километра в продължение на 3400 секунди, със свръхзвукова скорост М = 2,3-4,5, като се има предвид, че дозвуковата е М=1,2. Далечината на полета му е 3000 километра.
Високоточните оръжия са основният инструмент за водене на така наречената война от шесто поколение, хибридната или безконтактната война, както се нарича още. Данните показват, че за унищожаване на така наречените типови цели, примерно – железопътен мост, по време на Втората световна война са били необходими 4 500 самолетоизлитания и 9000 авиобомби. За същата операция във Виетнамската война са били необходими 95 самолета и 190 авиобомби. В наше време това се постига с изстрелването на 1 до 3 крилати ракети от подводница, разположена на разстояние, което я прави недосегаема за ответен удар. Много ефективни са и тактическите крилати ракети, особено за противотанкова защита.
Михаил Димитров
