Годината е 2001-ва. Във военната редакция на БНР (нека така наречем Главна военна редакция „Звезда“) идва представител на МО, който съобщава, че… такава редакция вече няма да има. Такива са времената, такова е решението, което се свежда по надлежния ред на радиожурналистите, и то от… един поет. Няма да споменаваме името му, защото, както казва Петър Китински, той все пак е поет на средно равнище и не бива да се подронва авторитетът му. Китински е последният главен редактор на военната редакция. Влязъл е в сградата на БНР като стажант през 1969 г., за да започне постоянно работа през 1975 г., след като е работил в армейските вестници на Трета и Първа армия на БНА, излиза в запаса като полковник. Редакцията навършва 50 години и преминава в историята на БНР. От 1968 г. редакцията е в състава на радиостанция „Младост“ и няма как да бъде иначе, когато предаванията са за младата публика. А каква по-младежка публика от войнишката, духовито продължава Китински.
Седем години по-късно
военната редакция се отделя от младежката радиостанция и вече е Главна военна редакция при БНР. Тогава Петър Китински е зам.-главен редактор, а главен е Стефан Симеонов. В „бойния строй“ влизат още Петър Ненов, Кирил Гончев, Никола Гаговски, Йосиф Дарев, Цветан Цеков, Калин Каролев, Боян Ангелов, Валери Милушев. Помагат им в тази дейност и поетите Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, Чавдар Аладжов, Петко Кицов. По същество ние си бяхме литературна редакция, казва още Китински, но това само ни помагаше в работата. Бяхме в състава на програма „Христо Ботев“, правехме радиопублицистични предавания. Няма как основните теми да не са били животът в българската и съветската армия, какво представлява НАТО (наричат тези предавания „НАТО – стратегия на смъртта“). За онова време става дума, разбира се. Днес нещата са други не само с НАТО, но и с това, че вече няма съветска армия, а българската и тя не е онова, което беше преди двадесет години). Можеше да бъдат пропуснати тези подробности от пейзажа, но нали трябва миналото да се представя обективно? Не е ли така? Едно от предаванията е „Лира и тръба“, за което
са му „набивали канчето“
в Министерството на отбраната как може да се поставя бойната тръба до лирата. Само че това предаване (а и не само то) печели доста слушатели и критиките някак си отмират.
А какво да се каже за „Военна поща“, която дълго време води Кристин Христов? В едно от предаванията водещият и гостът му – военният международник Любомир Михайлов, влизат в студиото леко почерпени и това проличава в ефира. На другия ден Китински е извикан в кабинета на генералния директор на радиото и трябва до отговори на директния въпрос: „Ти слуша ли това предаване?“. Отговорът е откровен: „Не съм го слушал“. Пускат ролките. Генералният директор не изчаква да свърши прослушването и казва: „Ти знаеш ли, че още на петата минута са се обадили слушатели? Няма как да знае Китински, защото в редакцията действа едно правило – всеки отговаря за това, което прави. Свободата е пълна, но… Първата лента свършва, двамата с генералния директор пият кафе и шефът му казва: „Теб какво ще те накажат не знам, ще те уволняват ли, какво ли“… Пускат втората лента и прозвучава веселият глас на водещия: „А сега ще представим зодиите“.
Чува се едно хълцане и прозвучава: „Ха, моята зодия!“… Ще имате големи неприятности от понеделник… Генералният не издържа, избухва в смях и отсича: за водещия – шест месеца без хонорар.
Човек да се чуди откъде намира
толкова носталгична мъдрост
Китински, който има злата участ да бъде последният главен редактор на военната редакция. Няма как да не се засмее и в същото време, като си припомня какво става през последните месеци на службата му, може и да изреве в ефир. Та годината е тази, в която се взема решение на високо ниво границата с Турция да бъде отворена. Казано малко по-точно, да бъдат премахнати кльоновете и да бъде заравнена браздата там, където я има. Китински не вижда нищо толкова „велико“ в цялата тази работа, но трябва да изпълни поставената задача от ръководството на радиото. Предвиждат се тържества и речи и репортерът трябва да разкаже какво става там, на границата. На летучката Китински пита с какво ще се озвучава цялата тази церемония. Няма за какво да се хванеш, събитието не е събитие, според Китински. Тогавашния шеф обаче дава ценни указания на Мария Рачева и дори й казва какво да каже. Горе-долу то трябва да е следното: „След като тракторите съборят оградата и изравнят браздата, тук ще насадим теменужки. Ще се получи една дълга-дълга алея от цветя, от теменужки.
Вече стана дума, че по същество военната редакция е била литературна и както казва първият главен редактор Стефан Симеонов, ние реално давахме хляб на поетите от провинцията. Имахме 28 предавания на месец и тези предавания трябваше да бъдат запълвани с нещо добро. Творческо гнездо, което е дало път и начало и е калило перата на млади българсти поети, писатели, критици. Военната редакция е майка на радиотеатъра, тя осъществява една от първите радиоекспедиции, дава път на радионовелата, всяка година издава плоча с дванадесет естрадни песни за България. Първото директно свързване със студиото по мобифон също е дело на военната редакция. А появилата се десетилетия след нея Програма „Хоризонт“ получава в дар от военните радиожурналисти предаването „Хоризонт на вълните на младостта“. Добре е да се помнят добрите неща, не е ли така?
Стефан Симеонов: В началото бе войнишкият радиочас
Полковникът от запаса Стефан Симеонов е първият главен редактор на военната редакция. Постъпва в радиото през 1954 г. Той вече е работил във в. „Народна младеж“, завършил е Школата за запасни офицери във Велико Търново, бил е във в. „Бойно знаме“ (седмичник на Втора армия в Пловдив). Той уточнява, че първият офицер, който осъществява предавания за армията, е лейт. Камен Русев от танковата бригада. Русев е музикант по професия и скоро поема по пътя на музиката. Двамата с Методи Христов поставят, ако може така да се каже, началото. След години Методи Христов си спомня как е бил посрещнат от лейтенант Русев. На 14 февруари 1954 г. той се представя на тогавашния завеждащ-редакция, който му казва: „Редакцията – това съм аз“. Не, тук няма хумор, допълва Методи Христов, защото тогава лейт. Русев е и завеждащ-редакция, и репортер, и редактор, и очеркист, а понякога и музикален оформител. Просто е бил сам.
Стефан Симеонов е благодарен на Методи Христов, който го въвежда в професията на радиожурналиста. За него да създадеш редакция със заповед, е едно, а да превърнеш колектива в единно творческо тяло, да насочиш всички таланти и дарования към една голяма задача – това е именно началото на радиостанция „Младост“. Един от създателите на предаването „Хоризонт – на вълните на младостта“ с водещ Кристин Христов е Стефан Симеонов, но той, Стефан Симеонов, винаги казва, че зад всяка една, добре осъществена концепция, стоят няколко души. Казва и още нещо: във военната редакция, независимо как се е наричала тя, винаги е имало свобода на действията и словото. Полковникът от запаса, макар че малко хора се обръщат към него по този начин, отдава близо 30 години от творческия си живот на радиото. И в юбилейната за БНР година той припомня още нещо: военни свързочници участват в първите опити през 30-те години на миналия век в създаването на „Родно радио“. И тези свързочници са били запасни офицери, които на доброволни начала са вършели това.
Бисери от ефира
ПарафВъв военната редакция пристига депеша, че трябва да бъде излъчено слово за армията на КНДР. С тази мисия е натоварен капитан Ким Ил Кън от посолството на КНДР, който се среща с представител на редакцията в една от сградите, където се помещава международният отдел на ГЩ на БНА. Текстът, разбира се, е на руски език, а съдържанието е типично севернокорейско. В това слово има пасажи като този: железният, непреклонният, велик Ким Ир Сен и съответно – истинският марксист Тодор Живков. Обяснява се дипломатично на капитана, че толкова епитети трудно ще могат да бъдат излъчени в ефира на нашето радио и срещите за уточняване на подробностите достигат числото 7. Най-накрая многострадалният текст ляга на бюрото на генералния директор Боян Трайков, който, за да излезе дипломатично и безпроблемно от ситуацията, поставя следния параф: „За говорителя: Да се чете бързо и неразбрано“.
Велин Яворски
фото Личен архив на Петър Китански
