Само преди два броя в. „Българска армия“, верен на стила си да открива и създава новини, а не да ги преписва (клисав хляб, с който се прехранват редица, произлезли от нас медии), ви запозна с Първия частен аварийно-спасителен отряд в град Елин Пелин – публикация, която породи ревниви чувства у не една и две опрятни като новобранец чиновнически души. Животът обаче е ироничен и обича „черния“ хумор за сметка на вечно недоволните от нещо си мрънкачи, дремещи в периферията на острия ни прожектор.
В материала по-долу ще научите как доброволците от сърцето на Шоплука се включиха в поредната спасителна акция, този път в Смолян, където само за някакви си два часа почистиха затлачените пътища към няколко съседни населени места.
Репортерски екип на в. „Българска армия“ се отзова на поканата на Асен Пиперков, ръководител на отряда, да разкаже за поредната безсънна нощ на своите момчета.
И така, фактите от първо лице, подправени с щипка авторско остроумие, солта и пиперът на журналистиката.
Преливат реките Черна и Бяла, река Арда допълнително усложнява ситуацията. След телефонно обаждане до кмета на Смолян отрядът от 12 души потегля в 11 часът вечерта със своите четири високопроходими автомобила и една линейка. Пристигат на място четири часа и половина по късно пред нощната сграда на общината, чиито ярки прозорци не спят, подклаждани от тревогата на кризисния щаб. Само след пет минути доброволците получават конкретни задачи, „най-важното условие при една криза, за да няма хаос“, подчертава Пиперков.
Разбира се, и този път не минава без обичайния разнобой между властите, тъй като суетата не почива дори в апокалиптични ситуации. След поставена от кмета задача винаги ще се намери един областен служител, който да се направи на по-голям началник и да отмени общинската заповед, нищо че природните стихии не се подчиняват на хората. „В такива ситуации, споделя Пиперков, най-важен е кметът, единоначалието е кардинално
условие за справяне с последствията
от природните стихии.“
Специфичен за Смолян, знаете, е силно пресеченият терен. Бедствието отминава за броени часове, водата се отича по стръмнините, но последствията от щетите остават. За разлика от Мизия например, където водата се задържа в полето месеци наред.
Пиперков не пропусна да похвали пред звукозаписната ни техника и участието на армията, която се е включила в пълненето на чували и изграждането на защитни диги наред със служителите в Гражданска защита. Той подчерта, че за разлика от други кризисни ситуации в Смолян и общината, и държавата са били на място.
Но да се върнем на доброволците. Пиперков разполага с необходимата техника и машини, изпраща трактори на свои разноски, почиства затворените пътища към селата Букаците, Горово, Чиплян.
„Този опит обаче е полезен и за нас“, споделя Пиперков. „При всяко едно участие в спасителни акции аз подобрявам нещо в нашата система. Например след Мизия купихме мощни прожектори, които ни позволяват да работим, без да спираме и в тъмната част на денонощието. 90% службите нямат осветителни съоръжения. След Смолян купихме спасителни жилетки, тъй като водата в тези реки бушуваше с огромна мощ“. А там положението е страшно – вакханалия от камъни, въртоп от дървета и клони в клокочещ сладководен океан…
Друг важен елемент, който ще добави доброволният отряд към арсенала с подправките си, е подготовката на подвижен полеви команден център. Вече се оборудва автомобил със съобщителна техника, който ще дирижира камерния оркестър на доброволците от дистанция. „При силен вятър и дъжд е невъзможно да управляваш ситуацията отвън, нужна е сушинка“, споделя Пиперков.
Тиловото обезпечаване също е в ход. Екипът вече разполага с походни легла, палатки и условия за почивка за всичките си спасители.
На какво обаче се дължат зачестилите огромни наводнения? Само на изсичането на горите ли?
Според Пиперков, глобалната промяна в климата е факт. 30% от падналата вода се задържа върху короната на дървото и кореновата, и листната си система. Пиперков е категоричен: „При над 100 литра на квадратен метър няма структура в България, която да се справи с подобно количество дъждовна вода. Често обвиняваме държавата, но тя ли прави
нелегални сметища в коритата на реките
Откъде дойдоха талпите, които запушиха арката на моста. Речните корита и откосите се ползват за складове. Складират си дървения материал, частни фирми ползват реката. В Смолян земята е ценна, речните откоси се ползват за градинки, кошери и прочие. Сега всичко е в Турция. Къде обаче е контролният държавен орган, който да предотврати това?“
Пиперков настоява, че е наложителна спешна редакция на наредбата за доброволчеството. Трябва да се актуализират условията, при които действа доброволецът, да се уточни, що е то доброволец, как ще се осигурява – все основни юридически понятия, които обаче фигурират от 70-те години на миналия век, анахронични на съвременните условия.
И на финала, още един пример:
„Вижте американците, които имаме за най-добрата демокрация. Гвардията там е доброволческа организация, тя действа, когато има инцидент. Разполага с необходимата техника, но живата сила не е ангажирана на заплата“, посочва Пиперков.
