Навърши се една година от началото на втория етап от операция „Съвместни усилия“, чиято цел бе изграждането на инженерно-техническо съоръжение на българско-турската граница. През първия етап трябваше да бъдат разчистени подходите към границата и пътищата около нея. И след това да се пристъпи към монтирането на самата ограда. Още при планирането на операцията бе обявено, че „Съвместни усилия“ е тест за инженерните способности на Сухопътните войски.
Моето мнение е, че участвалите в тази задача се справиха блестящо. Дадоха всичко от себе си и
спазиха планираните срокове
за изграждането на съоръжението, заявява подполковник Йордан Йорданов – командир на 91-ви батальон от състава на 55-и инженерен полк. Всъщност, той е един от тримата, които са ръководили строителството. Другите двама са командирът на батальона за защита на силите от 2-ра Тунджанска механизирана бригада подполковник Иван Любомирски и майор Пламен Минчев – заместник-командир на 91-ви батальон.
Работата ни започна на 21 януари 2014 г. и завърши в средата на август. На третия-четвъртия ден от началото на втория етап на операцията заваля дъжд, който премина в поледица. Дърветата се „окичиха“ с лед. Наложи се заедно с полицаите да се придвижваме пеш, тъй като беше опасно да използваме автомобилите, връща се назад във времето подполковник Йорданов. Валели са проливни дъждове и воините са работели
в трудно достъпни местности
Пътищата така са били разкаляни, че коловозите са стигали до диференциалите на машините. През лятото пък високите температури са оказвали своето негативно влияние. Но не е имало ден, в който дейността да е спирала.
Винаги е имало допълнителни задачи, които е трябвало да се извършат заедно с най-важните – изграждането на основни и второстепенни фундаменти и бетонирането им, и след това поставянето на режещата тел „Бруно“. Ако се погледне в справките, няма нито един ден, в който да сме спирали да работим, още един път потвърждава подполковник Йорданов.
Ако трябва, продължава той, да спомена само една основна задача за миналата година за 91-ви батальон, то тя е несъмнено участието в „Съвместни усилия“. А това е така, не само заради продължителността на операцията, а и защото близо 90 процента от личния състав на батальона е участвал в изграждането на инженерно-техническото съоръжение на българско-турската граница. Основните групи са се сменяли през 3 седмици. Те са били от 91-ви и 54-и батальон на 55-и инженерен полк, от батальона за защита на силите от 2-ра бригада, а по-късно и от батальона за защита на силите от 61-ва Стрямска бригада. Но освен инженерни специалисти, от май и юни са се включили и 40-50 души от механизирания батальон в Ямбол от 2-ра бригада. Непрекъснато през цялото време на операцията е действал модул от 110-и логистичен полк, който е осигурявал храненото и всички битови условия за военнослужещите. В най-напрегнатите моменти сборният батальон е наброявал около 130-140 човека.
Какво е било най-важното
за успешното провеждане на операция „Съвместни усилия“? Може би най-доброто, с което можем да се похвалим ние, тримата, командири, които ръководихме строителството, е организацията. Тя показа, че е добра, работеща и най-вече не допуснахме наранявания на хора, отговаря подполковник Йорданов. И допълва, че организацията е направена не само от тримата редуващи се командири, но и благодарение на помощта на хората от сектор „Инженерни войски“ в Командването на Сухопътните войски, начело с полковник Иван Сяров.
В операцията бе използвана най-новата инженерна техника от 91-ви батальон – многофункционални ескаватори, челни товарачи, кранове, както и автомобили ЗиЛ-131 и товарен КамАЗ. Машини е имало също от 54-и батальон и от 2-ра и 61-ва бригада. Получили са и многофункционални ескаватори от бригада „Логистика“. Придвижването е ставало с надеждния за тези трудни условия автомобил ЗиЛ-131. Амортизирала ли се е техниката? Тя е затова, да се работи с нея, отбелязва командирът на 91-ви батальон.
Тук е моментът да припомня един случай. В един от дните по време на операцията, когато подполковник Йорданов беше в Пловдив в района на формированието си, по телефона от границата му се обади лейтенант. Случайно присъствах на разговора. Ставаше въпрос за евентуална повреда в инженерна машина. Подполковникът изслуша лейтенанта и след това търпеливо, конкретно, до най-малките подробности му обясни, все едно машината е до него, какво вероятно е станало. И го успокои, че е в реда на нещата маслото леко да изтече от този конкретен детайл. Това бе един
пример за професионализъм
който лейтенантът едва ли ще забрави някога.
Важно е също, че инженерните специалисти са изпълнявали за първи път такава дейност. Опитът, който са придобили от тези специфични задачи, е незаменим. Но ако фирмите, които ще изграждат останалите километри от съоръжението, се допитат до опита на воините? Не съм аз човекът, който може да отговори какво трябва да споделяме с тях, казва подполковник Йорданов. Това е възможно да стане, ако фирмите потърсят опит за организацията от ръководството на Министерството на отбраната и Командването на Сухопътните войски.
По време на „Съвместни усилия“ командирът на 91-ви батальон е изпитал и известен сантимент. Случило се е да обикаля същите местности, когато е служил в Бояново като лейтенант в инженерно-сапьорния батальон на 7-а мотострелкова дивизия. Гарнизонът е бил доста тежък – често е липсвала вода, а токът е спирал при вятъра през зимата. Но приема тези години за едни от най-хубавите му досега. Видели са се и с майора от запаса Къню Кънев, с когото са служили в Бояново, а сега са се трудили заедно на съоръжението.
Докато подполковникът разказва за „Съвместни усилия“, бе задействан модулът за унищожаване на невзривени боеприпаси с командир капитан Стоян Мечкаров. Направена бе организация и воините тръгнаха да изпълняват поредните си задължения. Другият модул в батальона е за действие при земетресение.
Изпитва ли удовлетворение от свършената работа на „Съвместни усилия“? Да, подполковник Йорданов отчита, че е доволен от признанието, получено от ръководството на Министерството на отбраната и от Командването на Сухопътните войски, че всички участвали инженерни формирования са се справили със задачата и близо 31-километровото съоръжение изпълнява своето предназначение. Чувал е от гранични полицаи, че там почти е спряло незаконното преминаване на хора. А дали няма да се наложи да пратят воини за логистична подкрепа на Гранична полиция? Отговорът на командира на 91-ви батальон е кратък и ясен – ние сме хора под пагон, в армията има принцип, че заповедта се изпълнява, а не се обсъжда.
Цончо Драгански
фото архив на батальона и автора