В зората на пазарната икономика малко преди разпада на Съветския съюз двама ноовоизлюпени руски бизнесмени сключват сделка. Единият казва – продавам захар, другия – купувам я. Стиснали си ръцете и се разделили, единият отишъл да търси захар, другия – пари. Подобна е и ситуацията с газовия хъб в България – инициативата изглежда чудесно, само трябва да се намери газ и клиенти, които да го купуват. Засега няма нито едното, нито другото.
Именно предложеният от България газов хъб бе една от главните обсъждани теми на енергийната среща на високо равнище, провела се в София през тази седмица. Сред участниците в нея бяха заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, комисарят по енергетиката и климатичните промени Мигел Канете, българският премиер Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, представители на страните от Централна и Югоизточна Европа.
Газовият хъб край Варна бе предложен за пръв път от премиера Борисов през декември, след като руският президент Путин обяви, че Москва се отказва от тръбопровода „Южен поток“. Сега пред участниците на срещата в София бе направена презентация, от която станаха известни малко
повече детайли за проекта
Според картата, разпространена от Министерския съвет, става ясно, че бъдещият хъб ще разчита на газ от няколко източника: 1. От Русия, като суровината ще идва по морската отсечка на спрения „Южен поток“; 2. От местен добив на Румъния и България в Черно море, какъвто засега няма; и 3. От несъществуващите в момента интерконекторни връзки с Гърция и Турция. След това газът ще се разпределя към Сърбия, Македония и най-вече към Централна Европа, където има по-голямо потребление.
Премиерът Борисов за пръв път назова и конкретна цена на бъдещия газов хъб – 2,2 млрд. евро. Те ще са необходими за рехабилитация на съществуващите газопроводи, строеж на 844 км нови и на 2 компресорни станции. Трябва да се разшири и хранилището в Чирен и евентуално да се изгради на още едно.
Главната въпросителна пред бъдещия газов хъб е как България ще успее да убеди Русия да се върне към вече изоставения „Южен поток“ и да го построи до Варна. Засега няма нито един сигнал от руската страна, че е склонна да разглежда такъв вариант. Запитан, дали би отишъл в Москва да представи идеята си за газовия хъб, премиерът Борисов отговори: „Ходенето става, след като те поканят“. Много малко вероятно е Русия да направи нов рязък завой в енергийната си политика и след като вече обяви, че заменя „Южен поток“ с „Турски поток“, сега отново да се върне към маршрута до България. Освен това, дори и да излезе само на няколко километра на сушата на българска територия, газопроводът, доставящ суровината от Русия, автоматично попада под действието на Третия енергиен пакет. Така и не стана ясно дали при такова развитие Еврокомисията е готова да направи изключение (това е в правомощията й) от европейските енергийни правила за тази редуцирана версия на „Южен поток“.
Призрачни са и надеждите
хъбът край Варна да разпределя местен газ, добит в ексклузивните икономически зони на България и Румъния в Черно море. Наистина, румънците имат доказани залежи в поне едно находище на морското дъно. Но първо, там добив все още няма и не е ясно кога ще започне, и, второ – преди няколко месеца тогавашният румънски президент заяви ясно, че страната му няма да изнася своя газ през чужди тръбопроводи.
Перспективите за газов добив в България са още по-неясни. Страната ни е очертала няколко блока в своята ексклузивна икономическа зона в Черно море, където да бъде търсен газ. Най-перспективният от тях е „Хан Аспарух“, за който сеизмологичните проучвания дават надежда, че търсенето ще е успешно. Блокът е даден на концесия на консорциум от три компании – френската „Тотал“, австрийската OMV и испанската „Репсол“. Но в края на 2014 г. те обявиха, че
отлагат планираните сондажи
с една година – за средата на 2016. Като причина за забавянето бе посочено рязкото падане на цената на нефта, което е принудило компаниите да преразгледат инвестиционните си планове. За блоковете „Силистар“ и „Терес“ предстои да бъдат проведени конкурси за избор на инвеститор, но шансовете в тях да бъдат намерени находища с промишлено значение не са големи, защото в миналото този район вече е бил проучван безрезултатно.
Поне докъм 2021-2022 г. България не може да разпределя и газ от Азербайджан и другите каспийски републики, защото свободни количества няма да има. Трансадриатическият газопровод (Гърция-Албания-Италия) трябва да бъде завършен през 2020 г. По него ще минават 10 млрд. куб. м азербайджански газ, които вече са договорирани – по 1 млрд. куб. м за България и Гърция, а останалите 8 млрд. се насочват към Италия. Освен полето Шах Дениз, което ще захранва Трансадриатическия газопровод, Азербайджан има и други перспективни находища, но разработката им е в начален етап и до реалния добив ще минат най-малко 8-10 години.
Изводът е, че суровина за газовия хъб край Варна няма. Не е ясно и кой ще бъде негов собственик – държавната „Булгаргаз“ или някакъв консорциум от инвеститори. Българското правителство декларира, че ще разчита на финансова подкрепа от ЕС, но трябва да е ясно, че помощта от Брюксел в никакъв случай не би надхвърлила 50% от стойността на разходите. Газовият хъб въобще не е включен в списъка с проектите, предложени от България за финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (т.нар. план „Юнкер“).
На енергийната среща в София бе създадена Група на високо равнище за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа. Към нея ще има и подгрупа за работа по т.нар.
Вертикален газов коридор
който трябва да върви от Унгария през Румъния и България до Гърция. На пръв поглед създаването на тези групи и подгрупи звучи като безсмислено бюрократично упражнение, но след изострянето на отношенията с Русия в ЕС има нагласа за оказване на сериозна финансова подкрепа за изграждане на нова газова инфраструктура в нашия регион. Така че България може да извлече максималното – дори и ако Вертикалният газов коридор не стане реалност, поне Брюксел да отпусне 50% и дори повече от необходимите средства за строежа на жизненоважната интерконекторна връзка с Гърция. Защото тя осигурява диверсификация, но от чисто икномическа гледна точка не е рентабилна.
В крайна сметка най-важното е България да се погрижи за диверсификацията на своите газови доставки, като добави поне още един източник към сегашния единствен доставчик „Газпром“. Амбициите страната ни да стане някакъв голям разпределителен център засега не са подкрепени от наличен ресурс, но няма да е голяма трагедия, ако не се реализират.
Определиха маршрута на „Турски поток“
Анонсираният от президента Путин проект за нов газопровод от Русия до Турция през Черно море вече придоби реални очертания на картата. Под името „Турски поток“ преносното съоръжение ще върви 660 км по трасето на закрития вече „Южен поток“, след което ще се отклони на югозапад и ще излезе на турския бряг на около 40 км от българската граница. Оттам ще прекоси Източна Тракия, за да достигне до планирания газов хъб на турско-гръцката граница, недалеч от Егейско море. Макар че по план „Турски поток“ ще има капацитета на „Южен поток” – 63 млрд. куб. м годишно, засега „Газпром” обяви, че ще строи само една от четирите успоредни тръби. Тя ще пренася до 16 млрд. куб. м, предназначени за турския пазар.
Това означава, че руснаците смятат да прекратят транзита на това количество през България. Но понеже повечето от транзитните договори са до 2030 г., „Газпром“ ще трябва да плати неустойки на нашата страна. Руснаците явно са готови да понесат този финансов удар, защото „Турски поток“ е преди всичко геополитически, а не икономически проект. Какъвто впрочем бе и „Южен поток”.
Пламен Димитров
