Тъкмо позаглъхнаха периодично възникващите спорове каква република трябва да бъдем – парламентарна или президентска, сега на хоризонта се появи една „заявка“, дошла от главния прокурор Сотир Цацаров. Тя не визира директно смяната на формата на управление, но макар и негласно, твърде сериозно дава заявки за разширяване на прокурорската власт.
Главният прокурор Сотир Цацаров представи проект на закон за изменение и допълнение на НПК, насочен към повишаване на ефективността на мерките за процесуална принуда. Формалният повод за предлаганите изменения беше регламентиран като решителна прокурорска реакция на доклада на ЕК. След него точно от ведомството на Цацаров се похвалиха, че само те са посочени като отличници. Но веднага последваха два звучни провала именно на държавното обвинение – прекратяването на процеса срещу Цветан Цветанов за незаконно подслушване и пълното оневиняване от ВКС на бившия военен министър Николай Цонев. Това, което предлага главният прокурор, на пръв поглед демонстрира твърда решимост да бъдат пресечени занапред и завинаги
позорни за правосъдието случаи
като бягството на „Братя Галеви“, на осъдения за убийство пред дискотека „Соло“ и на други подобни на тях. Проблемът се оказа в това, че сегашното законодателство не изисква личното присъствие на обвиняемите на решаващото заседание на ВКС. Затова Цацаров предлага обвиняемите да присъстват лично не само там, но и на апелативна инстанция, а не да бъдат представлявани само от адвокати. Оказа се, че прословутата мярка за неотклонение „подписка“ е твърде неефективна, тъй като незабележимо за общественото внимание е било отменено изискването човекът, на когото е наложена, всеки ден да се разписва в местното поделение на МВР. Така Евелин Банев – Брендо, осъден в Италия и подсъдим у нас за наркотрафик, също изчезна от полезрението на Темида. В стремежа си да наложи строга законова репресия главният прокурор вижда законови промени, които, обаче, граничат с
нарушаване на човешките права
Такъв е случаят с предложението да бъдат отнемани личните документи на обвиняемите, за да не могат да напускат страната. Според адвокат Михаил Екимджиев, това предложение е в рязко противоречие с европейското законодателство и с Директива 2004 – 38, според която ограничаването движението на гражданите от страни на ЕС може да става само в краен случай, след конкретна преценка от съдия. Предлаганото от Цацаров е подход, характерен за тоталитарните държави, а не за правови страни, членки на ЕС, категоричен е в заключението си юристът. Какво би станало, ако на всеки, на когото е повдигнато някакво обвинение, бъдат отнети личните документи? С какво ще бъдат заменени те, за да може гражданинът, който по презумпция още е невинен, да изтегли пари от банка или да се легитимира пред полицията, Цацаров не уточнява. Реализацията на едно такова предложение предполага изменения в Закона за личните документи и в поредица други нормативни актове. Рискуваме да се превърнем в
държава от феодално зависими
които нямат легитимни документи. А проблемът с такива като „Братя Галеви“ е лесно разрешим. Все още не сме в Шенген и на всяка наша граница има контрол, който включва проверка на паспортите или личните карти. Толкова ли трудно беше да се заловят дупнишките „братя“ от граничните полицаи, е въпрос с не толкова повишена трудност. Друго едно предложение на Цацаров също създава усещането за необоснована репресия. Това е поставянето на електронни гривни на всеки, с наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. Такива средства се прилагат в някои страни, включително и в САЩ, но само спрямо осъдени вече лица, за които трябва във всеки момент на пробацията да се знае къде се намират. Да се налагат такива наказателни мерки на все още неосъдени, е твърде крайно. Също като отнемането на документите. Цацаров е човек на обвинението, разсъждава като обвинител, за когото изправеният пред съда е виновен. Но какво ще правим, ако, както става в много случаи, присъдата е оправдателна? Как ще отговори прокуратурата на основателните претенции на невинния за
отнетите права и свободи
Това донейде прилича на споменатата от адвокат Екимджиев тоталитарна практика. Тогава следственият неизбежно прекарваше времето на разследването зад решетките, като беше лишен от право на свиждане и на кореспонденция. Други мерки за неотклонение, освен „задържане под стража“ нямаше. Но пък следствието имаше „железни“ срокове – два месеца, при особена сложност – максимум шест. След това делото се внасяше в съда или се прекратяваше. Като следователят носеше служебна отговорност при провал. Но никой не компенсираше обвиняемия, ако се окаже невинен. Още едно намерение на Цацаров не може да бъде отминато без усещането за стремеж към установяването на абсолютна прокурорска власт. Това е предложението – разрешение за прилагане на СРС спрямо магистрат да се дава единствено от председателя на ВКС или определен от него заместник, и то само по предложение на главния прокурор. Така за пореден път „жреците“ на Темида се обособяват в някаква каста, която зависи единствено от себе си. Според адвокат Екимджиев, ако това стане реалност, ще се даде възможност на главния прокурор да държи в зависимост всички магистрати. Както посочва юристът, „по този начин Цацаров се стреми за пореден път
да акумулира власт
да бъде нещо като филтър, който му позволява, когато е необходимо, по негова преценка, да поставя чадър над своите хора в съда и в прокуратурата, а от време на време, когато общественият интерес го налага, да пуска някоя жертва на вълците, когато те не са от неговия отбор“. Според Конституцията и законите, всички граждани са равни по права и задължения. Ако магистрат е кривнал от правия път, защо да се искат чак Цацаровата благословия и разрешение от ВКС? Това вече сериозно потвърждава становището на адвокат Екимджиев, виждащ искане на неограничена прокурорска власт и едва ли не установяване на прокурорска държава. Както и предложението за призоваване на депутати чрез председателя на парламента, а на общински съветници – чрез председателя на съвета. Те, независимо на какъв пост са в момента, са същите граждани като всички нас пред правосъдието. Защо да бъдат третирани като някаква привилегирована каста? Много ще станат „избраните“ в малката ни държава. В която, според Конституцията, всички сме равни пред закона.
Един бие, друг плаща
Както е тръгнало да затягаме законовата репресия спрямо всеки, посочен като обвиняем, не рискуваме ли да станем постоянно присъствие в съда в Страсбург?
Със сигурност още първите, на които бъдат отнети личните документи или бъдат оковани в електронни гривни, без да са „удостоени“ с присъди на последна инстанция, ще потърсят правата си в Страсбург, още повече ако се окажат накрая невинни. И също толкова сигурно държавата ще бъде осъдена. Защото, вместо да ускори наказателния процес, което е решаващо за ефективно правосъдие, обвинител № 1 предлага мерки, осезателно нарушаващи човешките права. Но това едва ли смущава вносителя на предложението, който е на достатъчно авторитетна позиция. Защото присъдите в Страсбург се издават не срещу конкретните извършители на нарушенията, а срещу държавата. И кой плаща – всички ние, данъкоплатците, които и без това издържаме цялата съдебна система. Плащаме, без да се замисляме, без дори да узнаем за това. От бюджета, формиран от нашите данъци. Както платихме по делата за Чакъра, за Чората и по още много такива. Където има преки виновни. Но никой не ги търси за плащане. Дори да е имало някакво разследване, не се е чуло за осъдени длъжностни лица по дела като „Чакъра“ или „Чората“. Не е ли крайно време да внесем такива промени в родното законодателство, които да изискват отговорност от конкретните извършители, поради които ни съдят в Страсбург? И да привличаме към финансова отговорност персонифицирани длъжностни лица – полицаи, началници, следователи, прокурори, съдии. Те да плащат за прегрешенията си, поради които ни се налагат присъди в Страсбург.
Иначе се получава някаква не особено ведра перифраза на поговорката – „Един пие, друг плаща“. С разлика само от една буква. Сега, като оправданият на върховна инстанция бивш военен министър Николай Цонев, вероятно ще осъди държавата в Страсбург, ще се сети ли някой да потърси отговорност от онзи славен някога прокурор Роман Василев, който тръшна неоказващия съпротива човек на земята и го обяви за абсолютен престъпник още при ареста? Законодателю, време е! Иначе ще си я караме по нашенски – един бие, невинният данъкоплатец плаща.
Добромир Пелов
колаж Красимир Тодоров
